Астрономи са изяснили защо горните слоеве на атмосферата на планетите-гиганти като Сатурн и Юпитер са горещи, въпреки че се намират много по-далеч от Слънцето, отколкото Земята. Източникът на топлина беше една от големите загадки на Слънчевата система, която дълго време оставаше неразгадана, съобщава Phys.org.

Анализ на данните, получени от космическия кораб Касини на NASA, е показал, че нагряването на атмосферата на Сатурн се дължи на мощното полярно сияние в южния и северния полюс на планетата.

Електрическите токове, причинени от взаимодействието между слънчевия вятър и заредените частици, предизвикват възбуждането на атоми и молекули в състава на въздушната обвивка на газовия гигант. След това топлината се разпределя от въздушни течения по цялата планета.

Този механизъм помага да се реши проблемът защо горната част на атмосферата е толкова гореща, а останалата част от въздушната обвивка остава студена, както се и очаква поради отдалечеността на Сатурн от Слънцето.

Температурата на горните слоеве е била измерена чрез наблюдение на пречупването на светлината от ярки звезди в съзвездията Орион и Голямото куче на границата на атмосферата на Сатурн по време на прелитането на Касини. Това е дало възможност да се разбере плътността на въздушната обвивка, която намалява с височината, но скоростта на понижаване зависи от температурата. Оказало се, че температурата достига максимум близо до полярните сияния.

Превод и редакция: БЛИЦ