Хората сме граждани на различни държави, но също така сме и посетители на „интернет държави”. Това са огромни технологични компании, които притежават глобална сила, обяснява Милен Ганев, съдружник в българската софтуерна компания E-CARD, която е в топ 50 в Европа.

Въпреки че сме едновременно онлайн и офлайн личности, ние обитаваме и двете пространства едновременно – физическото и виртуалното. Следваме законите в зависимост от това къде паркираме физическото си „аз” и спазваме правилата на мрежата според това кои сайтове посещаваме и кои приложения използваме.

Затова са ни нужни високотехнологични посланици, смята Алексис Уиховски, заместник - главен технологичен директор по иновациите в град Ню Йорк и преподавател в Колумбийския университет. Тя е автор на книгата „Информационната търговия: Как големите технологии завладяват държави, оспорват нашите права и трансформират нашия свят”. 

Двоякостта на съвременния свят изглежда обърква правителствата. Те може да осъзнават, че Big Tech има сила, подобна на тази на цяла държава, но изглежда не могат да разберат как да общуват с тези структури, които същевременно не са като на която и да е страна. В резултат, повечето държави все още нямат адекватно отношение към онлайн силите. Вместо това те се опитват да боравят с оръжия от стария свят като глоби и разпоредби, коментира Милен Ганев. 

Докато държавните служители изостават от частния сектор дори по отношение на елементарната цифрова грамотност, Big Tech продължава да върви напред към бъдещето, натрупвайки глобална власт практически без контрол, обяснява Милен Ганев от E-CARD. От своя страна, технологичните потребители се движат между онлайн платформите до голяма степен незащитени; данните им се събират, препакетират и продават, без съгласието на потребителите, без знанието им даже.

 Но технологичните посланици и дипломати могат да предложат на правителствата набор от нови тактики за справяне с този въпрос. От традиционните стратегии като официално признаване на съюзници и противници до по-модерни подходи като публично-частни партньорства – посланиците с техническо ноу-хау биха могли да помогнат на държавите да се ориентират по-пъргаво в тази „чужда територия”. 

Понастоящем повечето правителства нямат ефективен план за защита на гражданите на цифровите платформи. Усилията до момента се състоят до голяма степен в размахване на пръст, плахи глоби или хладно регулиране. Нито една от тези мерки не е довела до постигането на значими промени в работата на платформите. Публичните изслушвания карат държавните служители да изглеждат ядосани и неадекватни, подобно на гневни родители, които се карат на тийнейджърите за прибиране със закъснение. 

Регламентите отнемат толкова много време, че технологичният сектор често пъти въвежда иновации, преди новата нормативна база да влезе в сила. Регулирането не върши работа и по друга причина. Технологичните компании непрекъснато променят и „актуализират” начините, по които описват себе си и функционирането си.

Светът се нуждае от технологичните дипломати не само за да посредничат при разногласия между правителствата и технологичните компании. Тези посланици са нужни и за подпомагане на сътрудничеството между правителствата и технологичните компании с цел справянето със заплахи, които избуяват благодарение на неконтролираността на онлайн средата, допълни Милен Ганев. Платформите в интернет позволяват обединяване и ускоряване на терористични дейности, насаждане на омраза и други вредни явления. 

Изправени пред бързо разрастващите се технологични империи, правителствата трябва да използват всички възможни инструменти, за да установят регулирани отношения с онлайн държавите. Технологичните дипломати са най-добрият начин за дадена страна не само да разбере, но и с времето да постигне устойчив мир с дигиталния свят.