„Съжителството” е емпиричен факт, а "турското робство" - емоционално определение

<strong>Публикуваме пълния текст на писмото:</strong><br /> <br /> До МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА<br /> До КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА<br /> В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ<br /> НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ<br /> <br /> ОТВОРЕНО ПИСМО<br /> <br /> По повод възникналия след пресконференция на министъра на МОН на Република България проф. Тодор Танев публичен дебат относно това - какъв термин да се употребява в учебното съдържание по история на България за шести клас за определяне на периода, в който българите са били поданици на Османската империя, ние долуподписаните, в качеството си на хора, които професионално изследват периода 15.-19. век от националната и балканска история, бихме искали да заявим пред ангажираните институции, заинтересованите граждани и медиите следното:<br /> <br /> 1. Както всяка друга наука, така и <strong>историята използва своя специфична терминология</strong>, чрез която дефинира и анализира своите &bdquo;обекти&rdquo; &ndash; събитията, личностите и процесите в миналото. Днес това легитимно право на историята да бъде наука се изземва с удивителна лекота. От нея се изисква по-скоро да бъде слугиня на политиката, а не и равноправна научна дисциплина и учебен предмет, който култивира способности за аналитично мислене.<br /> <br /> 2. От десетилетия насам в българската историческа наука се е наложило становището, че терминът, който най-адекватно описва статута на българите и взаимоотношенията им с властта през епохата, когато те са били поданици на Османската империя, е<strong> &quot;османско владичество&quot;</strong>. В рамките на този термин най-добре могат да бъдат обяснени както съдбата на българите през първите векове след османското завоевание, така и последвалите промени в положението им и опитите им за политическо самоопределение в периода на реформите в османската държава и по време на Българското възраждане. Терминът &bdquo;османско владичество&rdquo;или равностойните му и почти синонимни варианти &bdquo;османска власт/управление/господство&rdquo; е и <strong>международно утвърденият научен термин</strong> за обозначаване на режима, при който са живели всички подвластни на Османската империя народи. Тази терминология е приета и в историографиите на съседните ни балкански страни.<br /> <br /> 3. Терминът<strong> &quot;съжителство&quot;</strong>, така както той е използван от изследователите, а вероятно и от авторите на учебната програма за шести клас, засяга само един аспект от социалната и културна история на различните конфесионални и етнически групи, населявали нашите земи през различните исторически епохи. През периода на османското владичество българи и турци, евреи, роми и арменци, християни и мюсюлмани, православни и католици, сунити и алевити и пр. нерядко са живеели редом - най-вече в градовете, но понякога и по селата. В рамките на всекидневния си живот те често е трябвало да споделят общи отговорности и грижи, да разработват механизми за съвместни действия или за решаване на възникнали помежду им проблеми. Общуването помежду им в много голяма степен се предполагало и дори налагало от функционирането на самите османски институции &ndash; икономически, административни, военни и др. Всичко това неизбежно е довело както до взаимни влияния и културен обмен между отделните групи,така и до конфликти и негативни стереотипи за &bdquo;другия&rdquo;. Така или иначе &quot;съжителството&quot; - и с позитивните, и с негативните си измерения - е неразривна част от нашата обща история и тя няма как да бъде заобиколена и премълчана. &bdquo;Съжителството&rdquo; е емпиричен факт, а не оценъчно понятие. То обаче представлява само един елемент от пъстрата мозайка на живота по време на османското владичество. Следователно, терминът &bdquo;съжителство&rdquo; не може да замени термина &bdquo;владичество&rdquo; и на никой сериозен изследовател досега не е хрумвало да го налага като алтернатива.<br /> <br /> 4. Институцията на <strong>робството</strong> в Османската империя (става въпрос за т.нар. домашни роби, набирани по пътя на военнопленичеството, търговията и пр.) има специфики, които също не позволяват чрез този термин да бъде описан статутът на всички или поне на по-голямата част от българските и другите балкански поданици на султана. Поради това съвременната наука предпочита да не го използва, когато говори за положението на българите в рамките на османската социална и политическа система. Като се изключи вълната от заробвания по време на османското завоевание, българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. &ndash; все права, от които робът по презумпция бил лишен. Действително, в османската държава е имало и една друга емблематична група роби &ndash; еничарите, част от които с български произход. Те имали статуса на лични роби на султана и поради тази причина именно от техните среди се рекрутирала управленската номенклатура на империята. С тези трудно контролируеми дори от централната власт &bdquo;роби на султана&rdquo; в никакъв случай не бихме могли да отъждествим огромната маса от подвластното население на империята, включително и българите.<br /> <br /> 5. Изразът <strong>&quot;турско робство&quot;</strong>, създаден от идеолозите на българското национално движение през 19. век, е част от инструментариума за мобилизиране на българите в борбата им за политическо самоопределение и еманципация от османска власт. Поради значимостта и ключовото място, което заема Възраждането в националния разказ, това емоционално определение се подема веднага след Освобождението от литературата, използва се като определящ за османския период термин в много от първите български исторически публикации и се запазва в учебниците по българска история чак до края на 70-те години на 20. век. Като всяка наука обаче, и историята е претъпяла развитие от средата на 19. век до сега. Задълбочавайки познанията си, тя е прецезирала категорийния си апарат и е достигнала до извода, че изразът &quot;турско робство&quot; е терминологично непригоден да опише положението на българите в Османската империя. Разбира се, фактът, че този израз се е вкоренил в паметта на няколко поколения българи, няма как да бъде пренебрегнат. Ако присъства в обучението по българска история обаче, съвременното осмисляне на &quot;турското робство&quot; може да бъде основа за дебат, който да предостави на учениците терен за формиране на аналитични способности и усвояване на методите на критичния анализ.<br /> <br /> 6. Широкообсъжданият през последните 25 години термин <strong>&quot;османско присъствие&quot;</strong> никога не е бил използван нито от български историк, нито в учебниците по българска история за различните учебни степени - с изключение на случаите, в които се е налагало да се обяснява защо чрез този изфабрикуван незнайно от кого и с каква цел термин не може да бъде обозначен османският режим на Балканите.<br /> <br /> Бихме желали да завършим с това, че използването на историята по манипулативен начин, на което за жалост ставаме свидетели не за първи път, възмущава. И то не само защото така се неглижират достиженията на академичното знание, но и защото историята се превръща в инструмент за прокарване на изкуствени разделения в българското общество, които с нищо не допринасят нито за националното самочувстие, нито за изграждането на модерната българска идентичност.<br /> <br /> Оставяме нашето мнение отворено за подкрепа от всички членове на историческата колегия, които биха искали да се присъединят към него.<br /> <em><br /> Проф. дин. Надя Данова - Институт по Балканистика и център по тракология, БАН<br /> <br /> Проф. дфн Николай Аретов &ndash; Институт за литература, БАН<br /> <br /> Доц. д-р Светлана Иванова - Исторически факултет на Софийски университет &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;<br /> <br /> Доц. д-р Олга Тодорова - Институт за исторически изследвания, БАН<br /> <br /> Доц. д-р Стефка Първева - Институт за исторически изследвания, БАН<br /> <br /> Доц. д-р Росица Градева - Институт по Балканистика и център по тракология, БАН и АУБ<br /> <br /> Доц. д-р Пламен Божинов - Институт за исторически изследвания, БАН<br /> <br /> Кета Мирчева - историк на свободна практика</em>