В скорошна публикация в Reddit 40-годишен астрофизик сподели опита си с „пътуването до ония свят и обратно“, след като сърцето му спря да бие за цели седем минути.

През март тази година ученият бе хоспитализиран с кръвоизлив в белите дробове. По време на лечението сърцето му спря и в продължение на седем минути той беше на границата между живота и смъртта.

След завръщането си към живота той описва преживяното като нещо, което променя възгледа му за смъртта.

Човекът говореше за три овални елипси, които видял да висят в черно пространство. Първата елипса била изпълнена с изображения на природата, втората представлявала нажежен железен пръстен, а третата - красиви облаци, напомнящи изгрев или залез.

Той си спомня, че е усетил миризмата на желязо, която по-късно открива, че може да е причинена от миризмата на кръв, присъстваща в неговите халюцинации.

Той добавя: „Сега разбирам, че тогава претърпях сърдечен арест. Изведнъж сцената се изясни, разкривайки трета елипса, покрита с красиви облаци от светло розово и синьо, като най-красивия изгрев или залез.

Мисля, че тогава сърцето ми започна да бие отново. Когато дойдох на себе си, тези три елипси се запечатаха здраво в паметта ми. Когато ми казаха за сърдечния арест и инсулта няколко дни по-късно, всичко започна да има смисъл.

Тези видения, както предполага ученият, са свързани с работата върху „Новата астрономия“ на Йоханес Кеплер и неговата теория за елиптичните орбити на планетите. Сега той се опитва да разбере как Кеплер е определил, че орбитите на планетите са елиптични, а не кръгли.

„Това е всичко, което видях. Няма тунел от светлина, няма щастливи членове на семействата на мъртвите, които да ме поздравяват. Мисля, че сънищата и умирането отразяват това, което е най-достъпно в съзнанието ви в този момент.

Вашият ум ви разказва история за това. Никога не съм се страхувал по време на моето изпитание, бях просто безпристрастен наблюдател“, казва ученият.

Интересното е, че след това преживяване ученият каза, че вече не се страхува от смъртта. Той описва себе си като "безпристрастен наблюдател" на своя опит и отбелязва, че единствената дългосрочна последица е леко намаляване на капацитета на краткосрочната памет.