Учени откриха истинската причина за изчезването на мамутите

Ново изследване разкрива как "минерален глад" е довел до края на ледените гиганти

https://blitz.bg/nauka-i-tekhnologii/ucheni-otkriha-istinskata-prichina-za-izchezvaneto-na-mamutite_news1128325.html Blitz.bg

Ново научно изследване хвърля светлина върху една от най-големите загадки в праисторията – защо са изчезнали вълнестите мамути. Анализ на зъбите им показва, че ключовият фактор вероятно не е бил климатът или човешкият лов, а остър недостиг на жизненоважни минерали, съобщава научното списание Quaternary Science Reviews, цитирано от Actualno.com.

В проучването са участвали учени от Русия, Естония и Финландия, които са анализирали 29 образеца дентин – твърдата тъкан под емайла – от вълнести мамути.

Откритие в Крим пренаписа историята: 45 000-годишна кост разкри неподозирани неща за неандерталците!


Резултатите са категорични: в зъбите на сибирски мамути е регистрирано рекордно високо съдържание на азотен изотоп – най-високото, откривано досега в останки на мамути от цялото Северно полукълбо.

Режисьорът на „Властелинът на пръстените“ връща живота на изчезнал гигант Видео

Най-високите стойности

Най-високите стойности са измерени в уникално находище, известно като Волчя грива – район с почви, богати на минерали. Според учените тези места са действали като своеобразни "минерални оазиси", към които мамутите са се насочвали, за да компенсират липсата на важни елементи в ежедневната си храна.

Именно това поведение подкрепя хипотезата, че измирането им е било резултат от хроничен минерален дефицит.

Разкриха къде е входът към центъра на Земята, не е за вярване кой го пази Видео


"Големите тревопасни животни са започнали да страдат от сериозен минерален недостиг. Диетата им е била с изразен химически дисбаланс, а много от изследваните мамути вече са били болни", обяснява проф. Сергей Лещински от катедрата по палеонтология и историческа геология на Томски държавен университет.

По думите му тези изследвания имат значение не само за миналото, но и за настоящето. Анализът на древните останки позволява да се правят паралели със съвременните бозайници, да се разпознават признаци на заболявания и да се прогнозира как промените в околната среда могат да повлияят на здравето на животните – и дори на човека – в бъдеще.

Екипът на ТГУ е работил с останки от три ключови находища от късния плейстоцен в югоизточната част на Западносибирската равнина: Красноярски край и Томска област, Шестаково в Кемеровска област и Волчя грива в Новосибирска област. Разкопките там са провеждани в продължение на три десетилетия – между 1991 и 2021 г.

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай