Ново проучване на международен екип от учени, ръководен от експерти от Масачузетския технологичен институт, показа, че възстановяването на озоновия слой на Земята може да е по-бавно от прогнозираното досега, въпреки общия напредък в борбата с веществата, които нарушават озоновия слой.
Основната причина са течовете на промишлени химикали, които не са официално забранени от международните споразумения, но всъщност продължават да навлизат в атмосферата в много по-големи количества от очакваното, пише Калдата ком.
Озоновият слой е важна естествена бариера в стратосферата, която предпазва Земята от вредното ултравиолетово лъчение. Изчерпването му е регистрирано за първи път през 80-те години на миналия век, когато над Антарктида се образува така наречената „озонова дупка“. Причината за това явление са хлорофлуоровъглеродите (CFC) — химични съединения, широко използвани в промишлеността, включително хладилници, климатици и аерозоли. Именно това откритие доведе до приемането на Монреалския протокол през 1987 г. — международно споразумение, което се превърна в едно от най-успешните екологични решения в света.
Благодарение на този протокол производството на повечето озоноразрушаващи вещества постепенно беше спряно и учените регистрираха положителна динамика: озоновият слой започна да се възстановява. Според оптимистични оценки, той може да се върне до нивата от 1980 г. до средата на 21-ви век.
Но ново проучване разкри основен проблем, който преди това е бил пренебрегван. Монреалският протокол включва изключение: някои вещества, нарушаващи озоновия слой, могат да се използват като суровини (т.нар. изходни материали) за производството на други материали. Предполагаше се, че такива вещества едва ли ще попаднат в атмосферата — само около 0,5% от обема на производството.
Съвременните измервания обаче показват различна картина. Учените са регистрирали много по-високи концентрации на тези вещества във въздуха от очакваните. Според нови оценки реалното ниво на изтичане може да бъде около 3,6% от обема на производството, а за някои съединения — дори повече.
Тези данни са получени чрез анализ на глобална мрежа за атмосферен мониторинг, както и чрез моделиране на различни сценарии на ситуацията. В проучването са се включили и експерти от водещи международни институции, включително НАСА и NOAA , което повишава надеждността на получените резултати.
Резултатите от моделирането показват, че ако настоящите нива на изтичане продължат, възстановяването на озоновия слой може да се забави с около седем години. Вместо очаквания сценарий за връщане към нормалното през 60-те години на 21-ви век, този процес може да се проточи през 70-те години на 21-ви век.
Особено обезпокоителен е фактът, че производството на такива химикали не намалява, а напротив, се увеличава, заедно с търсенето на продуктите, в които се използват. Това включва по-специално производството на пластмаси, незалепващи покрития и нови химически заместители, които заместват забранените вещества.
Учените подчертават, че проблемът не е критичен, но изисква внимание на международно ниво. Според тях, ако страните, участващи в Монреалския протокол, засилят контрола върху промишлените процеси и намалят течовете, това ще ускори възстановяването на озоновия слой и ще намали рисковете за човешкото здраве.
По-специално става въпрос за необходимостта от модернизиране на производството, въвеждане на по-строги стандарти за контрол и намиране на по-безопасни алтернативи на химикалите. Учените подчертават също, че дори забавяне от няколко години може да има осезаеми последици, защото озоновият слой пряко влияе върху нивото на ултравиолетовата радиация, а оттам и върху рисковете от рак на кожата, увреждане на екосистемите и климатичните процеси.
По този начин, ново проучване ефективно разкри „слабо място“ в едно от най-успешните екологични споразумения в света. То показва, че дори след значителен напредък, човечеството трябва да продължи да наблюдава и подобрява глобалните екологични политики, за да възстанови най-накрая озоновия слой и да сведе до минимум рисковете за планетата.
