Много пъти е писано за "живи" камъни, които самостоятелно се движат или се държат доста смислено, ако така може да се каже. 

Загадъчните трованти, например, уверяват независимите изследователи, дори се размножават. 

Какво тогава да се говори за мислещи и умеещи да чувстват дървета, разумни насекоми и фантастически умните и дори свръхспособни обитатели на морските дълбини?

Учените от Кеймбирджкия университет са достигнали до извода, че дори и пясъчните дюни се държат доста разумно. Първо, те се появяват в пустинята или на дъното на водоем почти винаги на групи, образувайки удивителни дюнни полета, сякаш някой ги е нарисувал. 

Ясна е работата, рисува природата, бихте си казали вие. Но това, което е удивително, както пишат изследователите в статията си, публикувана в списание Physical Review Letters, съседните дюни, както се оказва, си взаимодействат една с друга, дори може да се каже, че си общуват и си избират стратегия за придвижване в бъдещето.  

Това може да се наблюдава в природата, но учените са отишли по-далеч, тоест са създали лабораторни условия за струпване на дюни. 

И те, както показва забавеното лабораторно заснемане, действително "си общуват", движат се синхронно паралелно, разпръскват се, "очакват" изоставящите братя, изграждат някакви логически схеми и, кат цяло, се държат доста съзнателно. 

 

Както твърдят някои изследовател, дори вещите, създадени от човека, имат определен разум, да не говорим за нещата, сътворени от природата, за която, съдейки по всичко, няма деление между одушевени и неодушевени обитатели на този свят. В него всичко е категорично живо. 

Интересно е, че откритието на американските учени има, според тях, дори и приложимо значение. Служителите на Кеймбриджкия университет са убедени, че изучавайки поведението на дюните, някак си може да се повлияе на тяхната миграция, предотвратявайки, да кажем, опустяването на определена местност. 

Превод и редакция: БЛИЦ