Вместо безкрайна пустош, Космосът има скелет от нишки газ и тъмна материя – космическа мрежа, която свързва галактичните "острови" през огромни разстояния, пише kaldata.com.
Нови резултати подсказват, че тази мрежа е намагнетизирана. И то не от бурни процеси около звезди и черни дупки, а от почти призрачно поле, останало от най-ранните мигове на пространството и времето.
Къде се ражда идеята?
Астрономите отдавна подозират наличие на магнитни полета в нишките и дори в празнините между тях. Локалните „динамо-машини“ в галактики не обясняват магнетизма далеч от активни източници.
Затова изследователи предлагат смела хипотеза: реликово, първично поле, наследено от зората на Вселената.
Как се тества невъзможното?
Екип от Италия, Обединеното кралство, САЩ и Германия използва стотици хиляди високоточни симулации – мини „джобни“ вселени – в които се променя един-единствен параметър: първичното магнитно поле. После виртуалните мрежи се сравняват с наблюденията от телескопи.
Какво пасна на реалността?
Моделите без първично поле не възпроизвеждат видяното небе. Сценариите с миниатюрно поле дават резултат, който съвпада с наблюденията.
Най-добре работи сила около 0,2 наногауcа – милиарди пъти по-слаба от магнитче на хладилник и сравнима с магнитните сигнали в човешкия мозък по време на мисловен процес.
Защо толкова слабо поле е решаващо?
В младата Вселена материята е била почти равномерна. За да се появят звезди и галактики, трябват малки „зародиши“ на сгъстяване. Първичното поле е придавало допълнително налягане и е подбутвало заредените частици. Нишките на мрежата стават по-стегнати, сгъстяванията – по-ефективни, а строежът на първите структури – по-бърз.
Откъде идва "шепотът"?
Тази магнитна следа вероятно се е родила при космическата инфлация – свръхбързото разширяване непосредствено след Големия взрив – или при фазови преходи, когато фундаменталните взаимодействия се разграничават едно от друго. Новата горна граница за силата на полето служи като ориентир за физиката на ранната Вселена.
Какво следва?
Нови данни от "Джеймс Уеб" и бъдещи радиообсерватории ще проверят допълнително сценария за реликов магнетизъм – чрез измервания в най-далечните и стари области на Космоса и чрез поляризацията на излъчването по нишките.
Изводът
Космическата мрежа, която виждаме днес, носи памет от първите мигове на съществуването си. Почти незабележимо първично магнитно поле е било достатъчно, за да изиграе ролята на невидим архитект – да стегне нишките и да ускори изграждането на нашия свят.
