Преди 45 години, на 20 май 1977 г., в СССР се състоя първият полет на прототипа на тежък изтребител 4-то поколение с код Т-10. Сега го познаваме като Су-27. Разработването на тази машина е началото на цяла ера в съветската (руската) бойна авиация, пишат западни медии.

Но значението на този наистина изключителен самолет не се изчерпва само с това.

Опитът от въздушната война във Виетнам, където двете най-добри школи по военно самолетостроене по това време, съветската и американската, се сблъскват във въздуха, показа ограничените възможности на изтребителите от 3-то поколение, които доминират по това време.

В надпреварата за четвърто поколение

В началото на 70-те години на миналия век изискванията за изтребители обикновено се създават без никакви специфични стандарти, а по-скоро, като се вземат предвид възможностите на собствената технология и постиженията на конкурентите. Свръхзвуковата изтребителна авиация все още преминава през началния етап на бързо развитие, в който, изглежда, „всички пътища са отворени“.

„Третото поколение“, съществуващо по това време, сега се приписва със задна дата на първите серийни изтребители, способни да поддържат свръхзвукова скорост за дълго време, за десетки минути, носещи свои собствени пълноценни радари и богат набор от сензори, изключително маневрени и многоцелеви. „Зоологическата градина“ на машините от 3-то поколение се оказа доста колоритна.

Това включва първите платформи за вертикално излитане и кацане като британския “Хериър”, както и първите изтребители, способни да използват оръжия извън полезрението. Типични представители на 3-то поколение са американският “МакДонъл-Дъглас” Ф-4 “Фантом”, съветският МиГ-23 и френският “Дасо Мираж-3”.

Четвъртото поколение първоначално е замислено като еволюционно развитие на предишното - третото. Освен това, разбира се, тогава, през 70-те години на миналия век, никой не си е предполагал, че това поколение машини ще стане доминиращо в света за половин век - разработените машини се смятат за още една и като цяло за малка „крачка напред“ .

Самолетите от 4-то поколение получават системи за управление по проводник, с изключение на обемните механични и хидравлични задвижвания от конструкцията на самолета. Основното им качество е супер маневреност, която е "купена" за сметка на аеродинамичната нестабилност - в дизайна им започна да преобладава нестабилна аеродинамична схема.

Тези машини получават индикатори на предното стъкло на пилота, извършена е обширна компютъризация на всички компоненти, а доплеровите радари и фазираните решетки стават задължителни единици на системите за откриване. Освен това самолетите от 4-то поколение могат да достигнат скорости, два пъти по-високи от скоростта на звука.

Су-27 срещу Ф-15

Основният конкурент на Су-27 по това време беше американският Ф-15 “Орел”, който вече е влязъл в серийно производство, който стана първият изтребител от 4-то поколение в света. Разработката на този самолет е завършена през 1972 г. и е въведен в експлоатация през 1976 г. През 1979 г. „Орлите“ получават първото си бойно кръщение, като успешно свалят четири стари сирийски изтребителя МиГ-21 в небето над Ливан.

В отговор СССР решава да започне работа по своя перспективен изтребител, за да получи надмощие във въздуха. За да стане това, в Съветския съюз през 1969 г. е приета програма за разработване на перспективен фронтов изтребител (ПФИ) на конкурентна основа, в която участват три конструкторски бюра - “Сухой”, “Яковлев” и “Микоян”.

Техническото задание на новосъздадената машина е фокусирано върху превъзходството над Ф-15, а близък маневрен бой се приема като основен метод за придобиване на превъзходство във въздуха.

Да кажем веднага, че в по-нататъшната история на реални битки между F-15 и Су-27 това никога не се е случвало, но косвено можем да кажем, че „партийната задача“ е изпълнена: през 90-те години на миналия век на фона на размразяване на отношенията между Русия и САЩ, тези две машини се сблъскват в тренировъчни битки.

През август 1992 г. пилоти от Липецкия център за бойно използване и преподготовка на летателния персонал на ВВС правят приятелско посещение в американската авиобаза “Лангли”, а през септември същата година американските пилоти правят насрещгно посещение в Липецк.

Организирани са „съвместни маневри” на самолетите Ф-15Д и Су-27УБ, в резултат на които Су-27 печели със „сух” резултат. Американската страна обаче никога не е признавала официално или коментирала резултатите от тези тренировъчни битки.

Въпреки това през 1972 г. бойните възможности на Ф-15 все още са напълно неизвестни и проектите на КБ “Сухой”, “Микоян” и “Яковлев” се конкурират помежду си.

През 1972 г. се провеждат два научно-технически съвета, в резултат на което проектите Як-45 и Як-47 отпадат от конкурса.

Проектът на конструкторското бюро на Микоян, бъдещият МиГ-29, се оказва съвсем различен изтребител, така че ръководството на "фирмата" на Микоян излиза с предложение за разделяне на програмата ПФИ и създаване на два изтребителя паралелно - тежък и лек, с максимално унифициране на оборудването.

Тежък, но супер маневрен

За прототипа Т-10, който по-късно ще стане известен като Су-27, е избрана интегрирана схема, при която крилото и фюзелажът на самолета са една аеродинамична повърхност.

Такава схема осигуряваше максимално повдигане и дава допълнителна стабилност при нестабилни условия на полет. Освен това T-10 използва крило с извит преден ръб и развит коренен приток, което дава предимство на самолета за свръхзвуков полет. Върху горните повърхности на мотогондолите са поставени двойни вертикални опашни кила.

Избран е турбореактивният двигател с форсажна камера AЛ-21Ф-3, проектиран от ОКБ-165 “A.M. Люлки”. Два от тези двигатели произведоха повече от 22 тона тяга във форсаж, което позволява на новия самолет на конструкторското бюро на Сухой да извършва чудеса във въздуха, включително всички съществуващи висши пилотажни фигури и дори създаване на нови, като “Кобрата”, която по-късно става известна.

При изпълнение на "Кобра", самолетът, без да променя посоката на движение, енергично повдига носа си, увеличавайки ъгъла на атака до 120 градуса, лети с опашката напред за известно време и след това бързо се връща в хоризонтално положение.

Има и приложен смисъл в работата на “Кобрата” - много радари "губят" такива цели, които са практически неподвижни спрямо радарния лъч, което прави възможно използването на “Кобрата” за борба със системите ПВО. Също така, тази маневра е приложима за избягване на преследване: противникът, преследващ Су-27, скача напред и се превръща в удобна цел за атака.

Друга уникална маневра на Су-27 е “Фроловата чакра”, кръстена на летеца-изпитател Евгений Фролов. При извършване на тази маневра самолетът с изкачване едновременно намалява скоростта и от това положение прави „мъртва линия“ при много ниски скорости на полета, довеждайки ъгъла на атака до 360 °, тоест практически завъртайки опашката си! Подобна маневра е от практическо значение и за въздушния бой.

Интересното е, че тренировъчните въздушни битки показват пълното превъзходство на тежкия Су-27 над първоначалния му конкурент МиГ-29. Факт е, че поради по-добрата маневреност и съотношението на тяга към теглото на завои, Су-27 влиза в опашката на МиГ след един и половина до два кръга, което е неочаквано за машина с много по-голяма тежест от лекия МиГ-29.

Къде се отличава Су-27?

Основният опит от равни битки в реални условия за Су-27 е именно срещу МиГ-овете. През 1999-2000 г. няколко Су-27 участват в етиопско-еритрейската война като част от етиопските ВВС. При въздушни боеве те свалиха три еритрейски МиГ-29 и сериозно повреждат друг, който по-късно е отписан на земята, без да има жертви.

В съвремието Су-27 също участва във военни действия. По-специално, на 7 май 2022 г. украинските военновъздушни сили бомбардираха руските войски на остров Змейни с два Су-27, чиято дейност беше заснета от камерите на БПЛА “Байрактар”.

Подобно използване на Су-27 като фронтов бомбардировач обаче струваше скъпо на Украйна: по време на неуспешния десант на острова Киев загуби най-малко четири единици Су-27, най-вероятно свалени от руската ПВО.

Още един украински Су-27 беше свален от руски системи за противовъздушна отбрана над Киев на 25 февруари, а още два бяха загубени от украинските военновъздушни сили на летища близо до Житомир и Кропивницки (Кировоград) от удари с прецизно управление.

Самолетите Су-27 са многократно използвани от ВВС и ВКС на Русия и то много успешно. И така, на 5 октомври 1992 г. четири руски Су-27 спряха пристигането на грузински подкрепления от три десантни хеликоптера в Гантиади, като ги принудиха да кацнат.

Освен това Су-27 се използва широко от Русия като изтребител-прехващач – само през последното десетилетие повече от 500 разузнавателни самолета са били прехванати от изтребители Су-27 и Су-30.

В Сирия руски изтребители Су-27СМ3 извършват бойни полета срещу терористични цели в страната по време на продължаващата гражданска война, което показва целесъобразността на използването им като бомбардировач на фронтовата линия. В момента Су-27 са на въоръжение в 13 държави, а в САЩ няколко Су-27, закупени от Украйна, са в частна употреба.

Това обаче е чиста условност – тези машини са част от ескадрила “Агресорите”, която постоянно се използва от американските пилоти за отработване на действия срещу потенциален враг. Така дори половин век след първия си полет Су-27 се възприема от страните от НАТО като страшен противник.

Стойността на Су-27 обаче е много повече от просто страхотна бойна машина. Су-27, на първо място, се превърна в базова платформа за разработване на цяло семейство тежки изтребители със свои собствени характеристики и специализации: Су-30, Су-33, Су-34, Су-35.

Популярността на тази машина е високо оценена от чуждестранни клиенти, различни версии на Су-27 и Су-30 са активно изнасяни. Всъщност именно Су-27 и неговите модификации (например Су-30МКИ) направиха възможно спасяването на руската военна авиационна индустрия през най-трудните 90-те години.

Продажбата на стотици от тези машини донесе десетки милиарди долари на руските фабрики и укрепи престижа на руските оръжия по света. Оригиналният Су-27 постепенно излиза в пенсия, но много по-модерните самолети, построени на неговата платформа, вероятно ще служат на Русия в продължение на години.