Агентът Ханс е в пенсия от 1995 г. Някъде тогава човек на българското разузнаване му благодари за вярната служба. Ханс потъва отново в обичайното всекидневие. Бавно и внимателно реже в двора си розите в малко селце някъде в света, всяка събота пие кафе със съседа и ругае мигрантите.
20 години по-късно едно позвъняване му връща тръпката да е агент, пише "24 часа". Между спомените му задават изненадващ въпрос в какво е вложил онези стотици хиляди, които е получил от българското разузнаване като бонус за пенсионирането. Ханс повдига вежди и обяснява смутено, че подобен трансфер не е имало.
 
Ханс е един от 6-имата наши агенти, които живеят на различни места по света. Един от тях е починал преди години. Те не се познават, но събират информация, която пристига в София, получават задачи от центъра. През 1994-1995 г., когато шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) е ген. Бриго Аспарухов, групата престава да бъде важна за службата и агентите се връщат към живота на средностатистически европейци.
 
Малко преди да напусне наследникът на Аспарухов в края на 2002 г. - ген. Димо Гяуров, изпраща в архива досиетата на 6-имата агенти.
 
След него на власт за 10 г. идва ген. Кирчо Киров. Оказва се, че досиетата на тези агенти остават отворени до 2011 г., когато той е уволнен от президента Росен Плевнелиев.
 
На името на шестимата със заявка, ордер и предоставяне на пари на ръка са “платени” милиони за “пенсионирането им”.
 
Това е третото дело, повдигнато срещу най-дългогодишния шеф на разузнаването. Любопитно е, че 66-годишният Кирчо Киров сам обявява в една от многобройните си телевизионни изяви, че срещу него готвят ново обвинение като елемент от репресията.
 
Военноокръжната прокуратура в София действително е повдигнала обвинение пред Киров и адвокатите му, но не е огласила, че генералът се разследва по ново дело за присвояване на пари от НРС. Миналата седмица за съдбата на досиетата на 6-имата пенсионирани агенти са разпитвани Бриго Аспарухов и Димо Гяуров.
 
“Не мога да ви кажа нищо, защото делото е секретно. Говоренето по него подлежи на санкциониране”, каза Гяуров за “24 часа” и потвърди за разпита.
 
Бившият разузнавач №1 Киров вече има една присъда от 10 г. затвор на втора инстанция за присвояване на 4,7 млн. лв. от бюджета на службата. Има и обвинение заради изнесена класифицирана информация.
 
Третото обвинение срещу Киров е за присвояване на повече пари - 5,1 млн. лв. Образувано е през 2015 г. след нова проверка в разузнаването. Така общата сума на отклонените средства от НРС е близо 10 млн. лв.
 
Това се е случило от 2007 до 2011 г. През 2012 г. когато Киров е уволнен от президента Плевнелиев, е поканен за съветник на премиера Бойко Борисов. Неофициалните мотиви са, че човек с толкова много информация и контакти не бива да бъде оставян на улицата.

Борисов обаче го уволнява 60 дни по-късно след първата прокурорска проверка за изчезналите пари.
 
Съдебното дело срещу генерала е секретно и се провежда при закрити врата. Тайна е и новото досъдебно производство срещу него, по което няма обвинителен акт, но това се очаква да се случи в следващите месеци.
 
Ген. Киров е директор на НРС от 2004 до 2012 г. в мандата на президента Георги Първанов. Освободен е, когато Плевнелиев идва на “Дондуков” 2. По това време НРС все още е подчинена на президента. През ноември 2015 г. влиза в сила Законът за Държавната агенция “Разузнаване”, правоприемник на НРС.
 
Когато службата се преструктурира, в съда вече тече делото срещу Киров. Данни от проверката в разузнаването приключва с доклад до главния прокурор. Открити са фрапиращи нарушения при разходите на пари, които нито Сметната палата, нито финансовият контрол имат правомощия да проверяват. Оказва се, че 4,7 млн. лв. са похарчени неясно за какво.
 
Схемата е удивително проста - дава се заявка, пише се ордер и парите се вземат на ръка. Така излизат милиони за годините, в които ген. Киров управлява.
 
На 2 юли 2013 г. срещу него е внесен обвинителен акт. Процесът е засекретен заради класифицираната информация. Стартира на 22 октомври 2013 г.
 
Разпитвани са премиери, президенти и дипломати от близкото минало. Присвоените пари са половината от разходите, които НРС е получавала за основната си дейност. Документи няма.
 
На заседание по делото през 2015 г. ген. Киров заявил, че парите отишли за разузнавателна дейност с много висока степен на секретност.
 
Става дума за плащане на агенти за влияние на високо ниво, които са носили информация на разузнаването за икономически и политически процеси в чужбина, пряко засягащи България.
 
Дали това е така, не се знае. Има съмнения за харчене на пари от бюджета на службата за продукти и услуги, от които са се ползвали висши управленски кадри. След свидетелските показания на премиери и държавни глави се чуват любопитни истории за
 
шах с диаманти “Сваровски”, които е получил президент на
чужда държава, пушка и пистолет за български държавен глава. Към един от премиерите Киров е бил далеч по-пестелив при подаръците- само кутия пури. Разузнаването е разпращало по Коледа уникални бележници с щраусова кожа на внушителна стойност.
 
След заявеното от Киров пред съда за разходите по агентите за вляние на високо ниво военният прокурор е наредил в службата да се направи справка за разходите. Оказало се, че точно тази разузнавателна дейност не се извършва от 2000 г. Отделът, който отговарял за нея, бил закрит. Затова и няма документи за тези агенти.
 
През август 2015 г. е образувано новото разследване срещу Киров. Открити са много фиктивни отчети на разходи във валута. Парите са харчени след 2007 г.
 
От първия процес срещу Киров излизат дребни факти, но ген. Тодор Бояджиев разказва в детайли за “фарса срещу ген. Киров, който се разиграва през 2014-2015 г.”. Прави го в книгата си “Наръчник на шпионина”, публикувана от издателство “Сиела” преди месеци.
 
77-годишният бивш разузнавач “осветява” в “Наръчник на шпионина” най-важните операции в кариерата на генерал Киров. Сред тях са освобождаването на българските пилоти в Судан през юни 2011 г. , връщането на отвлечените в Сомалия български моряци през 2010 г. със съдействието на украинското разузнаване, освобождаването през 2009 г. на експерта от ООН Данка Панчова със съдействието на френското разузнаване и най-голямата операция - връщането на шестте медици от Либия. Бояджиев съветва да сме благодарни на мадам Саркози, но предупреждава, че е тотална грешка да се мисли, че крехката дама, която докара със самолет от Либия в България българите, е договорила спасителната операция. И тук идва най-интересното - генерал Бояджиев директно намеква, че синът на диктатора Кадафи -
 
Сейф ал Ислам, “никога не би дал разписка за солидната сума,
която е получил, за да лобира пред баща си и да помогне за намиране на приемлива формула, запазваща “достойнството” и на двете страни”. Следва описание на няколко лични срещи на ген. Киров със сина на диктатора и със самия Кадафи, както и с шефовете на разузнавателните служби Муса Каса и Абдела ал Сануси - баджанак на Кадафи и шеф на военното разузнаване. Ген. Бояджиев дори посочва човека, който свързва ген. Киров с първото либийско семейство - сър Марк Алън - бивш зам.-шеф
на МИ6.
 
След обявяването на името му авторът заключава: “И в разузнаването като във всеки сериозен бизнес няма безплатен обяд.”
 
През 2007 г. в българските медии се появява съобщение, че бившият високопоставен агент, който тогава работи като съветник в “Бритиш петролиум”, е включен в преговорите за освобождаването на българските медици. Новината за важната роля на сър Марк Алън потвърждава дори авторитетният “Файненшъл таймс”.
 
По време на закрития процес срещу Киров е била спомената и сумата, срещу която бившият зам.-директор на МИ6 влиза в играта - малко под 100 000 британски паунда. Дали това е така, не можем да твърдим, защото процесът е секретен. Според източници, посветени в операцията за връщането на сестрите, потвърджават, че сър Алън е имал две срещи в тайна вила в Банкя с важни фактори от българската политика - външен министър и премиер.
 
Бояджиев описва ролята на сър Марк Алън по следния начин: “Очевидно всичко това е свързано с разходи и си има цена, както и услугите на британския посредник - бивш отговорен кадър на сродна британска служба, но вече пенсионер, предлагащ консултантски услуги по сложни международни казуси, и то изцяло според изискванията на английските закони за подобна дейност. Съвсем естествено е и той да поиска да му заплатите извършените немалки разходи в продължилия доста време процес на преговаряне и съответно някакъв хонорар за изразходваното време и приложените умения и усилия. Не вярвам да има наивник, който не само ще прави услуга, но и сам ще си покрие разходите."
 
Това е най-вероятното обяснение на изправения пред съда генерал, описано професионално и от колегата му Бояджиев.
 
По време на закрития съдебен процес като агент за влияние на
високо ниво се появява и името на Доста Димовска.
 
Част от парите, за които няма документи, са отишли за лечението в София на бившия вицепремиер и вътрешен министър на Македония. Известната поетеса и политик умира през 2011 г. на 57 г. Тя е една от най-близките сътрудници на Любчо Георгиевски и негов заместник в партията ВМРО-ДПМНЕ. Димовска за кратко оглавява Агенцията за разузнаване на Македония, но след по-малко от 1 г. подава оставка заради скандал с подслушване. Името на Димовска е замесено през 2007 г. и в скандал, който тръгва от скопския в. “Дневник”. Журналистка твърди, че таен агент е откраднал списъка на всички македонски агенти на външното разузнаване и го е предал на България. Инициалите на агента внушават, че той е племенник на Димовска. По това време тя е директор на Културно-информационния център на Македония в София. Димовска става български гражданин. На 4 април 2011 г. издъхва в частната болница “Токуда”, като диагнозата е “полиорганна недостатъчност” и инсулт. Политикът припада след прием в македонския културен център в София. Лекарите от “Токуда” я вадят от комата, но това не я спасява. Точно
 
за лечението на Димовска най-вероятно са платени пари от
разузнаването.
 
Това поне е едно от обясненията за парите без документи.
 
Историята с Димовска също е описана накратко от Тодор Бояджиев. Той цитира български таблоид, който ден или два след съдебното заседание срещу Киров намеква, че македонкаа е получавала “услуги, предоставяни ѝ от българското разузнаване и лично от неговия директор ген. Кирчо Киров”. Вероятно цитира публикация във в. “Шоу”. Той обаче задава въпроса по следния начин: “Ако тази спекулация е вярна, тя вдига отговорността за този “враждебен акт” към една приятелска държава директно на нивото на държавния глава на България.”
 
Ген. Бояджиев се чуди защо няма реакция на прокуратурата? Ако това било изтичане на информация от закритото съдебно заседание, защо не се търсел източникът на тайната, ако било медийна спекулация, защо не се атакувала самата медия, която създавала предпоставки за забъркване на държавата в грандиозен скандал със съседна държава?
 
Бояджиев предупреждава, че в процеса срещу ген. Киров има много секретни факти - и от обвинението, и от защитата, и от свидетелите, сред които са президентът Георги Първанов и премиерът Бойко Борисов. Въпреки това в медиите изтича информация, което показвало, че не се спазват правилата кое може да става публично достояние и кое - не.
 
Бившата служителка в НРС е изпратена в Лондон през 2008 г. Витаят слухове, че част от средствата за важните агенти може и да следват нейния път. Дамата е пратена като офицер за свръзка в Лондон, след като и президентът Георги Първанов е въвлечен в проблемите на семейство Кирови. Тя не се завръща в България след края на мандата си и започва бизнес с легализиране на документи. Но цялата тази история може да влезе в графата “интриги около процеса”, защото никой официално не я потвърждава.
 
Авторът на “Наръчник на шпионина” има обяснение как се постъпва в случаите, когато трябва да платиш на важни агенти като сина на Кадафи и бившия зам.-шеф на МИ6. Той описва пътя на липсващите пари, за които ген. Киров получи 10 г. затвор на втора съдебна инстанция. (Подробности четете в следващия брой.)
 
В края на август 2015 г., когато книгата на Тодор Бояджиев е под печат, е образувано ново досъдебно производство за злоупотреба с пари в националната разузнавателна служба. Този път средствата са дори повече - 5,1 млн. лв. Става дума за въпросните шестима или повече агенти пенсионери в Европа.
 
Обвинение като помагач има и бившият му подчинен полк. Димитър Лидарев. Заради новото обвинение ген. Киров има забрана да напуска страната. Мярката му за неотклонение е парична гаранция.