Проф. Николай Витанов е във Физическия факултет от поне 20 години. Първо като студент, а след като минава цялата академична стълбица – сега като преподавател и заместник-ректор. През годините има множество постдокторантура и е преподава в повече от 10 университета в Западна Европа и Скандинавието. 

„Ако човек специално в науката иска да се реализира, трябва да е готов на тежък физически труд, както ние казваме. Не в смисъл на физика, а изтощителен труд – много работа много четене, често пъти нещата не се получават, човек не трябва да се отказва, трябва да има амбиция, трябва да има упоритост, малко талант, разбира се, но най-вече много работа“, казва проф. Витанов в телевизионни интервю.

Напуска страната ни през 1992 г., а 12-те години опит в чужбина му дават много:

„Веднъж човек излезе ли в някой престижен университет, после е много лесно да продължи в друг, създаваш връзки, контакти, познанства.

Когато е млад, човек в живота си между 20 и 30, може да прави много грешки – може да експериментира много, но като стане на 30-35, поне на времето беше така, трябва да мисли за нещо по-постоянно.

Аз се върнах тук във Физическия факултет на СУ, веднага ме натовариха с много сериозно преподаване. Изглежда бях малко по-различен от останалите – като подход, като мислене, като начин на изразяване.

Много бързо към мен се присъединиха някои от най-добрите студенти и така много бързо направих една изследователска група, беше почти с летящ старт, за моя голяма изненада“.

Проф. Витанов се пленява във физиката като дете – и до днес държи в кабинета си космическа карта, която създава сам.

Изучава различните начини за ефикасност на процесите в квантовата механика и чувствителността на квантовите сензори, които ще имат приложение в живота на всеки.

Работата на проф. Витанов е оценена от Станфордския университет като го поставя сред първите 2 процента най-добри в света:

„Аз мисля, че интелектуалният потенциал на нацията не е напълно използван. Ако се инвестират повече средства в науката – и като финансови средства, и като промяна на нормативната база – има доста недомислици, доста спънки в нея.

Аз мисля, че след 2-3 години може да имаме 100 или 150 души в тези топ 2 процента“.

И казва, че класацията трябва да бъде на фокус най-вече на политиците у нас: „Учените, това което ги отличава повече от другите хора, е може би най-много критичното мислене, нищо не се приема на доверие, всичко да се проверява многократно, да се съмняваш във всичко – това прави в известен смисъл някои неща по трудни. Човек трябва да се довери на 100 процента че решението е правилно.

Например, от учените не излизат добри политици, разбира се има и изключения, но политиците не трябва ако много се чудят просто ще изпуснат момента за взимане на решения“. 

Проф. Витанов не крие, че в Германия например, учен от неговия ранг получава заплата в порядъка на десетки хиляди евро.

И все пак той избира България: „Просто България с някои дребни забележки е прекрасна държава за живеене и има много умни млади хора, а аз и вече съм на възраст, когато да говоря за ново начало, но го разглеждам като вид предателство към младите умни хора, които искат да останат тук“.