Проф. Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Завършил е Дамаския университет, Сирия. Член на European Association for Middle East Studies. Автор на книги, сред които “Ислямският фундаментализъм”, “Ал Кайда с перо и сабя”, “ДАЕШ - (Не)ислямска държава”. Той говори пред „Марица“ по горещите теми в Близкия Изток.

- Много хора бягат от Бейрут - може ли по-масова бежанска вълна да се насочи към Европа? 

- Ливан е малка държава, една десета от България като територия, но е изключително гъстонаселена - 5.5-6 милиона души може би, като сложите и милион сирийци.

Поне на този етап ми се струва, че няма да се случи тази огромна вълна бежанци, която видяхме през 2015-2016 г. от Сирия. Но ако нещата продължат да ескалират, никой не може да предвиди последиците. 

- Проф. Чуков, в разгара на военните действия в Ивицата Газа пламна ново огнище в Ливан. Колко може да нарасне напрежението? 

- Нещата вървят към ескалация. Досега давахме уклончиви отговори дали наистина ще има глобална война.

Бяхме на прага, но се опасявам, че тези прогнози може да се окажат твърде оптимистични, тъй като с всеки изминал ден нещата стават все по-екстремни. Може би вървим към глобална война, поне така ми се струва.  

- Обезглавена ли е шиитската групировка Хизбула след операцията с пейджърите убийци и ликвидирането на дългогодишния лидер Хасан Насрала?

- Така изглежда. Пейджърите бяха предвестник на нещо, което очевидно можеше да бъде задълбочено или не.

Самият Хасан Насрала няколко дни по-късно спомена, че след акцията с пейджърите са му предлагали да приключи бомбардировките над Израел, да не свързва северния с южния фронт на Израел и Газа да си бъде сама за себе си.

Той е отказал и тогава, още на следващия ден, се появиха взривовете с уоки-токи устройства. Оттам насетне нещата се завъртяха. Взето е било решение Насрала да бъде елиминиран. А междувременно Израел нанасяше удари, с които отстраняваше полеви командири на Хизбула на отделни места.

Това само по себе си подсказва обезглавяването на организацията. Идеята е да няма кой да управлява огромния арсенал от оръжие, с който групировката разполага. 

- Откъде израелското разузнаване Мосад е разполагало с толкова точна информация за местонахождението на Насрала и дъщеря му? Шпиони ли са имали в редиците на Хизбула? 

- Излезе допълнителна информация за начина, по който е ликвидиран Насрала.

Става въпрос за комбинирано действие между три поделения в рамките на израелската армия ​- прословутото поделение 8200 - най-мощното киберзвено в света, поделение 512, което управлява полевите агенти, информаторите на място, както и ВВС частите.

След като са получили точните координати на бункера, в който се намира Насрала, те са изчислили какви бомби трябват, как да бъдат хвърлени, за да се поразят целта.

Т.е. става въпрос за информация, логистика и много математика. В резултат на това бомбите са стигнали на ниво 50-70 метра под повърхността, където са се намирали Насрала и хората му.

Наистина много сложна операция, проведена по всички правила на западните служби. Интересното е, че неин ръководител е била жена - офицер от Мосад. 

- Наистина ли братовчед на убития лидер ще поеме ръководството на Хизбула? 

- В момента вече има временен лидер на Хизбула ​- това е заместник генералният секретар шейх Наим Касим, но се смята, че предаването на властта ще стане плавно, както е ставало и преди.

Насрала е третият лидер, който пое Хизбула през 1992 г. Още през 1994 г. за негов наследник бе посочен братовчед му по майчина линия Хашем Сафидин. Разликата в годините им е само 4, като Сафидин се счита за по-близък до Иран.

И двамата са клирици, но Насрала е бил изпратен да учи в Шиитската духовна академия в Наджаф, Ирак, а братовчед му е завършил Духовната академия в Кум, Иран, тъй като започва иранско-иракската война.

И Насрала има специализации в Иран, но двамата се считат за различен тип кадри. Сафидин при това е и сват на видния ирански военен Касем Солеймани - синът му е женен за дъщерята на генерала. Това е много често срещано при висшия ешелон на шиитските клирици, въобще при шиитския елит. 

Така че евентуалният наследник на Насрала е буквално много близък до иранците и може би, ако той бъде избран за генерален секретар на Хизбула, ще внесе не радикална промяна, но може би ще възобнови стар спор дали групировката ще се бори за налагане на шиитското конституционно право, което се прилага в Иран.

А има разлики в правните детайли при Великия аятолах на шиитите Али ал​ Систани в Ирак и аятолах Али Хаменей в Иран.

Счита се, че вероятно ако Сафидин поеме диригентската палка, би се върнал спорът дали в Хизбула не трябва да се прилага изцяло иранският модел, или да се мине към по-мек вариант.  

- Наистина ли никой не може да накара израелския премиер Нетаняху да спре военните действия в Газа и в Ливан, както се изрази първият дипломат на ЕС Жозеп Борел?

-  По отношение на войната в Южен Ливан Нетаняху има подкрепата на местната власт в Северен Израел. Още от началото те го упрекват, че военните се занимават само с Южен Израел, борят се срещу Хамас, а нищо не правят в северната част.

Това е голямата разлика - на юг в Израел критикуват Нетаняху, защото там има израелски заложници, докато на север има подкрепа. И точно заради нея рейтингът на Нетаняху расте в последните дни.

И много трудно външен фактор, включително САЩ, може да влияе в посока спирането на военните действия от израелското правителство. Практиката го е доказала.

- Какви действия ще предприеме Иран, смятан за основен спонсор на Хизбула?

- Това, което виждаме от страна на властите в Техеран, са много заплашителни речи, обещания за удари, които не се случват. А това намалява рязко ентусиазма, с който ливанците, включително Хизбула, гледат на Иран.

А президентът Масуд Пезешкиан, който е в Ню Йорк на сесията на ООН, се опитва да оправи отношенията със Запада, да издейства падане на санкциите.

Дори по време на срещата с френския си колега Макрон Пезешкиан обяви, че Техеран не подкрепя това, което прави в Украйна Русия, която дори нарече „агресор“.

Техеран се опитва да играе собствена игра, която е в ущърб на т.нар. Ос на съпротива. Но не считам, че Иран ще остави Хизбула на произвола, тъй като там са инвестирани много пари и кадри. Просто ще се търси някакъв баланс.

- Ще успеят ли българите в Ливан да напуснат страната, предвид факта, че все повече авиокомпании спират полетите заради бойните действия?

- При всяка такава екстремна ситуация има план за евакуиране, разработен от Външно министерство и изпълняван от съответното посолство. Някога при подобни ситуации в Ливан българите се изнасяха през Сирия.

В момента обаче имаме коренно различно отношение към режима на Башар Асад и няма как да бъде приложена същата схема. А и нямаме авиолинии с Дамаск.

Така че остава хората ни от Ливан да тръгнат по суша, но и този вариант не е безопасен, тъй като трябва да минат през размирния район Идлиб, където е големият КПП "Баб ал Хава" между Турция и Сирия, който е в ръцете на бунтовниците от групировката „Хаят Тахрир аш Шам", наследничка на Ал Кайда.

Т.е. и това вече не е опция за сигурно придвижване.

Страх ме е, че хората в Ливан са наистина в капан. Но Външно министерство трябва да гарантира сигурността на сънародниците ни там. 

- Нормално ли е САЩ да не са били уведомени предварително за израелската атака срещу Насрала? 

- Обикновено практиката е такава, че Израел уведомява САЩ минути преди съответната операция. Формално се спазва договорката, но е на финала. Но САЩ няма да изоставят Израел, поне докато демократите са в Белия дом, няма да има промяна на политиката им.

Ако Тръмп стане президент, най-вероятно ще има промяна. Каква - е трудно да се каже, защото той често прави противоречиви изказвания по намеренията си във външната политика. 

- Т.е. не можем да кажем дали Тръмп или Харис, влизайки в Белия дом, ще даде по-голям шанс за туширане на конфликтите в Близкия изток, а и в Украйна? 

- За съжаление, антагонизмът в двата конфликта е толкова голям, че не ми се струва реалистично Белият дом да упражни такъв силен натиск, че антагонистите в двата конфликта да оставят оръжията и да подпишат примирия.

Натрупаната омраза един към друг в двата конфликта е много голяма, а специално в Близкия изток става въпрос за сблъсък на две общества. Те са създали своите държави, които са се превърнали в инструменти на тази омраза.

- Изглежда, опасността от пълномащабна война е съвсем реална?

- В най-добрия случай можем да очакваме затишие. И няма да е фатална липсата на подписано дългосрочно споразумение или международен договор, който да умиротвори региона.

Нека да сме реалисти - няма как това да стане в тази част на света. Въпросът е да не се стреля, да няма бомбардировки, убити жени и деца, да няма бежанци.  

За съжаление, с днешна дата не мога да отрека, че най-вероятно ще посрещнем следващата година с два горещи световни конфликта. И обстоятелствата не дават надежда, че вървим към умиротворяване.