Всяко политическо събитие, малко или голямо, прилича на театрален спектакъл. Зрителите виждат само крайния резултат – добър или лош. Зад мрака на кулисите остава тайната история на представлението.

Това важи с пълна сила за изключителния държавен акт – обявяването на националната независимост на България през 1908 г.

Ако разгърнем нейните страници, ще открием, че пътят към държавния суверенитет е дълъг, труден и пълен с неочаквани изненади.

Почти неизвестен факт е, че за първи път идеята за отхвърляне на натрапения от Берлинския договор васалитет към Османската империя се заражда сред членовете на русенските „запасни солдати“, които през октомври 1886 г. се сплотяват в патриотичното дружество „България за себе си“. В програмата си, която разпространяват из цялата страна, те записват:

„І. България за българите, свободна и независима. ІІ. Величието на България чрез вътрешния й порядък и развитието й. ІІІ. Дружелюбно отношение с покровителите, на което всякой българин всякой път е желан“.

Патриотизъм с огромен размах

След февруарските бунтове през 1887 г. патриотичният повик на русенци се развива с огромен размах и броят на дружествата достига около 200 – с числен състав до 1500 в градовете и до 500 в селата.

Забелязва се тенденция думите да преминат в дела, без да се съгласуват с държавните органи. На 24 март 1887 г. чирпанската дружина известява русенските си събратя, че е „пригласила тържествено княз Батенберг за крал на свободна и независима България“ и ги приканва да сторят същото.

След абдикирането на Батенберг новият княз Фердинанд е най-горещият привърженик за обявяване на независимостта, за да се титулува цар. Целият дипломатически апарат започва настойчиво да утвърждава идеята сред политическия елит на европейските столици. Действията им се направляват лично от Фердинанд.

Стачка в "източните железници"

През 1908 г. времето и събитията започват да работят за българската кауза. В Турция е извършен младотурски преврат, на 5 септември избухва стачка на персонала на „източните железници“.

Това е линията Саранбей (Септември) – Любимец, тогавашната турско-българска граница. Правителството на Александър Малинов нарежда български железничари да поемат управлението на гарите и да пуснат влаковете в движение.

Стачката е прекратена и компанията настоява да бъде оттеглен българският персонал, но получава твърд отказ. Става ясно, че Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. Фердинанд телеграфира от имението си в Пусто поле: „Повърнете железниците!“, но правителството държи на позицията си.

За тайна консултация с княза за Виена заминават Малинов и министър Андрей Ляпчев, за когото е разгласено, че лежи болен в дома си. Срещата се провежда на 14 и 15 септември в Кобургския дворец, собственост на брат му Филип.

Фердинанд дава принципното си съгласие да се обяви независимостта, но твърдо отклонява настояванията на Малинов и Ляпчев да определи датата, като казва, че „ще я съобщи телеграфически по-късно“.

Телеграми за независимостта

На 16 септември Министерският съвет, в отсъствието на Малинов, взема решение незабавно да обяви независимостта. Към Фердинанд политат телеграми с искания да се завърне в страната и да обяви независимостта, но той отговаря рядко и не „казва нито да, нито не“.

Едва на 20 септември нарежда на министрите да го чакат на русенското пристанище. Никой не знае какво е намислил князът. В събота, 20-и вечерта, министрите се качват на влака и на 21-ви, неделя, по обяд пристигат в Русе. На пресата е обявено, че тръгват на агитационна обиколка из страната.

Във връзка с предстоящата изложба в Берлин на български бродерии Малинов е приет от княгиня Елеонора, но не й казва истината за пътуването към Русе.

Фердинанд вече е наредил тайно на секретаря си Страшимир Добрович да потегли с княжеския влак за Русе и да носи генералската униформа, с която стъпва за първи път на българска земя. Изработена е по заповед на Стамболов и му е връчена лично от Григор Начович през август 1887 г. в Австрия. Придружена е с бял калпак, декориран с бяло перо, дълго тридесет сантиметра.

В Русе министрите научават от Добрович, че Фердинанд е пристигнал в Букурещ и се готви да потегли с кралския влак за Гюргево, където го очаква яхтата „Крум“. Зареждат се часове на трепетно очакване. Кога ще пристигне Фердинанд пръв узнава ловкият репортер на в. „Камбана“ Кръстю Станчев.

Той чува, че от телеграфната станция търсят Станчев (повикването е за Никола Станчев, чиновник от Министерството на външните работи) за телефонен разговор с Румъния. Репортерът използва шанса, отива в апаратната, взема слушалката и разбира, че князът ще пристигне в 21 часа.

Точно в уречения час яхтата спира на русенския понтон. Министрите са поканени на кораба. Малинов разговаря на четири очи с княза близо един час. След това всички са поканени на вечеря, която минава в разговори за предстоящото събитие.

Фердинанд е уморен и силно настинал, мъчи го тежка хрема. Решено е независимостта да се обяви със специален манифест. Малинов твърди, че Фердинанд лично му е възложил да го напише. Точно в 2 часа официалните лица потеглят за Търново с височайшия влак.

На гара Две могили композицията спира и тук сред пасторалната селска тишина на обикновена канцеларска хартия Малинов написва текста на манифеста, който е одобрен и подписан от княза и всички министри „почти без поправки“.

По-късно за авторство на манифеста ще претендират и Андрей Ляпчев, и Михаил Такев. Григор Чешмеджиев смята, че документът е изготвен от тайния дворцов съветник Ритер фон Флайшман под личната диктовка на Фердинанд и само е поднесен за подпис на министрите.

Барабан и дрезгав глас на глашатай

Рано сутринта на 22 септември, понеделник, търновци са вдигнати на крак от силния звук на общинския барабан и дрезгавия глас на глашатая, който съобщава, че в 8,30 часа на гарата ще пристигнат князът и министрите, а народът да се събере на Царевец – „там ще става нещо“.

По това време жителите на Търново са 12 649 души. Всички държавни чиновници се отправят с файтони към гарата, украсена със зеленина и знамена. На набързо изградена арка е окачен портретът на Фердинанд. Часът минава 10, никой не се появява, хората започват да се разотиват.

По това време влакът е спрял сред потъналата в буйна зеленина долина между двата мъжки манастира „Св. Преображение“ и „Св. Троица“ и министрите закусват. Към 11 часа църковните камбани на цяло Търново известяват, че височайшият влак пристига на гарата.

Отново изненада – оказва се, че князът и министрите са слезли на спирката при „Трапезица“, където е нямало нито един посрещач. Фердинанд, облечен с парадната си униформа, подпирайки се с бастун, сам се запътва пеш към сгушената в подножието на Царевец историческа черквица „Св. 40 мъченици“. Министрите нареждат от Търново да пристигнат файтони.

Бъркотията при "Владиковия мост"

Настъпва бъркотия. Управниците и част от посрещачите успяват да догонят княза при „Владиковия мост“.

Фердинанд пристига половин час по-рано от министрите в църквата. Търновският митрополит Антим е на обиколка из епархията, затова тук го очакват протосингелът Стефан Абаджиев и свещениците Стефан Недялков, Петко Христов, Енчо Теодосиев, Димитър Попов.

След отслужване на благодарствен молебен точно в 12 часа по обед при дълбока тишина Фердинанд изважда изпод мундира си листа с ръкописен текст и прочита пред всички манифеста, с който обявява България за свободно и независимо царство.

Председателят на Народното събрание Христо Славейков (извикан по спешност от София) с няколко изречения помолва Фердинанд да приеме титлата „Цар на българите“. Молбата е повторена и от Александър Малинов.

Фердинанд скромно отвръща: „С радост и благодарение приемам предложения от народа и правителството титул „цар български“. След това всички се отправят към митрополитската църква в града, където също се отслужва молебен.

На площада са строени войсковите части на Търновския гарнизон. Фердинанд поема шефство над 18 пехотен Етърски полк, а 20 пехотен Добруджански полк поверява на втория си син княз Кирил.

После всички се отправят за Царевец, където Малинов се качва на един обикновен стол и прочита манифеста. Местните фотографи Посталов и Нанков запечатват с две снимки историческото събитие.

След това Фердинанд изпраща телеграми до султана, руския император и румънския крал, с които им съобщава обявяването на независимостта и ги моли да го признаят за цар.

Актът не е изненада, особено за Турция. На 21 септември Великият везир Кямил паша приема в Цариград Константин Хаджикалчов и му разказва какво се случва в Русе и какво ще се случи на другия ден.

По-късно той е приет от младотурските водачи Ахмед Риза бей и Сезай бей, които му предлагат независимостта да се извърши като че ли инициативата произхожда от султана, за да се запази авторитетът му. За да уточнят подробностите, молят да бъдат приети от Фердинанд…

Тюрлюгювеч на трапезата

Към 14 часа царят и министрите се отправят с файтони за Преображенския манастир. Там ги очаква скромна трапеза. Най-хубавото ястие, което им поднасят, е нашенски тюрлюгювеч. Преди да започне обядът, Фердинанд отваря бутилка 100-годишно токайско вино, което е разлято в малки 50-годишни, различни по вид и големина ракиени чашки.

На излизане пред манастирските врати ги очакват ученички от Самоводското училище, които поздравяват Фердинанд с царския химн.

В Търново царят гостува само в дома на бившия си министър Панайот Славков (за него по-подробно в „Зад завесите на големите скандали“, 2008).

Високите гости пренощуват във влака. По обед, на 23 септември, вторник, царят приема Доростоло-червенския митрополит Василий и Търновския – Антим.

Фердинанд се готви да тръгва за Габрово, когато се получава телеграма от околийския лекар Габровски, който съобщава, че в града върлува скарлатина. Царят трябва да пренощува или в Дряново, или извън Габрово.

Фердинанд приема да отседне в текстилната фабрика на Иван Беров. Ляпчев и Мушанов потеглят начаса за Габрово да организират нощувката.