Да изчислиш лихва по спестявания или да се ориентираш в практическа финансова ситуация, се оказва по-трудно за българските ученици, отколкото да решат стандартна задача по математика.
Това показва анализът на Министерството на образованието и науката (МОН) на резултатите от националните външни оценявания през 2026 г. Според експертите именно задачите по финансова грамотност, включително тези за лихви, са сред най-големите препъникамъни за седмокласниците. Те изискват не просто пресмятане, а разбиране на условието, анализ на информацията и избор на правилен начин за решаване.
Шаблон
Има ясна тенденция учениците да се справят значително по-добре със задачи, при които трябва да приложат познат алгоритъм, отколкото с казуси от реалния живот. Най-ниска успеваемост е отчетена именно при задачите по вероятности, финансова грамотност и комплексни геометрични зависимости.
Това означава, че когато математиката излезе извън учебника и се пренесе във всекидневни ситуации – например изчисляване на лихва, работа с проценти или сравняване на различни финансови варианти – много ученици срещат сериозни затруднения. Според МОН именно този тип задачи показват доколко децата могат да използват наученото извън класната стая.
Резултат
Средният резултат по математика в VII клас тази година е 38,45 точки, което е с около четири точки по-ниско от миналата година.
От министерството обаче уточняват, че това не означава непременно спад в знанията. Причината е, че за първи път тестът включваше повече задачи с кратък свободен отговор. При тях учениците сами трябва да намерят решението, без да избират между готови варианти, което традиционно води до по-ниски резултати. Подобна картина беше отчетена и през учебната 2022/2023 година, когато изпитът също беше променен.
При четвъртокласниците средният резултат по математика е 62,9 точки. Те се справят добре с основните аритметични действия, но изпитват трудности при задачи с нестандартно условие и такива, които изискват няколко последователни стъпки за решаване.
Интегрален
За първи път тази година десетокласниците решаваха интегрален тест по математика, който включваше и задачи от природните науки. Анализът показва, че и при тях най-големите трудности идват при задачите, изискващи логическо мислене, анализ и избор на математически модел, а най-слаби са резултатите по комбинаторика и теория на вероятностите.
Докато математиката продължава да създава затруднения, резултатите по български език и литература остават сравнително стабилни. Четвъртокласниците дори подобряват представянето си и постигат средно 76,4 точки. При седмокласниците резултатът е 55,26 точки – почти без промяна спрямо миналата година, а при десетокласниците средният успех е 45,49 точки.
И тук обаче анализът отчита сходен проблем – учениците се справят по-добре с разпознаване на информация, отколкото със задачи, които изискват самостоятелна аргументация, редактиране и създаване на текст.
Региони
Регионалната картина също остава почти непроменена. И тази година София-град, Смолян и Варна са начело по резултати от националните външни оценявания. Следват Бургас, Пловдив, Габрово и Русе.
На другия полюс остават Сливен, Разград, Шумен и Видин, а през тази година към тях се нарежда и Монтана. Почти всички области отбелязват спад в общите резултати спрямо 2025 г., което се дължи най-вече на по-ниските оценки по математика. Въпреки това Видин и Перник успяват да подобрят общото си представяне благодарение на по-добрите резултати по български език и литература.
Общият извод на МОН е, че учениците продължават да усвояват основните знания, но срещат сериозни затруднения, когато трябва да ги приложат в практически ситуации. Именно затова министерството препоръчва в обучението да се постави по-силен акцент върху функционалната грамотност – уменията за анализ, аргументация и решаване на реални житейски казуси. Резултатите от тазгодишното външно оценяване показват, че това важи с особена сила за финансовата грамотност, където задачите за лихви и работа с проценти продължават да бъдат сред най-трудните за учениците.
Над 4000 безплатни занимания през ваканцията
Над 4000 безплатни занимания за деца и ученици са включени в лятната ваканционна програма на Министерството на образованието и науката за 2026 г. Инициативите се организират във всички 28 области на страната и дават възможност на хиляди деца да прекарат ваканцията активно, пълноценно и с нови знания и умения.
В програмата са включени спортни дейности, туристически походи, зелени училища, арт ателиета, занимания по музика, танци и театър, научни и STEM работилници, четения, езикови занимания, клубове по забавна математика, игри, посещения на музеи и библиотеки, както и множество други образователни и творчески инициативи. На много места според региона и материалната база има плувно лято туристически походи и др.
Заниманията са безплатни и се организират от училища, центрове за подкрепа за личностно развитие, детски градини, общини, читалища, спортни клубове и други институции в партньорство с регионалните управления на образованието.
Пълната информация за инициативите по области е публикувана на интернет страниците на регионалните управления на образованието и може да бъде открита и на сайта на Министерството на образованието и науката в рубрика „Ваканции“ - https://www.mon.bg/dyasno-menyu/vakantsii/lyatna-vakantsionna-programa/.