Цял клас пловдивски ученици организират масово бягство от час. Две момичета обаче се връщат, очевидно размислили, а съучениците им се погрижили "предателките" да усетят "грешката" си, пише "Трафик".

Двете шестокласнички стават обект на агресия, а не след дълго едно от момичетата не издържа. Майка му е принудена да го премести в друго училище. Страх, заплахи, вербална агресия и постоянна репресия - това упражняват деца над деца. 

Жестоки ли са децата?

Редица социални учени твърдят, че децата развиват личността си на база копи-пейст на личностните модели, които му служат за пример, а в това число привилегировани за еталонизиране са авторитетните фигури в живота на детето. Детето усеща на чия страна е силата и реактивно прилага поведенческите модели, които успява да идентифицира в "силния". Освен това детето копира най-често срещаните проявления, които си спомня. 

Какви действия най-много си спомняте: добри или лоши?

Докато децата не могат да разграничат доброто от лошо, няма как да знаят кой е и социално приемливият тип поведение, те ще избират как да постъпят само през призмата на успеваемост. Действията на децата са реактивни и се базират на стремежа да получат това, което искат.

Значи ли това, че децата са едни малки макиавелисти?

Ако крайна цел е желанието за доминация и изпъкване в колектива, то то изисква унижение на слабия. Целта оправдава средствата, но след като по-голямата част от поведението на децата, вероятно е изкристализирало вследствие на заобикалящите ги примери, то това значи ли, че ние сме големите макиавелисти? 

Не твърдя нищо, казвам само че ако промените подхода си към детето /и за да не бъдете лицемери, се държите навсякъде и с всеки така както учите детето си/, може утре да спасите едно чуждо, но нечие дете от репресия, а и депресия. 

Наказание срещу наказание?

Децата биват наказани, когато сбъркат. Ако счетат, че някой е сбъркал - съученичките, които са ги предали - знаят, че е техен ред да наказват. Нали така се процедира, нали така процедират спрямо тях?

Никой не се опитва да изкара от педагогическия подход възмездието, но да му вмени човешки изражения и най-важното обяснение е добра крачка.

"- Една седмица без телефон! - Защо? - Защото така казвам! - Ама защо? - Сещай се сам" - градивно нали? 

Обяснихте ли на детето си, че то не е нито правоприлагаща, нито правораздавателна инстанция? 

Без наказание, но отново насилие

Агресия, заплахи, вербални нападки, физически травми, психически последствия. Неравенство - социално, икономическо, финансово, статус, среда, липса на комуникация, внимание, диалог. Първите представляват част от последствията, вторите част от причините. Но констатации ще кажете не искаме, искаме решения. Или пък ще кажете, проблемът се преекспонира, децата са си палави... 

Изражението на детския страх и престъпност в цифри

60 на сто от децата не се чувстват сигурни в училище, това да данни от изследване на Института по криминалистика и криминология. Вербалното насилие и физическата саморазправа са сред основните проблеми в училище, сочи изследване на Уницеф.

Изследване на Световната здравна организация сред 43 страни поставя България сред първите 10 държави с най-висок процент на тормоз в училище.

Общо 142 престъпления и противообществени прояви са извършени от деца под 18 години на територията на Пловдив през 2017 година. Извършителите са 136. От друга страна децата станали обект на престъпно посегателство са общо 119. Сред престъпленията има малтретиране, седем блудства, шест умишлени телесни повреди, четири при ПТП, но нито едно изнасилване.