„От времето на героите на „Под игото“ с тържествата и изпита на цялото село и целия град до ден днешен много малко се е променило в милата гледка, в умилността на това, което ние наричаме първи учебен ден“.

„Това са звънецът, байчото, който го бие, прекрасно натруфените учителки от началния курс. Децата, които не знаят дали да се хвърлят в канавката от ужас – да целунат за последно майка си, или да следват учителката. Има много симпатично нещо в това, искрено се радвам“, коментира той.

Това коментира пред бТВ преди старта на новата учебна година историкът проф. Петър Стоянович.

"Помня генерации от моето семейство, които с подути очи се връщаха от изпращането на поредния внук или внучка в първи клас – вероятно го има това във всяко друго семейство.

Възрожденската част е наистина прекрасна.

На много малко места по света има по този опосредствен начин на 19-и век изпращане на млади хора, които отиват по пътя на науката и на знанието“, коментира проф. Стоянович.

Според него обаче идва и големият въпрос дали това е начинът през 2024 година – когато вече е минала почти 1/3 от 21-ви век и хора се изпращат на Марс, да разбираме връзката си с това образование.

„Дали то не трябва да е много по-приземено, много по-опосредствено, без големи фанфари и без това, което задавената от вълнение и желание за изява директорка на поредното училище говори по микрофон, който се чува из целия плац. Учителят по физическо най-после е успял да бъде комендант на нещо“, коментира проф. Стоянович.

„Мен ме интересува къде е качеството и къде е реалистичната връзка с онова, което трябва да ни донесе образованието. То не е насочено на първо място да умилява бабите и да носи емоционални връзки между училището в родителския състав. В Нидерландия е непознато понятието първи учебен ден и изпращането на първокласници“, посочи историкът.

Според него резултатите показват, че ние сме идеални във формата и сме „далеч неидеални в съдържанието“, а децата работят по схеми, които ги правят недостатъчни грамотни.

Проф. Стоянович коментира и резултатите от тестовете PISA.

“Тези ученици сякаш са хванати в издънка – в недознание по някакви официални критерии, които в един момент са им наложени.

А представете си каква е реалната картина – като да отидеш в една военна част и да видиш, че първата редица са разгащени и на половината им висят я крачолите, я обувките. А представете си назад какво е“, коментира историкът.

„Всички ние го виждаме, но предпочитаме да си затваряме очите и да кажем „Нашето училище е свято“. Българското училище не е църква. То трябва да бъде по всякакъв начин адаптирано към съвремието ни“, заяви той.

Според него дисциплината не се налага от училището, а тя отразява моралните стойности на обществото.

"Нашите граници са смъкнати до почти пълен отказ на спазване на някакви правила", просочи проф. Стоянович.

Според него сме превърнали свободата си в свободия и сме станали абсурдни.

"Ние до 1989 година до голяма степен бяхме вързани за един кол, а като ни отвързаха – както се казва в българското село – „да се изоглавиш“, в момента, в който телето напусна синджира, то започна да хвърля къчове и да обикаля ливадата, докато се наиграе, и гледа кога ще дойде майка му да го накърми.

Ние сме още във фазата между голямото наиграване и незнанието как да продължим“, посочи проф. Стоянович и допълни, че няма страшно да се върнат по-сурови правила.