Оцеляването след хантавирус не означава, че хората се възстановяват напълно. Много пациенти продължават да страдат от дългосрочни физически и психически проблеми.
Два основни фактора допринасят за страха около хантавируса, включително скорошните случаи сред пътниците на круизни кораби: дълъг инкубационен период до осем седмици и липсата на лицензирано антивирусно лечение или ваксина, съобщава Euronews.
Когато инфекцията с вируса Андес (Andes) се развие в хантавирусен кардиопулмонален синдром (HCPS) - тежко респираторно заболяване със смъртност до 50%, ранното интензивно лечение е от решаващо значение за оцеляването.
Вирусът Андес не е нов. Изследванията отдавна описват къде циркулира, как се разпространява и как причинява заболяване. Ето защо Световната здравна организация (СЗО) подчертава, че няма доказателства, че може да се превърне в пандемия като тази от COVID-19.
Съществува ли дългосрочен хантавирус?
Но пандемията от COVID-19 промени начина, по който учените мислят за инфекциозните заболявания, не само по отношение на острата инфекция, но и по отношение на това, което се случва след нея.
В този контекст, изследователите започнаха да се питат дали може да има дългосрочни ефекти от инфекцията с вируса на Андите, подобни на наблюдаваните при Long COVID след инфекция със SARS-CoV-2.
В Pontificia Universidad Católica de Chile изследователи са проследили 21 оцелели между 3 и 6 месеца след изписването им от болницата.
Пациентите са категоризирани по тежест на заболяването и дали се нуждаят от екстракорпорална мембранна оксигенация (ECMO), интензивно животоподдържащо лечение, използвано, когато сърцето и белите дробове не успеят да оценят дългосрочното възстановяване, симптомите и качеството на живот.
Нито един оцелял не се е възстановил напълно след 3 до 6 месеца.
Резултатите са поразителни. Всеки един оцелял все още е имал симптоми месеци след напускане на болницата. Общо всички 21 пациенти съобщават за поне един продължаващ симптом 3 до 6 месеца след инфекцията с Хантавирусен кардиопулмонален синдром (HCPS).
Повече от 60% казват, че не са се възстановили напълно, а общото натоварване на симптомите е високо, като пациентите съобщават средно за около 11-12 симптома всеки. Само най-тежките случаи, включително пациентите с ЕКМО, са получили рехабилитационни грижи, като физиотерапия или подкрепа за възстановяване. Сред по-леко оцелелите, само около 30% са имали този вид проследяване след изписване от болницата.
Умора, двигателни проблеми, косопад, безсъние, тревожност…
Докато само групата с тежки случаи съобщава за двигателни или двигателни проблеми и сърцебиене, както тежките, така и по-леко оцелелите съобщават за комбинация от физически симптоми и психологически или неврологични проблеми. И двете групи казват, че качеството им на живот се е влошило след заболяването.
Най-често срещаните проблеми са не само физически, но и неврологични и психологически. Умора, двигателни проблеми, косопад, безсъние, тревожност, проблеми с паметта, кошмари и сензорни нарушения са били чести. Пациентите, които не са се нуждаели от ЕКМО, все още са имали дългосрочни симптоми, което предполага, че самото заболяване води до продължително възстановяване, а не само интензивно лечение.
Много оцелели са започнали самолечение, за да се справят с продължаващите симптоми, особено с болкоуспокояващи, сънотворни и витамини.
Това е особено често срещано сред оцелелите, които не са преминали ECMO, и дори достига 100% сред тези, класифицирани като с лек хантавирусен кардиопулмонален синдром.
Дълго връщане към нормалния живот
Много оцелели се затрудняват да се върнат към нормалния си живот. Близо 1 на 5 все още не се е върнал на работа или училище шест месеца по-късно. Сред тези, които са се върнали, възстановяването обикновено отнема около 3,5 месеца. Много от тях съобщават за намалена работоспособност, когато се завръщат.
Времето за възстановяване е сходно, независимо от това колко тежко е било заболяването или дали пациентите са се нуждаели от екстракорпорална мембранна оксигенация.
45,5% от пациентите в ECMO групата се чувстват стигматизирани в училище или на работа, свързано със страх от „зараза, пренасяна от гризачи“.
Какво трябва да се промени
Обобщението на проучването е ограничено поради относително малкия размер на извадката.
Въпреки това, резултатите показват, че възстановяването от хантавирус не е само физическо. Оцелелите също съобщават за социална изолация, стигма на работното място или в училище и широко разпространена зависимост от самолечение за справяне с персистиращите симптоми.
Авторите твърдят, че поддържането на живота на пациентите в острата фаза не е достатъчно. Необходими са също по-добри дългосрочни, мултидисциплинарни грижи след изписване, заедно с по-силна социална подкрепа и разбиране, за да се помогне на оцелелите да възстановят напълно живота си.
Превод и редакция: БЛИЦ
