Проф. Радостина Александрова от БАН внесе категорично успокоение относно хантавирусите, като директно отхвърля всякакви драматични сценарии за нова пандемия.
„Категорично не сме на прага на нова пандемия”, заявява тя в предаването „Социална мрежа” по NOVA NEWS, като подчертава, че сравненията с COVID-19 или сезонния грип са просто неточни и леко подвеждащи.
Причината е в начина на предаване
Хантавирусите не се разпространяват по въздушно-капков път между хората, а изискват съвсем различен тип контакт.
Основният риск идва от контакт с гризачи – най-често чрез урина, изпражнения или слюнка на заразени животни. Тоест това не е вирус, който „витае във въздуха“ и чака да ни връхлети в метрото, колкото и да звучи драматично за заглавия.
Професорът уточнява и че хантавирусите, които могат да заразяват хора, не са един или два, а поне 21 различни вида. Те се делят условно на две големи групи.
„Първата е така нареченият „стар свят“ – вируси, разпространени в Европа и Азия. Те причиняват хеморагична треска с бъбречен синдром – тежко заболяване, което засяга основно бъбреците и съдовата система.
Втората група е „новият свят“, характерен за Северна и Южна Америка. Там инфекциите могат да доведат до белодробен или кардиопулмонален синдром, което звучи сухо, но реално означава сериозно засягане на дишането и сърцето.“
И тук идва по-тежката част. Александрова посочва, че тези заболявания могат да протичат много тежко
При белодробната форма смъртността достига „от 35 до 50%“, а при хеморагичната треска с бъбречен синдром – до около 15%. Това не са малки числа, но и не са сценарий за масово разпространение между хората.
Интересен и важен детайл е, че почти всички хантавируси не се предават от човек на човек. Единственото известно изключение е вирусът „Андес“, разпространен в Южна Америка, който има документирани случаи на такава трансмисия, обясни професорът.
По отношение на лечението Александрова е също толкова директна
Към момента няма специфична терапия или ваксина срещу тези вируси. Но това не означава безпомощност. Навременното медицинско лечение може сериозно да промени изхода.
„Подаване на кислород и вентилация“, както обяснява тя, са част от поддържащите грижи, които могат да спасят живот, ако се реагира навреме.
В по-широк контекст проф. Александрова обръща внимание и на нещо по-неприятно като тенденция – нарастващия контакт между хора и местообитанията на дивите животни. Причината е комбинация от фактори: урбанизация, изсичане на гори, климатични промени.
„Ние навлизаме в техните местообитания“, казва тя – и това всъщност е най-важното изречение в целия разговор. Не вирусите се променят най-бързо, а средата около нас, която им дава повече възможности да се доближат до човека.
Междувременно стана ясно, че повече от 1700 души са поставени под карантина, а един човек е загинал на борда на круизен кораб, пристигнал в Бордо от Брест тази нощ, предаде АФП
Сред 1233-мата пътници – предимно британци и ирландци – освен 90-годишния починал, около 50 души са проявили симптоми на стомашно-чревни проблеми. В момента се извършват тестове за евентуално наличие на норовирус. Екипажът на борда се състои от 514 души.
Корабът на Ambassador Cruise Line, отплавал от Шетландските острови на 6 май, е спрял в Белфаст, Ливърпул и Брест, преди да достигне Бордо, откъдето трябва да отпътува за Испания.
Властите изключват връзка с епидемията от хантавирус на борда на кораба „Хондиус“.
Малко по-рано плавателното средство е акостирало на пристанището в града, без да има въведени мерки за сигурност на сушата. Първоначалните тестове на борда са изключили наличие на норовирус, но в Университетската болница в Бордо се извършват допълнителни изследвания, посочват здравните власти.
