Въвеждането на нов иновативен предмет по родолюбие обмислят от министерството на образованието. За това съобщи просветният министър проф. Галин Цоков по време на мащабен форум, на който бяха представени резултатите от националната програма на Министерство на образованието и науката (МОН) "Неразказаните истории на българите", съобщи МОН.

Проф. Галин Цоков

По програмата се финансират български неделни училища в чужбина за проучвания на родови истории за значими личности и за приноса на достойни българи от миналото или съвремието. Тази година финансирането й е 550 хил. лв.

"Обмисляме с времето програмата да прерасне и в създаването на иновативен предмет по родолюбие и изследване на родовата памет в иновативните училища", коментира министърът, цитиран от пресцентъра си. Идеята е първоначално новият предмет да се въведе като иновация, а след това евентуално да стане и учебен предмет във всички училища в страната.

"Това трябва да е интегриран предмет между история, география, политически и социални науки, гражданско образование, чрез който не само да възпитаваме горди българи, а и да подготвяме младежите с повече компетентности", обясни проф. Цоков.

Изготвени материали

33 български неделни училища и 8 български лектората в чуждестранни университети са изготвили материали, които разказват за неизвестни факти от живота и творчеството на знакови български личности и събития в България и чужбина. На събитието бе представен 20-минутен филм - калейдоскоп, показващ всички създадени материали.

Сред тях бяха кратки откъси от филма за внуците на великия композитор Панчо Владигеров - Екатерина, Александър и Константин, които днес владеят музикалната сцена във Виена, както и прожекция за световноизвестния художник проф. Стоимен Стоилов.

По националната програма са изготвени общо над 40 изследвания на ученици от неделни училища и лектори от чуждестранни университети в 18 държави, които проучват родови истории за знакови личности или събития от миналото. Те са изключително разнородни (филми, книги, презентации, доклади).

Това са незнайни истории за българи от Молдова, Сърбия, Румъния, Кипър, Турция, Гърция, Украйна, Бразилия, Франция, Испания, Хърватия, Австрия, Нидерландия и др. Зрителите научиха неизвестни факти за българските следи в Саарланд, за живота на Йордан Йовков в Букурещ, както и за други забравени истории, които днес „оживяха“ в Археологическия музей. 

"Програмата и форумът са вдъхновение. Видяхме резултатите и едногодишния труд на десетки ученици и студенти от различни краища на света. Направеното от тях ни кара да се чувстваме горди българи", каза министър Цоков.

"Неразказаните истории на българите"

По думите му "Неразказаните истории на българите" е една от концептуалните програми на МОН, защото тя съхранява родовата памет и дава възможност на базата на изследванията на ученици да се обогатява и историята ни за приноса на българите в цял свят.

"Програмата е нов модел на обучение, който преминава от възпроизвеждане на знания към формиране на умения и компетентности чрез участие и преживяване. Тя дава и нов подход на възпитание в родолюбие, който залага на ученето чрез правене и изследване на продукти с историческа и културна ценност", уточни министър Цоков.

"Това е смисълът на съвременното образование - децата да се чувстват мотивирани и полезни, че достигат до душите и сърцата на много хора. Това ги вдъхновява и ги кара да бъдат още по-успешни", каза още той.

През настоящата учебна година програмата отново се реализира, но вече с разширен обхват. Дава се възможност на българските училища и неделните институции зад граница да създават съвместни проекти.

"Екипът ни ще остави идея за създаване на програма, насочена изцяло към българските училища, които да разкажат за неизвестното около великите българи в страната", добави проф. Цоков.

Вдъхновение за младите

Началникът на кабинета на министъра Наталия Михалевска отбеляза, че програмата вдъхновява младите хора да намират собствената си идентичност и да творят. „Да отворят сърцата си и да работят така, че техните истории да бъдат в учебниците, в библиотеките, в музеите и в архивите“, каза тя.

По време на събитието със специалното отличие "Пробуда" бе наградена Венета Ненкова от българско училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим като вдъхновител на програмата.

Присъстваха и посланиците на инициативата, сред които писателят и преводач Здравка Евтимова, българският композитор и инструменталист Хайгашод Агасян, преводачът на унгарска поезия и проза Светла Кьосева, лекторът по български език и литература в Атинския университет и много други.