София, България
01 Юни 2014, 06:48
5140 прочита
0 коментара
На 1 юни 1939 г. британската подводница Thetis (Тетис), построена от фирмата Cammell Laird в Беркенхенд край Ливърпул, излиза в морето за ходови изпитания със 103 души и потъва. Загиват 99 души. Извадена е и ремонтирана, под ново име Thunderbolt (Тъндърболт) и с нов екипаж патрулира в Атлантика и Средиземно море, докато изчезва завинаги на 14 март 1943 г. Това прави „Тетис” един от малкото военни съдове, с който са загинали два екипажа.
<strong>Аварията</strong><br />
<br />
„Тетис” е построена за по-малко от година. Има 1590 тона водоизместимост в потопено състояние, дължината й е 84 м., въоръжена е с 10 торпедни тръби. Възлагат й се много надежди в обновяване на британския подводен флот и никой не очаква такъв трагичен край.<br />
<br />
В 10 часа на 1 юни подводницата с командир Оливър Накуин излиза в морето, посрещната от буксирния кораб „Гребекок”. На борда й се намира капитан 1 ранг Орам (командир на флотилията, в която трябвало да се включи „Тетис”), 53-членен екипаж, 20 представители на служби на Адмиралтейството в приемната комисия, 26 работници на корабостроителницата и 3 представители на фирми-контрагенти.<br />
<br />
Когато в 13:40 ч. „Тетис” започва да се потапя, подводничарите забелязват, че подводницата не иска да отива под водата. Нейната рубка още в продължение на един час остава на повърхността.<br />
<br />
Командирът на подводницата допуска, че потапянето не става поради липса на вода в носовите 6 торпедни апарати и изпраща в носовия отсек командира на минно-торпедната бойна част лейтенант Фредерик Уудс да провери дали тези апарати са запълнени.<br />
<br />
Лейтенантът педантично започва последователно да отвива контролните изпускателни кранове. След това отваря вътрешните капаци на торпедните тръби, за да ги огледа с електрическо фенерче, което влиза в програмата за изпитания. По неизвестни причини лостовете на капаците не са правилно наредени: №5 е последен във вертикалната подредба, след №4 и №6. Отвивайки изпускателния кран на торпедна тръба №5, от него не потича вода. После ще се окаже, че кранът всъщност остава завинтен поради неизчистен емайллак.<br />
<br />
По онова време още не е въведен предпазен механизъм, който да не допуска вътрешният и външният капак едновременно да се намират в отворено положение.<br />
<br />
Офицерът отваря вътрешния капак на 5-ия торпеден апарат, без да отчита, че гледа сигнализацията за затворен външен капак на №6, а външният на №5 всъщност е отворен и тръбата е пълна с вода. Тя нахлува с мощна струя, като спирането й се оказва невъзможно.<br />
<br />
Подводничарите затварят преградния люк между втори и трети отсек, но в 15 часа под тежестта на навлязлата вода подводницата потъва на дълбочина 49 м.<br />
<br />
<strong>Борба за спасяване</strong><br />
<br />
В продължение на 4 часа подводничарите с индивидуални водолазни апарати се опитват да проникнат в носовата част, за да затворят капака на торпедната тръба и след това да изпомпят водата.<br />
<br />
Междувременно на „Гребекок” са обезпокоени, че „Тетис” не изплава и в 16 часа изпращат съобщение до Адмиралтейството. То обаче стига чак в 18:15 г., тъй като пощальонът спукал гума на велосипеда си.<br />
<br />
Ескадреният миноносец „Брейзън” и четирите спасителни самолета пристигат почти едновременно към 21 часа, точно преди залез. От „Гребенок” обаче не могат да посочат мястото на потъването, понеже нямат никакви навигационни прибори за определяне на координатите, а и подводницата не разполага със сигнален буй.<br />
<br />
След като не получават никаква помощ отвън, екипажът се заема да превърля водата. Заводските специалисти успяват да се справят чак рано сутринта и кърмата (задната част) на подводницата изплава. От нея чрез спасителната камера излизат капитан 1 ранг Орам и лейтенант Уудс, като за това съгласие е дал екипажът. Те разказват за тежкото положение на екипажа поради насищането на въздуха с въглероден диоксид.<br />
<br />
На помощ идва и корабът „Виджилънт”, а към обед пристигат и 6 ескадрени миноносеца тип „Трайбъл”, но на никой от тях няма опитни водолази и технически средства за оказване на помощ. От Беркенхенд пристига влекач с оборудване за кислородно-ацетиленово рязане. Спасителите искат да изрежат отвор в корпуса и през него да извлекат хората. Спасени са още двама души – моряк и заводски специалист.<br />
<br />
Появилите се вълни обаче започват да заливат стърчащата над водата кърма. Решено е кърмата да бъде повдигната още с обтягане на вързаното въже между „Виджилънт” и буксира. В 15:10 въжето се къса и кърмовата част на „Тетис”, повдигайки огромна вълна, се скрива под водата. Останалите 99 души са погребани живи. Сред тях са и двама водещи военноморски конструктори.<br />
<br />
<strong>Анализ</strong><br />
<br />
В специализираната литература се правят опити за съпоставяне на тази катастрофа със станалата седмица преди това катастрофа с американската подводница SQUALUS (Скуалус), потънала на 73 м. дълбочина поради не сработил клапан за притока на въздух към дизеловите двигатели, но са спасени 33 души от 59-членния екипаж. Ситуациите обаче са коренно различни.<br />
<br />
Първо, „Тетис” е препълнена с хора (103 вместо 59), мнозина от които не са моряци и не умеят да боравят със спасителните комплекти „Дейвис”, а само след 4 часа атмосферата става непригодна за дишане. Второ, дори спасителните кораби да са пристигнали достатъчно бързо, те не се оборудвани за спасяване, освен това не са в състояние да осигурят в подводницата свеж въздух, тъй като с по-раншна заповед външните вентили за подаване на въздух са демонтирани.<br />
<br />
Политиката на британското адмиралтейство се заключава в евакуация със собствени сили, без да се разчита на помощ отвън, и поради това спасителите просто изчакват хората сами да се измъкнат от подводницата.<br />
<br />
Главният извод, който е направен от разследващата комисия под ръководството на адмирал Мартин Данбар-Несмит, се заключава в това, че досега никой не е обръщал внимание колко бързо расте концентрацията на въглеродния газ в затворения обем на подводницата. При концентрация 4% са затруднени мисловните процеси, при 10% се губи съзнание, а при 20% настъпва смърт. В „Тетис” последния праг е надминат преди да изтекат 24 часа.<br />
<br />
Инцидентът е последван от съдебно дело - една от вдовиците завежда иск за небрежност срещу корабостроителите, позволили блокирането на клапана. За нейно съжаление Адмиралтейството успешно противопоставя довода за обществения интерес от неразкриване на устройството на корпуса и машините на „Тетис”. Съдиите приемат този довод на доверие, без да го проучат.<br />
<br />
<strong>Послеслов</strong><br />
<br />
„Тетис” е извлечена през септември 1939 г., извършен й е основен ремонт и отново е спусната на вода под името HMS Thunderbolt под командването на лейтенант Ричард Крауч.<br />
<br />
През следващите месеци тя бразди Атлантическия океан: през декември 1940 г. патрулира в Бискайския залив, като на 15 декември се сблъсква и потопява италианската подводница „Капитано Рафаеле Тарантини”. През декември 1942 г. оперира в Средиземноморието без особен успех.<br />
<br />
Извършва сполучлива мисия в района на Палермо на 2-3 януари 1943 г. с торпилирането на крайцера Ulpio Traiano и товарния кораб SS Viminale. След това „Тъндърболт” се прехвърля в района на Триполи.<br />
<br />
Thunderbolt потъва на 14 март 1943 г. някъде край Сицилия, където е открита и атакувана с дълбочинни бомби от италианската корвета Cicogna.<br />
<br />
Клип за „Тетис” може да бъде видян на линка https://www.youtube.com/watch?v=hnGJH0etmUo<br />
<em><br />
/По материали в интернет/</em><br />
<br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Региони
Шофьор на камион се разсея за минутка под Аспаруховия мост и стана голяма беля
28 Март 2024, 22:14
Региони
Млад джигит лети с над 220 км/ч. по пловдивски булевард, а после... ВИДЕО
28 Март 2024, 22:08
0 Коментара: