На 1 юни 1939 г. британската подводница Thetis (Тетис), построена от фирмата Cammell Laird в Беркенхенд край Ливърпул, излиза в морето за ходови изпитания със 103 души и потъва. Загиват 99 души. Извадена е и ремонтирана, под ново име Thunderbolt (Тъндърболт) и с нов екипаж патрулира в Атлантика и Средиземно море, докато изчезва завинаги на 14 март 1943 г. Това прави „Тетис” един от малкото военни съдове, с който са загинали два екипажа.
<strong>Аварията</strong><br /> <br /> &bdquo;Тетис&rdquo; е построена за по-малко от година. Има 1590 тона водоизместимост в потопено състояние, дължината й е 84 м., въоръжена е с 10 торпедни тръби. Възлагат й се много надежди в обновяване на британския подводен флот и никой не очаква такъв трагичен край.<br /> <br /> В 10 часа на 1 юни подводницата с командир Оливър Накуин излиза в морето, посрещната от буксирния кораб &bdquo;Гребекок&rdquo;. На борда й се намира капитан 1 ранг Орам (командир на флотилията, в която трябвало да се включи &bdquo;Тетис&rdquo;), 53-членен екипаж, 20 представители на служби на Адмиралтейството в приемната комисия, 26 работници на корабостроителницата и 3 представители на фирми-контрагенти.<br /> <br /> Когато в 13:40 ч. &bdquo;Тетис&rdquo; започва да се потапя, подводничарите забелязват, че подводницата не иска да отива под водата. Нейната рубка още в продължение на един час остава на повърхността.<br /> <br /> Командирът на подводницата допуска, че потапянето не става поради липса на вода в носовите 6 торпедни апарати и изпраща в носовия отсек командира на минно-торпедната бойна част лейтенант Фредерик Уудс да провери дали тези апарати са запълнени.<br /> <br /> Лейтенантът педантично започва последователно да отвива контролните изпускателни кранове. След това отваря вътрешните капаци на торпедните тръби, за да ги огледа с електрическо фенерче, което влиза в програмата за изпитания. По неизвестни причини лостовете на капаците не са правилно наредени: №5 е последен във вертикалната подредба, след №4 и №6. Отвивайки изпускателния кран на торпедна тръба №5, от него не потича вода. После ще се окаже, че кранът всъщност остава завинтен поради неизчистен емайллак.<br /> <br /> По онова време още не е въведен предпазен механизъм, който да не допуска вътрешният и външният капак едновременно да се намират в отворено положение.<br /> <br /> Офицерът отваря вътрешния капак на 5-ия торпеден апарат, без да отчита, че гледа сигнализацията за затворен външен капак на №6, а външният на №5 всъщност е отворен и тръбата е пълна с вода. Тя нахлува с мощна струя, като спирането й се оказва невъзможно.<br /> <br /> Подводничарите затварят преградния люк между втори и трети отсек, но в 15 часа под тежестта на навлязлата вода подводницата потъва на дълбочина 49 м.<br /> <br /> <strong>Борба за спасяване</strong><br /> <br /> В продължение на 4 часа подводничарите с индивидуални водолазни апарати се опитват да проникнат в носовата част, за да затворят капака на торпедната тръба и след това да изпомпят водата.<br /> <br /> Междувременно на &bdquo;Гребекок&rdquo; са обезпокоени, че &bdquo;Тетис&rdquo; не изплава и в 16 часа изпращат съобщение до Адмиралтейството. То обаче стига чак в 18:15 г., тъй като пощальонът спукал гума на велосипеда си.<br /> <br /> Ескадреният миноносец &bdquo;Брейзън&rdquo; и четирите спасителни самолета пристигат почти едновременно към 21 часа, точно преди залез. От &bdquo;Гребенок&rdquo; обаче не могат да посочат мястото на потъването, понеже нямат никакви навигационни прибори за определяне на координатите, а и подводницата не разполага със сигнален буй.<br /> <br /> След като не получават никаква помощ отвън, екипажът се заема да превърля водата. Заводските специалисти успяват да се справят чак рано сутринта и кърмата (задната част) на подводницата изплава. От нея чрез спасителната камера излизат капитан 1 ранг Орам и лейтенант Уудс, като за това съгласие е дал екипажът. Те разказват за тежкото положение на екипажа поради насищането на въздуха с въглероден диоксид.<br /> <br /> На помощ идва и корабът &bdquo;Виджилънт&rdquo;, а към обед пристигат и 6 ескадрени миноносеца тип &bdquo;Трайбъл&rdquo;, но на никой от тях няма опитни водолази и технически средства за оказване на помощ. От Беркенхенд пристига влекач с оборудване за кислородно-ацетиленово рязане. Спасителите искат да изрежат отвор в корпуса и през него да извлекат хората. Спасени са още двама души &ndash; моряк и заводски специалист.<br /> <br /> Появилите се вълни обаче започват да заливат стърчащата над водата кърма. Решено е кърмата да бъде повдигната още с обтягане на вързаното въже между &bdquo;Виджилънт&rdquo; и буксира. В 15:10 въжето се къса и кърмовата част на &bdquo;Тетис&rdquo;, повдигайки огромна вълна, се скрива под водата. Останалите 99 души са погребани живи. Сред тях са и двама водещи военноморски конструктори.<br /> <br /> <strong>Анализ</strong><br /> <br /> В специализираната литература се правят опити за съпоставяне на тази катастрофа със станалата седмица преди това катастрофа с американската подводница SQUALUS (Скуалус), потънала на 73 м. дълбочина поради не сработил клапан за притока на въздух към дизеловите двигатели, но са спасени 33 души от 59-членния екипаж. Ситуациите обаче са коренно различни.<br /> <br /> Първо, &bdquo;Тетис&rdquo; е препълнена с хора (103 вместо 59), мнозина от които не са моряци и не умеят да боравят със спасителните комплекти &bdquo;Дейвис&rdquo;, а само след 4 часа атмосферата става непригодна за дишане. Второ, дори спасителните кораби да са пристигнали достатъчно бързо, те не се оборудвани за спасяване, освен това не са в състояние да осигурят в подводницата свеж въздух, тъй като с по-раншна заповед външните вентили за подаване на въздух са демонтирани.<br /> <br /> Политиката на британското адмиралтейство се заключава в евакуация със собствени сили, без да се разчита на помощ отвън, и поради това спасителите просто изчакват хората сами да се измъкнат от подводницата.<br /> <br /> Главният извод, който е направен от разследващата комисия под ръководството на адмирал Мартин Данбар-Несмит, се заключава в това, че досега никой не е обръщал внимание колко бързо расте концентрацията на въглеродния газ в затворения обем на подводницата. При концентрация 4% са затруднени мисловните процеси, при 10% се губи съзнание, а при 20% настъпва смърт. В &bdquo;Тетис&rdquo; последния праг е надминат преди да изтекат 24 часа.<br /> <br /> Инцидентът е последван от съдебно дело - една от вдовиците завежда иск за небрежност срещу корабостроителите, позволили блокирането на клапана. За нейно съжаление Адмиралтейството успешно противопоставя довода за обществения интерес от неразкриване на устройството на корпуса и машините на &bdquo;Тетис&rdquo;. Съдиите приемат този довод на доверие, без да го проучат.<br /> <br /> <strong>Послеслов</strong><br /> <br /> &bdquo;Тетис&rdquo; е извлечена през септември 1939 г., извършен й е основен ремонт и отново е спусната на вода под името HMS Thunderbolt под командването на лейтенант Ричард Крауч.<br /> <br /> През следващите месеци тя бразди Атлантическия океан: през декември 1940 г. патрулира в Бискайския залив, като на 15 декември се сблъсква и потопява италианската подводница &bdquo;Капитано Рафаеле Тарантини&rdquo;. През декември 1942 г. оперира в Средиземноморието без особен успех.<br /> <br /> Извършва сполучлива мисия в района на Палермо на 2-3 януари 1943 г. с торпилирането на крайцера Ulpio Traiano и товарния кораб SS Viminale. След това &bdquo;Тъндърболт&rdquo; се прехвърля в района на Триполи.<br /> <br /> Thunderbolt потъва на 14 март 1943 г. някъде край Сицилия, където е открита и атакувана с дълбочинни бомби от италианската корвета Cicogna.<br /> <br /> Клип за &bdquo;Тетис&rdquo; може да бъде видян на линка https://www.youtube.com/watch?v=hnGJH0etmUo<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />