10 000 златни Буди в пещерата Пиндая в Мианмар
Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е четири книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР - всяка неделя от 18 до 19 часа. Публикува пътеписи на собствения си сайт www.dromomania.bg.
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате как да пътувате най-евтино, най-безопасно и на най-интересните места по света и у нас.
Мианмар! На един час път със самолет от град Баган до Хехо и още 5 часа подрусване с автобус е пещерата Пиндая със скрити 10 000 златни Буди вътре.
Десет хиляди чифта златни очи се вторачват във всеки, успял да проникне в пещерата Пиндая, разположена в центъра на Мианмар. Легендата разказва, че за да спасят свещените статуи на Буда от нашественическите орди на монголския хан Хубилай, бирманците ги събрали от цялата страна и ги скрили в непристъпната пещера Пиндая.
Пълчища врагове връхлитали държавата и хората решили за най-безопасно реликвите да си останат на тайното място.
Преди да затворят Будите, в пещерата живеел зъл паяк, който изсмуквал живота от местните красавици. Разбира се, намерил се юнак, който гътнал паяка с подкрепата на девет ангела. 200 стъпала водят до входа на пещерата. Мокро е, но обувките се събуват отвън. Чорапите джвакат, катериш се по стъпала, изсечени в сталактитите, и не усещаш нищо, зазяпан в хилядите образи на Буда от тиково дърво, мрамор, алабастър, глина.
Задължително са позлатени. Дивата красота на пещерата странно хармонира със спокойния и усмихнат образ на божеството в нирвана. Бирманците смятат, че капка от лицето на Буда носи щастие, и извършват невероятни гимнастически упражнения, за да го достигнат. Сталагмитите издават дълбоки тонове, подобни на свещен гонг, докоснати от дървени палки.
Оказва се, че и в най-божественото има далавера
Ако дариш най-малко 200 долара, се уреждаш с твой личен Буда - в зависимост от големината на лептата фигурката е от 20-сантиметрова, докато стигне тавана. Плюс табелка с името ти. Както са направили Силвия и Игнац от Италия през 2001 година. При последното преброяване Будите се оказали 8096.
На пет часа с кола от пещерата Пиндая е езерото Инле. Пътуването е роден брат на най-трудните етапи от ралито Париж - Дакар. По единственото шосе в Мианмар колите се разминават с изчакване в канавката. Местните му викат с намигване “магистралата”. Настилката е трамбована глина. Представям си какво е през дъждовния сезон. А трафика си го бива - провинция Шан е “зеленчуковата леха” на Бирма и камиони, натоварени със зеле, пъплят към столицата Янгони Мандалей.
Автобусът заковава, сякаш се е сблъскал със слон. Край пътя кротко пасе стадо едногърби говеда, а пастирът им блажено спи... на шосето. Най-сетне акостираме пред китен екохотел “Инле лейк”. Собственикът му, разбира се, е чужденец. В случая французин.
Няколко десетки комплекта Буди се мъдрят и по средата на езерото Инле. Както си се возиш по него и си зяпаш, внезапно изниква огромна златна птица. Оказва се гигантска лодка, която вадят от хангара само през октомври. Тогава има фестивал и състезание с балони, а птицолодката разхожда из всичките градове по брега на езерото трите статуи на Буда от XII век за масово поклонение. Всъщност те повече приличат на три изродени картофа. Окончателно са изгубили формата си от напластяваните върху тях златни листчета, с които богомолците в пагодата Паунг Дау Оо умилостивяват Буда да чуе просбите им.
А за фестивала на балоните в нощното небе над езерото Инле литват безброй осветени хвърчила и най-причудливи форми на сгорещен въздух и засенчват звездите.
Магдалена ГИГОВА