11 август 1877 г. е един от най-драматичните и кървави дни в българската история. Тогава се е състояла решителната битка за Шипка, която предопределя изхода от войната и бъдещето на България.
 
След боевете за Стара Загора, Сюлейман паша насочва войската си - 27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия, към Шипченския проход.
Придвижването на турските войски остава неизвестно за руското командване, което очаква врага на друго място. Този хитър ход накланя везните в полза на поробителя.
 
Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10:00 ч. османците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване.
 
Към 17:00 ч. настъпва критичният момент. В боя се включват всички, дори и тежко ранените. Страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове.
 
В точния момент редиците на генерал Радецки идват в помощ на защитниците, които със сетни сили задържат върха. Вследствие на всичко това, Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша.