На 11 април 1822 г. турците подлагат на клане жителите на въстаналия гръцки остров Хиос. От 115-хилядното гръцко население са заклани 25 000, 45 000 са продадени като роби, 22 000 са потурчени и едва 23 000 успяват да избягат от острова. Хиос никога не възстановява предишната численост на населението си и завинаги губи своето дотогавашно стопанско значение.
<strong>Предшестващи събития</strong><br /> <br /> След като на 23 март 1821 г. избухва въстание в Пелопонес и започва Гръцката война за независимост, турците отговарят с повсеместни репресии и терор над гърците. Още на 31 март е клането в Смирна (Измир), повторено там през април и потретено през юни. През лятото следват две касапници в Кипър, после идва ред на Тесалоники и остров Кос, унищожен е град Кидонониес с 30 000 жители, напълно е обезлюден остров Самотраки.<br /> <br /> На свой ред на 23 септември 1821 г. гърците превземат турския град-крепост Триполица и за три дни избиват до крак 30 000 мирни жители. До края на революцията през 1829 г. в Гърция кръвта престава да има цена.<br /> <br /> <strong>Хиос</strong><br /> <br /> През тази първа година на революцията на цветущия остров Хиос не се случва нищо. Или почти нищо. Корабовладелците и търговците от острова продължават да играят своята от 2000 години роля в търговията и в дипломацията на Източното Средиземноморие и Черно море.<br /> <br /> Високата порта е оставила на хиосци правото на почти пълна вътрешна автономия, тъй като хиоската търговия и плантациите от мастикови дървета, растящи само на остров Хиос, носят големи доходи за Османската империя. Огромно е влиянието на космополитните хиосци и в самия Константинопол.<br /> <br /> Историците отбелязват, че управляващата класа на острова не желае да се присъедини към освободителната война в Гърция, тъй като се бои да не загуби своята сигурност и благополучие. Освен това те изтъкват и обстоятелството, че Хиос е само на 8 км от Мала Азия, респективно от Турция.<br /> <br /> Към началото на революцията на острова живеят около 120 000 души - от тях почти 30 000 са в градовете. От всичките 66 села най-богати са 22-те &bdquo;мастикови&rdquo; &ndash; те са под покровителството на сестрата на султана и имат дори привилегията на имат камбани в църквите си. Турците наброяват само 2000, толкова са и католиците. На острова има 300 манастира (средно по 5 на едно село) и половината села работят за тях.<br /> <br /> Не може обаче да се твърди, че благополучието е лишило хиосци от патриотизъм. Техният патриотизъм обаче е ориентиран към меценатство и образование. Наистина хиосци участват във всички тайни революционни общества, но са далеч от войнствените области Мани в Пелопонес и Сули в Епир. Макар че са мореплаватели, те се отличават и от своите съседи от остров Псара с техните полупиратски традиции, дори от също така полуавтономния остров Самос с неговите революционни традиции в духа на Френската революция. Първи от техните съседи на 10 април 1821 г. въстават на остров Псара и веднага започват военни действия на море и нападения на малоазийския бряг.<br /> <br /> <strong>Въвличането на Хиос в революцията</strong><br /> <br /> На 26 април Самос въстава и още на следващия ден изпраща кораби в Хиос. Старейшините на Хиос обаче отказват да се присъединят съм въстанието, макар на острова да има едва 300 турски войници. Хиос запазва своя неутралитет още една година.<br /> <br /> Управителят на Хиос иска 10 заложници от местния елит начело със свещеника Платон. Хиосци, за да подчертаят своята лоялност, дават 40 заложници, които турците затварят в крепостта.<br /> <br /> За да обезопаси Хиос, султанът изпраща Вахит паша с 1000 войници. Пашата е образован турчин, говори френски, бил е посланик в париж и министър на външните работи. Събитията обаче показват, че е било по-добре на хиосци да им изпратят неграмотен еничар, отколкото образовано чудовище. Той оставя мемоари, в които пише: &bdquo;Сеченето на дърва и на човешко гърло се различават, но е и в случай на гърло на неверник, и мъдрият законодател, коментирайки този свещен канон, казва, че изтребването на неверника за мюсюлманина е благо дело и равносилно на сечене на дърво или храст.&rdquo;<br /> <br /> На 10 март 1822 г. 2500 самосци на свои кораби и на кораби от остров Калимнос и Касос стоварват десант на Хиос. Те докарват няколко топа и малко гюлета. Същия ден Вахит увеличава заложниците до 160 души. На следващия ден от крепостта излизат 1500 турци и се опитват да изтласкат самосците в морето, но са принудени да отстъпят и да се затворят пак в крепостта.<br /> <br /> Мнозина хиосци се присъединяват към революционерите, но по-голямата част от населението остава пасивно и с нищо не провокира последващото клане.<br /> <br /> След като вестта за въстанието в Хиос достига до Цариград, султанът заповядва всички воеводи от малоазийсия бряг да се съберат в Смирна и Чешме. Отрядите се струпват срещу Хиос, съпровождани от орди башибозук, готови да участват в клането и грабежите.<br /> <br /> На 24 март от Цариград излиза османският флот начело с капудан паша (адмирал) Кара Али: 16 фрегати, 18 корвети с войски на борда. На 30 март флотилията акостира край Хиос и дава няколко топовни изстрела. В града започва паника. Кара Али изпраща малък шлюп (ветроходен боен кораб) с 80 войници на разузнаване, но той засяда на плитнчина и въстаниците ги избиват.<br /> <br /> От крепостта излизат турци и атакуват въстаниците, но са обърнати в бягство. Успехът е временен. Боеприпасите за въстаническите топове свършват и революционерите от Самос започват да напускат острова. От континента нахлуват с най-различни съдове редовна войска и башибозук.<br /> <br /> <strong>Клането</strong><br /> <br /> Някои хиосци се залъгват с илюзии за бъдещето и отиват да посрещат турците, но веднага са заклани. На първо място тяхната вина е, че са богати; второ, имат семейства; трето, което прави първите две вини непоносими, че са невъоръжени.<br /> <br /> Заповедта на образования и проевропейски ориентиран паша гласи: &bdquo;Да се пощади животът само на младите, старците се изключват.&rdquo; Ако на въпроса &bdquo;Мюсюлман олурсунуз?&rdquo; отговорът е отрицателен, гърлото веднага се прерязва.<br /> <br /> В продължение на 24 часа в града и в близките села са убити между 8 и 10 хиляди души. Вестник Jourdain отбелязва, че във варварството най-много се отличават турците от града-крепост Монемвасия, на които при предаването на крепостта гърците пощадяват живота и ги изпращат на континента.<br /> <br /> В манастира Свети Минас се укриват 3000 жени, деца и старци. Няколко въоръжени хиосци държат турците на дистанция. На 2 април, възкресение Христово, турците обсаждат манастира и се опитват да пробият отвори в стената. Край първата дупка застава героят Фатурос, който посича с ятагана си 21 промъкнали се турци, след което ятаганът му се чупи и той продължава да бие чалмалиите с една дъска. Накрая манастирът е превзет. След като се уморяват да колят и преобръщат манастира за злато и сребро, турците затварят оцелелите в църквата и я подпалват. Спасяват се по чудо неколцина, колкото да разкажат какво е станало.<br /> <br /> Жителите на селата нямат илюзиите на гражданите. Хиляди се устремяват към западното крайбрежие и в планините, скривайки се в пещери.<br /> <br /> Важно е да се отбележи, че малко местни и многобройни евреи от Смирна вървят по стъпките на турците и вземат участие в клането с викове: &bdquo;Свобода, свобода, получете свобода от ятагана&rdquo;. Хиосецът Андреас Мамукас, взет плен и избягал, впоследствие писател и депутат в парламента, пише: &bdquo;Тази противоборстваща на християнството нация с неудържима ненавист се втурна да граби и да руши.&rdquo;<br /> <br /> От острав Псара изпращат на западния бряг изпращат 2 малки съда със задача да разузнаят обстановката. Пристигайки във Волисосос и заварвайки там хиляди бежанци, капитаните решават да забогатеят за чужда сметка, като срещу неимоверен откуп натоварват корабите си до ватерлинията. Те обаче не посмяват да се появят така в близко разположената Песара, а отплават на по-далечни острови. <br /> <br /> Като не дочакват връщането на първите два кораба, псариотите изпращат още два съда с капитани Константин Канарис и Константис Никодимос. За тяхна чест те правят по няколко курса до Псара и спасяват хиляди хора.<br /> <br /> Тъй като Хиос е търговски и морски център, там са акредитирани консули от почти всички европейски страни. Когато започва клането, католиците и много гърци търсят защита в консулствата. Консулите също решават да забогатеят от трагедията, обирайки до шушка търсещите спасение. Особено се отличават в шантажите и грабежа австрийският консул Stiepovitz, неаполският Borliaco, френският Digeon и британският Judiet. Само консулът на Дания не търси изгоди и излиза открито против зверствата на Вахит, за което е опечен на шиш.<br /> <br /> Вахит паша не се затруднява да търси криещите се в горите хора. Той пуска полуживите заложници, като оповестява че дарява на селяните амнистия. Разпространението на новината е възложено на освободения от затвора свещеник Платон и на консулите Digeon и Stiepovitz. Още щом първата група разкаяли се е предадена от консулите на Вахит, те веднага са изклани. Сега нещастните заложници, сидели месеци в крепостта и направили всичко въстанието да не се състои, се оказват ненужни и са умъртвени.<br /> <br /> <strong>Възмездието</strong><br /> <br /> На 1 юни 1822 г. кап. Канарис и Пипинос извеждат своите натъпкани с барут и запалими вещества брандери от пристанище в Псара. Турците празнуват последният ден на рамазан. На борда на флагмана Кара Али се събират 2200 души. Нощният пир е в разгара си. На реите висят телата на неколцина обесени гърци и специален подарък за Кара Али от остров Крит: главата и дясната ръка на героичния корсиканец Йосиф Балест.<br /> <br /> Брандерите приближават котвената стоянка на турския флот. На миля от брега стоят на котва две най-осветени двупалубни фрегати. Пред тях стоят 12 други фрегати. Най-лесно е да се атакуват корабите от първа линия, но Канарис и Пипинос търсят капудан пашата.<br /> <br /> Канарис налита право на флагмана. Командва закачане на куките и връзване на брандера, запалва брандера и скача в лодката. Под силен огън мощното загребване с веслата ги отдалечава в тъмнината.<br /> <br /> Пипинос атакува втората фрегата, но вероятно брандерът е лошо закрепен, защото турците съумяват да се откачат. Но и така брандерът на Пипинос внася паника и поврежда 6 кораба.<br /> <br /> В това време огънят на флагмана се разраства, 84 оръдия започват да се взривяват едно след друго. Турските кораби в паника вдигат котвите и отплават към континента или на юг. Jourdain пише, че ако гърците в този момент имат още няколко брандера, те са могли да изгорят целия турски флот.<br /> <br /> Паниката се разпространява и на брега. Вахит паша и приближените му бягат в крепостта. <br /> <br /> След 50 минути огънят достига барутния погреб и флагманът излита във въздуха. Според австрийски консулски агент, от 2286 души на борда се спасяват само 200.<br /> <br /> Тялото на капудан паша Кара Али е погребано в крепостта. Паниката сред турския флот продължава. Малкото гръцки кораби гонят турските фрегати чак до остров Тенедос. На 24 юни турската армада влиза в Дарданелите под прикритието на бреговите батареи. Френският адмирал Jurien de la Graviere пише, че &bdquo;Хиоското клане не остана без възмездие и морето отново премина под гръцки контрол&rdquo;.<br /> <br /> До този момент &bdquo;мастиковите&rdquo; 22 села, владени от султанската сестра, не са засегнати. След изгарянето обаче на флотския флагман, гибелта на Кара Али и на 2000 турци, Вахит паша решава да отмъсти.<br /> <br /> Населението е изклано или продадено в робство. Този път клането е доведено до край. От 115 000 гърци-християни оцеляват само 1800. От всички църкви оцелява само една. Гръцката дума сфаги (&sigma;&phi;&alpha;&gamma;&eta; &ndash; касапница, клане) се употребява за описване на това събитие.<br /> <br /> <strong>Реакцията на Европа</strong><br /> <br /> Хиоското клане предизвиква огромен резонанс в Европа. Ако касапницата и разрушаването на град Кидонея и пълното изтребление на населението на остров Самотраки минават незабелязано, това не става с Хиос. Островът е известен и всичко става пред погледите на европейските дипломати, мисионерите и пресата.<br /> <br /> Френският поет Лебрун създава поемата &bdquo;Клането в Хиос&rdquo;, немският поет В. Мюлер пише &bdquo;Хиосец&rdquo;, Виктор Юго &ndash; &bdquo;Гръцко момче&rdquo;. Под впечатления от станалото френският художник Йожен Делакроа създава един от най-големите паметници от епохата на романтизма &ndash; платното &bdquo;Клане в Хиос&rdquo; с размери 4,2/3,5 м.<br /> <br /> Либералните вестници &ndash; английските Morning Chronicle и Times, френските Courier Francais и Constitutionnel описват страшните картини на касапницата и обвиняват своите правителства в протурска политика.<br /> <br /> Същевременно за &bdquo;Свещения съюз&rdquo; на християнските монарси революционна Гърция нарушава установения ред в Европа, за търговията и банките това означава хаос в Източното Черноморие. Затова на гръцкия народ му предстоят още 7 г. кървава война до създаване на своя държава. Всички опити на гръцкото правителство да включат Хиос в новата държава са без успех, понеже политиката на европейските държави и преди всичко Великобритания е да ограничи териториално Гърция в пределите на Пелопонес-Атика-Киклади.<br /> <br /> Едва по време на Балканската война след победите на гръцкия флот остров Хиос е освободен.<br /> <br /> През ноември 2009 г. сегашната неоотоманска турска дипломация изпроси да бъде махнато копие на картината на Делакроа &bdquo;Клането на остров Хиос&rdquo; от византийския музей в града като &bdquo;инициатива на добра воля&rdquo; за подобряване на гръцко-турските отношения.<br /> <br /> <em>/По публикации в интернет/</em><br /> <br />