12.7.1862 г.: Конгресът на САЩ утвърждава Медала на честта като най-високото военно отличие в армията

<strong>История</strong><br /> <br /> До 1780 г. в САЩ има учреден само един военен медал &ndash; Медал за вярност. Но от него, по-скоро наподобяващ религиозен знак и носен окачен на верижка на врата, са дадени едва 3 броя.<br /> <br /> Първата истинска военна награда може да се счита значката &bdquo;За воински заслуги&rdquo;, утвърдена от Джордж Вашингтон през 1782 г., но с нея престанали да награждават след Войната за независимост. До начало на Гражданската война (1861) в САЩ не съществува награда за индивидуален героизъм в бой.<br /> <br /> Скоро след началото на Гражданската война, на 9 декември 1861 г., предложение за такъв медал дава сенаторът Джеймс Гримс. На 21 декември предложението му е одобрено от сената и президентът Линкълн утвърждава създаването на Морски Медал за доблест, станал най-ранен вариант на Медала на честта. Първите 200 медала са поръчани на монетния двор във Филаделфия. За първи път медалът е връчен на 41 моряци на 4.3.1863 г.<br /> <br /> На 17 февруари 1862 г. сенаторът Хенри Уилсън внася за разглеждане предложение за награждаване на редови и сержантски състав от армията на САЩ. На 12 юли 1862 г. е подписан закон за утвърждаването на Медал на честта от сухопътната армия и установяваща същото название за флотската награда. Първи получават тази награда на 25 март 1863 г. 6 участници във Великото локомотивно преследване. Най-пръв от тях е редник Джейкъб Парот, макар че редник Франсис Броунел извършва геройска постъпка още на 21 май 1861 г., но получава медала едва през 1877 г.<br /> <br /> Първоначално е предполагано, че наградите ще се дават за действия само по време на Гражданската война, но през 1863 г. Конгресът установява постоянен статус на наградата. В статута на Медала на 3 март 1863 г. са направени промени, позволяващи да бъдат награждавани и армейски офицери.<br /> <br /> Липсата на разгърната наградна система през втората половина на 19 век става причина тогава да бъдат връчени над 2400 в Гражданската война и 426 в кампаниите срещу индианците.<br /> <br /> По време на Гражданската война военният министър Стентън официално обещава да награди с Медал на честта всеки войник от 27-и пехотен полк на щата Мейн, които ще останат да отбраняват Вашингтон по време на битката при Гетисбърг. От 864 души личен състав около 300 отлагат уволнението си с 4 дни, но поради канцеларска грешка са наградени всичките 864 души.<br /> <br /> С решение на Конгреса през 1916 г. е създадена комисия, която да изучи обстоятелствата около всички награди. Заключението на комисията е публикувано на 5 февруари 1917 г. и по изводите й са анулирани 911 награди, в това число наградените от 27-и полк и всички награди на граждански лица. От последните впоследствие две са отменени: През 1977 г. е възстановено награждаването на лекаря-хирург Мери Уокър - единствената жена в историята на Медала на честта; През 1989 г. е възстановена наградата на знаменития разузнавач и изследовател на Дивия Запад &bdquo;Бъфало Бил&ldquo; Коди.<br /> <br /> По този начин наградените в Гражданската война остават 1522 души.<br /> <br /> В четири войни около 1900-та година (Испано-американската, Боксьорското въстание в Китай, мексиканската експедиция и въстанието във Филипините) 211 души получават медала.<br /> <br /> В Първата световна война са наградени едва 124 души, а във Втората световна война &ndash; 464.<br /> <br /> В Корейската война (юни 1950-юли 1953) бойният дух е повдиган със 133 медала, но във Виетнамската война 246 медала очевидно не са достатъчни за победата.<br /> <br /> Следват Сомалия &ndash; 2 медала, Афганистан &ndash; 6 медала, Ирак &ndash; 4 медала и други. (Всички цифри са актуализирани към 19 декември 2013 г.)<br /> <br /> През 1963 г. излиза декрет за отделен медал за Бреговата охрана на САЩ, но за него няма установен дизайн и не е връчван. Единственият награден от там е получил флотски знак.<br /> <br /> Най-късно медалът е учреден за ВВС (14.4.1965), като дотогава проявените авиатори са получавали общовойсковата версия на медала. От ВВС има едва 17 носители на техния медал.<br /> <br /> <strong>Награждаване</strong><br /> <br /> До края на 2013 г. са връчени 3468 медала. Дизайнът е променян през годините. Армейската версия е описана от Института по хералдика и представлява 5-лъчна златна звезда. Поради престижа и статута на медала е забранено да се продава и залага, да се възпроизвежда както медала, така и части от него.<br /> <br /> Интересно е, че 19 души са носители по на 2 медала: 14 души са получили медали за отделни прояви на героизъм, а 5 души са получили за една проява медали и от армията и от флота.<br /> <br /> Матросът Робърт Блейк е първият афроамериканец награден с Медала (16.4.1864). Той проявява храброст в боя на канонерката USS Marblehead с батарея на конфедератите на 25 декември 1863 г. Понякога като първи чернокож войник удостоен с Медала на честта е сочен сержант Уилям Карни, тай като е извършил подвиг (18.6.1863) преди Блейк, но наградата му е връчена почти 40 г. по-късно.<br /> <br /> От момента на учредяване на медала е прието, че награденият трябва да е военнослужещ от Въоръжените сили на САЩ. Поради това ръководителят на Великото локомотивно преследване Джеймс Андрюс не е награден, тъй като е гражданско лице. Известни са обаче изключения. Например пилотът Чарлз Линдберг получава Медала за прелитане на Атлантическия океан, макар че не е военен.<br /> <br /> Символично са наградени &bdquo;незнайни воини&rdquo; от 9 държави, сред които са Франция, Белгия, Великобритания, Румъния и Италия след Първата световна война.<br /> <br /> Интересно е да се отбележи, че макар статутът на медала да предвижда присъждане при проявен героизъм по време на бой, за заслуги извън битки са наградени 193 души.<br /> <br /> Противно на твърденията, че медалът е връчван едва ли не предимно посмъртно, статистиката сочи, че това е станало само в 621 случая &ndash; 18%. Значително по-голям е обаче броят на наградените посмъртно през последните 70 години &ndash; от началото на Втората световна война медалът е получен от най-близкия роднина на загиналия в 523 случая от общо 851 медала &ndash; 61%.<br /> <br /> През 1990 г. Конгресът определя наградите да се връчват единствено на 25 март в памет на датата на учредяването през 1862 г.<br /> <br /> През 1993 г. е извършено разследване по отношение на допускана расова дискриминация при номинацията и награждаването, тъй като носител на медала не е нито един афроамериканец през Първата и Втората световна война. По изводите на комисията по документи са номинирани 10 носители на Кръст за вярна служба. На 13 януари 1997 г. президентът Бил Клинтън награждава 7 чернокожи ветерани от Втората световна война, от тях 6 посмъртно, като последният умира през 2013 г.<br /> <br /> През 1998 г. е проведено ново разследване за омаловажени и непризнати подвизи на войници от азиатски произход. През 2000 г. Клинтън връчва 22 медала, като 20 от тях са за войници от японски произход.<br /> <br /> През 2005 г. президентът Джордж Буш връчва медал на евреина от утгарски произход Тибор Рубин за проявен героизъм по време на Корейската война.<br /> <br /> Към 22 декември 2013 г. живи носители на Медала са 77 души, като: 8 души за участие във Втората световна война, 10 от Корейската война, 53 от виетнамската война и 6 са от Афганистан.<br /> <br /> По видове въоръжени сили тези 77 души се групират: 50 от Армията, 23 от флота и 4 от авиацията.<br /> <br /> Сред живите носители на Медала на честта най-възрастният е на 93 г, най-младият е на 25 години. Служат все още само 2 души.<br /> <br /> <strong>Статут на носителите на медала</strong><br /> <br /> При връчване на медала наградените получават еднократна парична премия. После се пенсионират с 10% по-висока пенсия. Освен това получават редовно допълнителна месечна пенсия, която от 1.12.2012 г. е определена на 1259 долара и се индексира с инфлацията.<br /> <br /> Живите носители на медала на честта имат специална идентификационна карта и специални регистрационни номера на колите си, ползват намаление при пътуване с въздушен транспорт, право да носят пожизнено военна униформа, право да бъдат погребани в Националното военно гробище в Арлингтън.<br /> <br /> Техните деца имат право да постъпят в американски военни академии без конкурс.<br /> <br /> <em>/По материали в англоезични сайтове/</em><br />