12.7.1962 г.: Първа публична изява на рок-бандата „Ролинг Стоунс”
София, България
12 Юли 2013, 07:43
5860 прочита
0 коментара
На 12 юли 1962 г. в Марки Клъб е първата официална публична изява на новата британска рок-група под името „Ролинг Стоунс” от песента на Мъди Уотърс „Rollin' Stone“. Едва ли тогава самите музиканти са допускали, че за 50 г. ще станат световни кумири на едно поколение почитатели.
В началото на 50-те години Кийт Ричардс и Мик Джагър са съученици в началното училище Уентуърт в Дартфорд. Те се срещат отново през 1960 г., когато Ричардс посещава колежа по изкуства Сидкъп, а Джагър учи в Лондонското училище по икономика. Те съставят групата Литъл Бой Блу и Блу Бойс, заедно с общия си приятел Дик Тейлър, по-късно член на „Прити Тингс”.<br />
<br />
По това време другите бъдещи основатели на „Ролинг Стоунс” Брайън Джоунс и Иън Стюарт участват в лондонската ритъм енд блус сцена, насърчавани от Сирил Дейвис и Алексис Корнър. Джагър и Ричардс се запознават с Джоунс, докато той свири на китара с групата на Корнър „Блус Инкорпорейтид”. Понякога Корнър наема временно и Джагър, както и Чарли Уотс, бъдещият барабанист на „Ролинг Стоунс”.<br />
<br />
Първата репетиция на групата е организирана от Джоунс и включва Стюарт, Джагър и Ричардс. През юни 1962 година съставът ѝ е Джагър, Ричардс, Стюарт, Джоунс, Тейлър и барабаниста Тони Чапман, който малко по-късно напуска.<br />
<br />
Малко след създаването на „Ролинг Стоунс” Джагър и Ричардс започват да работят в екип и създават все по-голяма част от песните на групата, като постепенно изместват от лидерската позиция все по-нестабилния Брайън Джоунс.<br />
<br />
Първоначално групата е ангажирана с продължили осем месеца неделни участия в „Кроудеди Клъб”. Там ги забелязва Джордж Харисън, който присъства на техни изпълнения заедно с другите членове на Бийтълс, и ги препоръчва на звукозаписната компания Дека Рекърдс. През май 1963 г. групата подписва договор с „Дека”.<br />
<br />
Първият сингъл на "Ролинг Стоунс", издаден на 7 юни 1963 г., е кавър версия на „Come On“ на Чък Бери и достига 21-во място в британската класация. След издаването му групата предприема турне в британските клубове, като за пръв път свири извън Голям Лондон в Аутлук Клъб в Мидълсбро на 13 юли.<br />
<br />
През есента на 1963 г. „Ролинг Стоунс” участват в първото си голямо концертно турне като поддържаща група на няколко американски звезди, сред които Бо Дидли, Литъл Ричард и Евърли Брадърс. Още по време на турнето те записват втория си сингъл, написаната от Джон Ленън и Пол Маккартни и издадена малко по-късно и от Бийтълс „I Wanna Be Your Man“. Сингълът достига 12-то място в британската класация. Третият им сингъл е кавър версия на „Not Fade Away“ на Бъди Холи и достига до третото място.<br />
<br />
Вторият британски албум на групата, „The Rolling Stones No. 2“, издаден през януари 1965 г., също оглавява класацията, а американската му версия, издадена през февруари, „The Rolling Stones, Now!“, достига до пето място. По-голямата част от албума е записана в Чикаго и Лос Анджелис.<br />
<br />
През януари и февруари 1965 г. „Ролинг Стоунс” правят и турне в Австралия и Нова Зеландия, като свирят на 34 концерта пред общо 100 хиляди души.<br />
<br />
Отначало записват главно кавър версии на американски блус и ритъм енд блус песни, но от албума им „Aftermath“ (1966) издават главно авторски песни на Джагър и Ричардс.<br />
<br />
„Ролинг Стоунс” първоначално придобиват популярност във Великобритания и Европа, а след това и в Съединените щати, като част от т.нар. Британско нашествие. Те имат издадени във Великобритания 22 студийни и 8 концертни албума и многобройни компилации, като броят на продадените албуми в целия свят надхвърля 200 милиона.<br />
<br />
През 1969 г. е изгонен от бандата китаристът и съосновател на групата Брайън Джоунс. Конфликтът се дължи на лично съперничество между него и Кийт Ричардс - включително за сърцето на модния модел Анита Паленберг, която напуска Джоунс заради Ричардс - и на все по-засилващата се зависимост на Джоунс от наркотиците и неспособността му, или нежеланието, да работи пълноценно в студиото.<br />
<br />
През 1969 г. на мястото на Брайън Джоунс в групата постъпва 19-годишният китарист Мик Тейлър, свирил дотогава в "Джон Мейълс Блусбрейкърс". Първият хит на групата, записан с негово участие, е песента "Honky Tonk Women", която излиза на сингъл през лятото на 1969 г.<br />
<br />
На 5 юли 1969 г. "Стоунс" изнасят безплатен концерт в Хайд Парк пред няколкостотин хиляди зрители, който посвещават на починалия два дни по-рано Бр. Джоунс. Звукът им е ужасен, но концертът ги връща на върха на вълната и подготвя почвата за албума "Нека (сърцето) ти кърви (за мен)" - "Let it Bleed" (1969), в който са включени "Дай ми подслон" ("Gimme Shelter") - протест срещу Виетнамската война - и "Не можеш да имаш всичко, което искаш" ("You Can't Always Get What You Want") - най-често изпълняваната им на живо балада.<br />
<br />
През декември 1969 г. "Ролинг Стоунс" изнасят безплатен концерт в местността Алтамонт на юг от Сан Франсиско. Тъй като не са участвали в историческия фестивал Удсток, те имат амбицията да надминат успеха на фестивала и канят като загряващи изпълнители някои от най-популярните в хипи-културата американски изпълнители като "Мамас енд Папас", "Джеферсън Еърплейн" и "Грейтфул Дед".<br />
<br />
Концертът завършва трагично с убийството от охраната на неуравновесен и въоръжен чернокож младеж. Охраната се осигурява от членове на най-големия рокерски клуб в САЩ "Хелс Ейнджълс", а инцидентът е заснет от телевизионни камери. За да се отърсят от шока и от чувството за вина, "Стоунс" се съгласяват с разпространяването на пълнометражен документален филм за турнето и инцидента под заглавието Gimme Shelter. В продължение на две десетилетия те отказват да изпълняват един от най-успешните си хитове - "Sympathy For The Devil", тъй като убийството е било извършено по време на песента.<br />
<br />
През 1970 г. "Стоунс" отказват да подновят договор с продуцентската къща на Алън Клайн, който се оказва, че съзнателно ги е измамил с договора от 1965 г. и държи пълни собственически права върху всички техни записи до 1970 г. И до ден-днешен "Ролинг Стоунс" са длъжни да плащат процент на звукозаписната къща на Клайн (ABKCO Records), за да изпълняват собствените си песни на живо, а правото да преиздава техните песни от 60-те принадлежи изцяло на Клайн.<br />
<br />
За да се отърват от договора, "Стоунс" забавят записи на нова музика и издават само концертен албум през 1970 г. - Get Yer Ya Ya's Out. Следват двата най-успешни успешни албума в цялата кариера на "Стоунс"": Sticky Fingers ("Лепкави пръсти") и "Exile on Main Street" ("Изгнаник на Мейн Стрийт").<br />
<br />
Най-големият хит от 1971 г., - Brown Sugar ("Кафява захар"), в който се пее за расист-плантатор, насилващ чернокожи робини, е записан в изоставен хамбар в щата Алабама, напълно нелегално, за да се спестят плащането на социални осигуровки на техническия персонал. Именно лошото качество на звука превръща записа в един от неподправените шедьоври на групата.<br />
<br />
"Exile on Main Street" е записан в имението на Кийт Ричардс на Френската Ривиера. По това време и Ричардс, и Джагър са се пренесли да живеят във Франция, за да не плащат данъци в родината. Това е албумът, в който личният принос на Ричардс е най-голям. Повечето записи са направени спонтанно, често под въздействие на наркотици, и в голямата си част са вдъхновени от кънтри-рок китариста Грам Парсънс от разпадналата се група "Флайинг Бурито Брадърс". Парсънс се опитва да работи над съвместен проект с Ричардс, но затъва дълбоко в злоупотребата с наркотици и умира на следващата година. Мик Тейлър почти не се изявява, а Бил Уаймън свири в едва половината песни - за сметка на това "Стоунс" записват пъстра колекция във всякакви стилове - от типичния за ранните им години ритъм-енд-блус "Stop Breakin' Down", през класически рокендрол "Rip This Joint", кънтри-песента "Torn and Frayed" до уникалния им запис в стил госпъл "Just Wanna See His Face" и протестната песен в подкрепа на чернокожата активистка за граждански права Анджела Дейвис "Sweet Black Angel.<br />
<br />
Албумът дава старт на ново американско турне със Стиви Уондър като загряващ музикант, което остава в историята на групата с вероятно най-добрите изпълнения на живо.<br />
<br />
Последвалият албум "Goat's Head Soup" (1973) е също така успешен, но издава творчески спад, липса на настроение и склонност да се търси предимно комерсиалният продукт. Това се дължи на честите отсъствия на Кийт Ричардс от студиото и все по-засилващата се зависимост от наркотиците на продуцента Милър. Албумът е записан в Ямайка и се запомня най-вече с баладата Angie - най-често въртяната песен на групата по световните радиостанции.<br />
<br />
Последният албум с участието на Мик Тейлър - It's Only Rock'n'Roll (1974) е записан в Мюнхен, а продуценти са самите Джагър и Ричардс. Тейлър има огромен принос в композирането на материала, най-лесно осезаем в нетипичната баладична песен Time Waits For No One, но Джагър и Ричардс отказват да му признаят авторство - дори за песни, за които Ричардс не е допринесъл нищо. Това огорчава соло-китариста на групата и той напуска през 1975 г.<br />
<br />
Групата изглежда търси своя стил и звучене. Членовете ѝ се впускат в самостоятелни кариери (Мик Джагър издава няколо самостоятелни албума, китаристът Кийт Ричардс също). През 1989 г. издава албума Steel Wheels - образец за рок албум в стил Rolling Stones от края на осемдесетте и предприема голямо турне в Европа.<br />
<br />
През 1995 Windows купуват правото да използват песента Start me up (от албума Tattoo You 1981) за реклама на новата операционна система Windows 95. Слуховете твърдят, че Бил Гейтс се обадил по телефона на Мик Джагър с въпрос колко би искал в замяна на правото да използва песента за рекламни цели. Мик Джагър, който дотогава не бил продавал никога правата на някоя песен на групата за рекламни цели, назовал двуцифрено число в милиони долари, очаквайки Бил Гейтс да се откаже. Вместо това последният, без да се замисли, веднага се съгласил.<br />
<br />
През 2005 г. групата издава албума A Bigger Bang, отбелязвайки 41- вата годишнина на своето съществуване. Наред с Beggar's Banquet (1968), Sticky Fingers (1971), Black And Blue (1976) и Tattoo You (1981), албумът се нарежда сред най-доброто, което групата изобщо някога е създавала.<br />
<br />
През 1989 г. „Ролинг Стоунс” са включени в Залата на славата на рок енд рола, а през 2004 г. са поставени на четвърто място в класация на списание „Ролинг Стоун“ на 100-те най-велики изпълнители на всички времена.<br />
<br />
През лятото на 2012 г. в чест на 50 г. от сценичната си кариера, „Ролинг Стоунс” след петгодишна пауза защитават славата си пред 20-хилядна публика в препълнената лондонска 02 Арена - Мик Джагър, Кийт Ричардс, Чарли Уотс и Рони Ууд, към които се присъединяват басистът Бил Уаймън и китаристът Мик Тейлър - прогонват всички съмнения, че възрастта може да е отслабила една от най-великолепните рокендрол групи в света. Концертът продължава над два часа и половина.<br />
<br />
<em>/По материали в интернет/</em><br />
<br />
Последвайте ни
0 Коментара: