14.12.1911 г. Амундсен първи достига Южния полюс

На 14 декември 1911 г. Руал Амундсен с четирима души от експедицията с помощта на впряг от 16 кучета за първи път достигат до Южния полюс.

След покоряването на Северозападния проход Амундсен планира експедиция до Северния полюс. Но след като полюсът е достигнат през 1909 г. от Фредерик Кук и впоследствие от Робърт Пири, той променя плановете си, гледайки на юг.

Когато Амундсен отпътува с небезизвестния кораб „Фрам“ (Напред), използван по-рано от Фритьоф Нансен за преодоляване на 85° с.ш., само трима души знаят за истинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитанът на "Фрам" Торвалд Нилсен. Амундсен очевидно се страхува, че Нансен ще откаже това рисковано пътуване на „Фрам“, а освен това вероятно иска да запази намеренията си в тайна от Робърт Скот, че ще му бъде конкурент в покоряването на Южния полюс.

На 14 януари 1911 г. експедицията достига северния бряг на шелфовия ледник Рос, в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер, който е наречен „Фрамхайм“ (Домът на Фрам). Китовият залив понастоящем не съществува тъй като тази част от ледника се откъсва през 2000 г. от Антарктида и отплува в свободна вода. Но преди 100 г. Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс, където пък английската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер.

Макар да има преимущество с построяване на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен трябва да се пребори с предизвикателството да открие път през абсолютно непознат терен, докато Скот възнамерява да използва пътя открит от Ърнест Шакълтън през 1908 г., преминаващ по ледника Биърдмор и достигащ до антарктичното плато.

Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в построяване на лагери с провизии през около 110 км на 80°, 81° и 82° ю.ш., а самия преход до полюса смятат да осъществят след като започне затопляне по време на антарктичната пролет.

На 8 септември 1911 г. настъпва очакваното затопляне, което насочва Амундсен до извода, че пролетта е започнала и екип от 8 души започва преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат рязко под -50°С. На 12 септември те решават да достигнат до лагера на 80° ю.ш., да оставят носените провизии, след което всички да се завърнат обратно в базовия лагер и да изчакат по-добро време. На 15 септември експедицията достига лагера на 80° ю.ш. и след оставянето на провизиите последва максимално бързо изтегляне към базовия лагер.

Последният ден на прехода обратно към базовия лагер е изключително тежък. Тук настъпва момент, който не представя Амундсен в добра светлина, но не може да бъде пропуснат. Той взема наличната шейна с кучета и побързва да се прибере в базовия лагер, оставяйки спътниците си без средства за придвижване. Ветеранът Хялмар Йохансен няколко часа носи на гръб колегата си Преструд в условия на антарктична буря, по стръмен терен и единствено физическата сила и опитът на Йохансен и късметът им помагат да се доберат живи до базовия лагер. В лагера Йохансен публично обвинява Амундсен, че ги е изоставил заедно с Преструд, в резултат на което Амундсен го отстранява от екипа, който ще атакува Южния полюс.

Впоследствие Амундсен принуждава всички от експедицията да се подпишат, че няма да дават никаква информация за експедицията, оставяйки неговата версия и книгата, която той впоследствие написва като основен източник на информация. Освен това той не позволява на Йохансен да пристигне в Норвегия заедно с останалите от екипажа, като го принуждава да слезе преди останалите на друго пристанище.

Така Йохансен не получава никакво признание за приноса си към експедицията и скоро след това се самоубива. Минават 90 години преди Фредрик Хялмар Йохансен да бъде реабилитиран и признат за един от тримата най-значими норвежки полярни изследователи.

На 19 октомври започва повторен щурм, в който участват само петима души с 4 шейни и с 52 кучета. На 23 октомври стигнат до лагера с провизии на 80° ю.ш., и на 3 ноември – лагера на 82° ю.ш.

На 15 ноември стигнат до 85° ю. ш. и спират да починат за един ден. Намират се в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато започва на 17 ноември и продължава 4 дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато, където 24 от кучетата са заклани, костите са дадени на останалите кучета за храна, хората изяждат част от кучешкото месо, а останалото месо складират за връщането си.

Времето е бурно и групата престоява 3 дни в очакване на подобрение, но накрая се отказват да чакат повече и на 25 ноември продължават прехода. Бурното време затруднява силно придвижването. Стигат 87° ю.ш. на 4 декември. На 7 декември стигат до 88° 23' ю.ш., което е най-южната ширина достигана до този момент. Намират се на 180 км от Южния полюс.

На 14 декември 1911 г. петимата заедно с впряг от 16 кучета стигат до Южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си в случай, че не успеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си при обратния път само на 11 мили от спасителния лагер с провизии.

След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално. Английската преса обаче му отправя обвинения, че е отговорен за трагичната участ на Скот, което не е основателно.

В действителност експедицията на Скот е добре подготвена и е включва опитни изследователи. По пътя обратно към базовия лагер обаче тя е подложена на необичайно ниски температури и постоянно бурно време. За отбелязване е, че толкова тежки метеорологични условия в периода от 1885 година, през която започват редовни метеорологични наблюдения на този район, до днес е имало само веднъж.

При подготовката си за експедицията Скот е взема под внимание своя опит в Антарктика, както и опита на Шакълтън през 1903 и 1907 г., а освен това метеорологът на експедицията проучва подробно времето в този район в периода от 1910 до 1912 г. Нито един от тези източници не подсказва възможността от настъпването на подобни екстремни условия.

Изключително тежките метеорологични условия правят напускането на палатката невъзможно и така екипът на Скот не успява да достигне разположения най-близо до полюса лагер с храна и гориво. Година по-рано, когато експедицията строи този лагер, отново неблагоприятните метеорологични условия ги принуждават да построят лагера на 79° 29' ю.ш., което е с 36 мили (60 км) на север от първоначално планирания лагер на 80° ю.ш., а Скот загива само на 11 мили (20 км) южно от това депо, т.е. ако този лагер с наличните 1 тон с провизии е построен според първоначалния план, експедицията е щяла да го достигне.

/По материали в интернет/