15 април: Преди 150 г. умира след покушение американският президент Линкълн

София, България 15 Апр. 2015, 06:20 6757 прочита 0 коментара

На 15 април 1865 г. умира американският президент Ейбрахам Линкълн, след като предната вечер е прострелян в главата от конфедерата Джон Уилкс Бут. Остава в историята с прякорите Честният Ейб и Великият освободител, считан е за втория най-добър президент след Джордж Вашингтон.

Ранни години Ейбрахам Линкълн е роден на 12 февруари 1809 г. в дървена колиба в голямото 1400 декара имение Синкинг Спринг Фарм, разположено в Кентъки, притежание на родителите му Томас Линкълн и Нанси Хенкс. Наречен е на дядо си Ейбрахам Линкълн, убит от индианците. Родителите на Линкълн са били почти напълно необразовани, но баща му успява да се замогне и да се издигне над средното равнище в обществото. Линкълн започва политическата си кариера през 1832 г. когато е на 23 години, в кампания за Генералното събрание на Илинойс. Междувременно започва да следва право и полага изпита си за правоспособност в Илинойс през 1837 г., като същата година се мести в Спрингфийлд и започва да развива адвокатска практика. Превръща се в един от най-уважаваните и успешни адвокати в Илинойс. От 1834 г. Линкълн служи четири последователни мандата в Камарата на представителите на Илинойс. През 1837 г. изразява първото си несъгласие с робството, като заявява в своя реч, че това е &bdquo;политика, която е доказано незаконна и лоша“. През 1846 г. Линкълн е избран за един мандат в Камарата на представителите, като член на партията на вигите. Като новак в Камарата Линкълн не е влиятелен член на Конгреса. Той използва мандата си, за да се изкаже против войната с Мексико, която според него е предизвикана от желанието на президента Джеймс К. Полк за &bdquo;военна слава – тази прекрасна дъга, която се появява след дъждове от кръв“. Президент на САЩ На 6 ноември 1860 г. Линкълн е избран за 16-я президент на САЩ и е първият президент от Републиканската партия. Той печели благодарение на пълната подкрепа, която му дава Севера за разлика от Юга, където печели само в 2 от общо 996 общини. Още преди избора на Линкълн лидерите на южните щати дават ясно да се разбере, че ще напуснат Съюза, ако той стигне до победата. Линкълн твърдо се противопоставя на робството, особено в новоприсъединените към Съюза територии, и победата му на президентските избори през 1860 г. допълнително поляризира нацията. Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати като включват в границите си голям брой фортове. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война, въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът, под който преминава управлението му, е за обединяване на нацията. Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза. Той лично направлява военните действия и така води силите на Съюза до победа над Конфедерацията. Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през 1864 г. Същевременно по време на войната Линкълн си присвоява права, които никой друг президент до момента не е имал: обявява блокада; разходва пари без предварителното одобрение на Конгреса; често хвърля в затвора без присъда хора обвинени в шпионство в полза на Юга. Критикуван е за нареждането му да не се прилага habeas corpus — правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда, хвърлянето в затвора на няколко човека от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници. Линкълн е единствения президент, който се явява на избори по време на гражданска война – през 1864 г. Дългата война и издадената Декларация за еманципация донякъде накърняват шансовете му за успех и загубата изглежда вероятна пред лицето на кандидата на демократическата партия и бивш генерал Джордж Макелан. Линкълн води кампанията си под Съюзническия флаг и е подкрепен от републиканци и демократи. Завладяването от Съюза на Атланта през септември 1864 г драматично променя изборните нагласи и Линкълн печели втори мандат. Линкълн оказва дълбоко и продължително влияние в политическите и обществени институции на САЩ. Може би най-съществено е то при поставянето на прецедент за по-голяма централизация на властта във федералното правителство и отслабването на властта на отделните щатски правителства, но това е временно, понеже федералното правителство се връща към своята обичайна слабост след войната и съвременните, модерни щати ще възникнат едва с Новия курс седемдесет години по късно. Линкълн е президентът, който обявява Денят на благодарността за национален празник, създава Департамента на земеделието (макар и не с ранг на част от Кабинета), съживява националното банкиране и банки и приема Западна Вирджиния и Невада за щати. Той насърчава усилията за експанзия в Северна Америка на белите заселници като подписва Закона за участъците земя (1862 г.) Но той все пак е най-известен с ролята си при слагане на край на робството в САЩ с подписването на Прокламацията за освобождение като доста прагматична стъпка по време на войната, което поставя основите за пълно премахване на робския режим. Покушението Още след първото покушение срещу него, когато цилиндърът му е улучен от куршум, Линкълн заявява: "Всеки ден може да бъде последен в моя живот, което увеличава желанието ми да завърша моята мисия за благото на нацията." На 9 април 1865 г. генералът на Конфедерацията Робърт Лий се предава във Вирджиния и по този начин единствените сили, които остават в битката, са тези на Джозеф Джонстън – на изток. Няколко седмици по-късно Джонстън ще се предаде, Линкълн обаче не доживява да види капитулацията на всички сили на Конфедерацията, защото 5 дни по-късно е убит. Към края на войната Линкълн често се среща с победоносния командващ на Севера генерал Юлисис Грант. Двамата мъже планират решаването на проблеми по Възстановяването и било очевидно за всички, че изпитват един към друг изключително уважение. По време на тяхната последна среща на 14 април 1865 г. (Разпети петък), Линкълн кани Грант на светско събитие същата вечер. Грант отказва (твърди се, че жена му изпитва изключителна неприязън към Мери Тод Линкълн). Най-големият син на президента Роберт Тод Линкълн също отклонява поканата. В отсъствието на своя бодигард — Уард Хил Ламон, пред когото е споделил прочутия си сън за своето покушение, Линкълн отива да гледа пиеса във Форд Тиътър. Пиесата е &bdquo;Нашият американски братовчед”, музикална комедия от англичанина Том Тейлър. Когато Линкълн сяда в своята ложа, Джон Уилкс Бут, известен актьор и привърженик на Юга, се промъква зад балкона на президента и изчаква най-смешната реплика в пиесата с надеждата смеха да заглуши изстрела. На сцената актьорът Хари Хоук казва последната реплика, която Линкълн чува в живота си. Когато публиката почва да се смее Джон Уилкс Бут се втурва в ложата на президента и произвежда един единствен изстрел от упор в главата му. Куршумът влиза зад лявото ухо на Линкълн и засяда зад очите му. Бут извиква "Sic semper tyrannis!" (&bdquo;Това застига тираните!”). Изречението е мото на щата Вирджиния и се приписва на Марк Юний Брут. Според някои Бут извиква и &bdquo;Югът е отмъстен!” и скача от балкона на сцената долу. След като се приземява шпората на обувката му се закача в американския флаг, той се спъва и чупи крак. Въпреки своето нараняване Бут успява да се добере до коня си и да избяга, а по-късно е застрелян, след като е обкръжен в един хамбар. Смъртно раненият и парализиран президент е занесен до къща от другата страна на улицата, където остава в кома за известно време и след това умира спокойно. Линкълн е обявен официално за мъртъв в 7:22 на следващата сутрин — 15 април 1865 г. (Великден). След като го вижда мъртъв, военният министър Едуин Стентън промълвя &bdquo;Сега той принадлежи на вечността”. След като тялото на Линкълн е върнато в Белия дом, служителите го подготвят и наскоро открити фотографии показват мъртвият Линкълн. Няколко други конспиратори планират да убият по същото време и други политици, но по различни причини покушението срещу Линкълн е единственото, което се осъществява (при все, че държавният секретар Луис Пауел е лошо ранен). Няколко от заговорниците са заловени. Четирима са съдени от военен съд и са обесени — Дейвид Херолд, Джордж Атзрод, Луис Пейн и Мари Сюарт (първата жена екзекутирана от правителството на САЩ). Трима са осъдени на затвор в размер на 6 години – Майкъл О'Лафинн, Самюел Арнолд и др. Самюел Мъд. Джон Сюарт по-късно е оправдан от граждански съд. Справедливостта на присъдите — особено тази на Мари Сюарт - често е била поставяна под въпрос заради основателни съмнения за нейната съпричастност в деянието, ако въобще може да се говори за такава. Тялото на Линкълн е положено във влак, който преминава през няколко щата в грандиозна погребална церемония по своя път към Илинойс. Нацията оплаква човека, който е смятан от мнозина за спасителя на САЩ. Той е погребан в Оук Ридж Семетри, Спрингфийлд, където през 1874 г. за него е изградена 54 метрова гробница. За да се спрат множеството опити за кражба на тялото на Линкълн с цел откуп, най-големият му син Робърт Тод Линкълн го ексхумира и погребва наново в дебел няколко фута бетонен саркофаг. Покушението прави Линкълн мъченик, който се жертва в името на благополучието на нацията. Днес е считан за втория най-добър президент, след Джордж Вашингтон. Неговите поклонници го виждат като фигура с класически ценности - честност, откровеност, уважение на личните и на правата на малцинствата, а и на човешката свобода като цяло. Любопитни факти • Линкълн е бил висок 6 фута и 4 инча или 192 сантиметра, като до момента е най-високият американски президент. • Предполага се, че Линкълн е страдал от лека форма на синдром на Марфан. • Според една от легендите, опонент на Линкълн го нарича двулик, но чувайки това Линкълн казва: &bdquo;Мислите ли, че ако имах две лица щях да нося точно това.“ /По материали в интернет/