На 16 април 1934 г. с постановление на ЦИК на СССР за първи път е учредено званието „Герой на Съветския съюз” като висша степен на награда в държавата. Най-високото звание се дава за извършен подвиг или за забележителни заслуги по време на бойни действия и като изключение в мирно време. Първоначално не се предвиждат никакви знаци за отличие, издавана е само грамота.
Самата практика за награждаване е регулирана с постановление на ЦИК чак на 29 юли 1936 г. Уточнено е, че удостоените с това звание получават и орден &bdquo;Ленин&rdquo;.<br /> <br /> С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 1 август 1939 г. е въведен специален отличителен знак &ndash; медал &bdquo;Герой на Съветския съюз&rdquo;. Външният му вид - 22-грамова златна звезда - е утвърден с указ на 16 октомври 1939 г.<br /> <br /> Два пъти героите получават втора златна звезда и им поставят бронзов бюст в родния край. Три пъти героите получават трета звезда, а бюстовете им се предвижда да бъдат поставени в Двореца на Съветите в Москва, който по това време още не е доизграден поради войната.<br /> <strong><br /> Цифри и факти</strong><br /> <br /> За времето на съществуване на СССР със званието &bdquo;Герой на Съветския съюз&rdquo; са удостоени 12 776 души. Сред тях са и 95 жени, а 44 са граждани на други държави. От тях петима са българи: генералите Вл. Заимов и З. Захариев, космонавтите Г. Иванов и А. Александров и, разбира се, Т. Живков.<br /> <br /> Два пъти са Герои 154 души (9 посмъртно), три пъти &ndash; летците А. Покришкин и И. Кожедуб плюс маршал С. Будьони, а четири пъти - маршал Г. Жуков и маршал Л. Брежнев (от 1966 до 1981 г.).<br /> <br /> Първи са наградени на 20 април 1934 г. полярните летци Анатолий Ляпидевски (медал № 1), Сигизмунд Леваневски, Василий Молоков, Николай Каманин, Маврикий Слепньов, Михаил Водопянов, Иван Доронин за спасяването на терпящите бедствие пътници и и членове на екипажа на заседналия в ледовете параход &bdquo;Челюскин&rdquo;.<br /> <br /> Първото присвояване на званието &bdquo;Герой на Съветския съюз&rdquo; за войнски подвизи става на 31 декември 1936 г. за участие в гражданската война в Испания. Тогава са отличени 11 командири от Червената армия, като половината от тях са летци. За отбелязване е, че тогава е награден първият чужденец &ndash; българският летец Вълкан Горанов (Захари Захариев), 16-ят пореден носител на това звание. Вторият чужденец в тази група е италианецът Примо Джибели.<br /> <br /> Следват 26 удостоени за разгрома на японските интервенти в района на езерото Хасан през август 1938 г. Само след година 20 души получават нововъведения медал &bdquo;Златна звезда&rdquo; за подвизи през април-септември при провеждане на войскова операция против нахлули японци в района на река Халхин Гол.<br /> <br /> До началото на 1941 г. званието Герой получават 626 души, (като сред тях има три жени), а 5 души стават два пъти Герои.<br /> <br /> В периода на Великата отечествена война Герои на Съветския съюз стават 91% от всичките Герои - 11 657 души (от тях 3051 посмъртно). Наградените жени са 90 (49 посмъртно).<br /> <br /> Сред получилите най-високото звание са представители на 31 народи на многонационалния СССР и като цялопропорционално съответстват на числеността на тия народи. Първите пет позиции са заети от: руснаци &ndash; 8160, украинци &ndash; 2069, белоруси &ndash; 309, татари &ndash; 161 и евреи &ndash; 131. Последните места са заети от представители на сравнително малочислени националности: калмици &ndash; 8, кабардинци &ndash; 7, чеченци &ndash; 7, адигейци &ndash; 6, абхазци &ndash; 5, якути &ndash; 3 и молдовани &ndash; 2 души.<br /> <br /> Най-младият носител е партизанинът В. Котик, който е само на 14 г. при извършване на подвига. Най-възрастен, на 83 г., е М. Кузмин, завел батальон германски планински стрелци в очакваща ги засада и застрелян лично от командира им.<br /> <br /> Носители на званието Герой стават 14 воини на съюзни армии (основно поляци и чехословаци), както и 4 летци от френския авиополк &bdquo;Нормандия-Неман&rdquo;.<br /> <br /> За времето на бойните действия при инвазията в Афганистан Герои стават 85 души, като 28 от тях са удостоени посмъртно.<br /> <br /> Последен получава &bdquo;Златна звезда&rdquo; водолазът капитан 3 ранг Леонид Солодков за участие в рискован подводен експеримент. При получаване на медала като офицер той следва да каже &bdquo;Служа на Съветския съюз!&rdquo;. Обаче към момента на връчване на наградата (16.1.1992 г.) СССР не съществува вече от 22 дни. Войсковият устав още не е коригиран, а да се служи на несъществуваща държава не е възможно. Затова Солодков казва на връчващия наградата маршал от авиацията Е. Шапошников само &bdquo;Благодаря&rdquo;.<br /> <br /> След разпадането на СССР званието &bdquo;Герой на Съветския съюз&rdquo; е преустановено. Вместо него на 20 март 1992 г. в Русия е учредено званието &bdquo;Герой на Руската федерация&rdquo;, също присвоявано за изключителни подвизи. Запазена е обаче приемственост и юридически Героите на Съветския съюз имат същите права като Героите на Русия. Нещо повече &ndash; четирима Герои на Съветския съюз стават и Герои на Русия &ndash; космонавтите Сергей Крикальов и Валерий Поляков, полярникът-учен Артур Чилингаров и пилотът полковник Николай Майданов, загинал в Чечня.<br /> <br /> <strong>Лишени от званието &bdquo;Герой на Съветския съюз&rdquo;</strong><br /> <br /> Пълнотата на излагане на темата налага да се отворят и деликатни страници, отнасящи се до лишените от това звание.<br /> <br /> &bull; От званието Герой на Съветския съюз по различни причини са завинаги остават лишени 73 души, основно за извършени криминални престъпления (изнасилвания, убийства, кражби, сбивания с тежки последици в пияно състояние). В 6 от случаите пък става дума за късно установени факти в биографиите за предаване в плен и сътрудничество с немците. Двама летци през 1943 г. дезертират при германците и влизат в състава на РОА. През 1949 г. военнослужещ дезертира с жена си в американския сектор във Виена. Едва след смъртта на разузнавач става известно през 1990 г., че активно е сътрудничил на ФБР.<br /> <br /> &bull; Други 55 души от лишените (основно по политически причини при репресии) впоследствие са възстановени;<br /> <br /> &bull; 15 от героите на Съветския съюз са разстреляни, като 11 от тях впоследствие са реабилитирани и възстановени в звание.<br /> <br /> &bull; Отменени са като необосновани указите за награждаване на 13 души, които са представени за удостояване със звание герой на Съветския съюз незаконно (незаслужено). Има дори случай, когато аферист с подправени документи става Герой, получава и други награди, за което е разстрелян.<br /> <br /> Световният опит сочи, че на война подвизи извършват не изпълнителните, а храбрите войници, не малка част от които проявяват дефицит в инстинкта си за самосъхранение, склонни са към риск и ги влече към показни авантюри. Затова тези герои в някакъв период от живота си влизат в конфликт със закона и не са най-примерните граждани. Едва през последните десетилетия е обърнато внимание на &bdquo;поствоенния синдром&rdquo;, който не позволява на свикналите с насилието хора, решаващи проблемите и оцеляването си с оръжие, отново да се социализират пълноценно в обществото. Съветската армия не прави изключение. Американската също.<br /> <br /> <em>/Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ/</em><br /> <br /> <br />