На 16 април 1879 г. в Търново е приета „Конституция на Българското княжество“ – първата българска конституция след Освобождението на България от турско иго. Тя цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението.
Учредителното събрание е свикано на 10/23 януари 1879 г. По предложение на К. Стоилов то избира комисия от 15 души, която има за цел да изработи принципи.<br /> <br /> Търновската конституция е създадена след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традициите на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.<br /> <br /> Проектът за &bdquo;Органически устав за държавното устройство на българското княжество&rdquo; е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руската имперска комисия.<br /> <br /> Разработеният от комисията вариант е издържан изцяло в духа на консерватизма. Той залага на силна княжеска власт, двукамарен парламент, в който горната камара &ndash; сенат, следва да съблюдава правилното прилагане на конституцията. Предвижда се и въвеждането на имуществен и образователен ценз.<br /> <br /> Този проект става основа за дискусиите в сесиите на събранието. Тогава се оформят и първите две политически групировки. Групата на консерваторите се опасява, че българинът е политически незрял, тъй като няма опит в политическия живот. Те се страхуват, че прекалените демократични свободи могат да доведат до анархия и неуправляемост на новата държава.<br /> <br /> От своя страна групата на либералите се обявява против всякакъв ценз и е за широки пълномощия на народните представители, като решително е отхвърлена идеята за двукамарен парламент. Либералите успяват да наложат своите идеи и те залягат в основата на Търновската конституция.<br /> <br /> Съгласно член 4 &bdquo;Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.&ldquo; Властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. <br /> <br /> Князът е титуляр и на законодателната власт (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име &ndash; принципът за разделение на властите не е проведен последователно. Няма глава за съдебната власт като гаранция за правовата държава, липсва и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите се именуват като &bdquo;поданици&ldquo;.<br /> <br /> На монарха се предоставят широки пълномощия във вътрешния и международния живот на страната. Той е &bdquo;върховен представител и глава на държавата&rdquo;, който утвърждава приетите от Парламента закони и е върховен военачалник на всички военни сили в Княжеството. От името на княза и под неговия надзор действат органите на изпълнителната власт. Той има правото да помилва и да дава амнистия.<br /> <br /> Прогресивна за времето си и с либерален характер Търновската конституция дарява българите с широки граждански права. Тя утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. В нея са закрепени правото на сдружавания и свободата на печата (единствено богослужебните книги подлежат на предварително одобрение от страна на Светия синод) и др. Първоначалното образование става безплатно и задължително<br /> <br /> Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.<br /> <br /> С измененията на Търновската конституция през 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт<br /> <br /> Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.<br /> <br /> Установеното с Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но то така и не е реализирано. На 4 декември 1947 г. тя е заменена с Конституция на Народна република България.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />