На 17 май 1913 г. с подписването на мирния договор в Лондон между балканските съюзници (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) и Турция официално е сложен краят на Балканската война (1912-1913).
За съжаление подялбата на завладените територии не се очертава да стане според приноса на отделните държави за постигнатата победа, а въз основа на тайни клаузи на довчерашните съюзници, насочени срещу България.<br /> <br /> Опасността от война между балканските съюзници активизира дипломацията на Великите сили. Докато Германия и Австро-Унгария полагат усилия да задълбочат противоречията и да разрушат съюза, то Антантата призовава за компромиси и се опитва да запази Балканския съюз с оглед на стратегическите си цели пред наближаващата световна война. Русия съветва всички страни, замесени в конфликта, да се въздържат от военни действия.<br /> <br /> Виждайки назряващия нов балкански конфликт, под натиска на Великите сили британският външен министър Едуард Грей настоятелно приканва страните да подпишат договора, въпреки непреодолимите разногласия помежду им.<br /> <br /> Договорът е подписан при следните условия:<br /> &bull; Османската империя отстъпва на съюзниците всичките си владения на запад от линията Мидия &ndash; Енос (без Албания). По този начин на практика Турция е изтласкана от Европа, тъй като само малка част от Източна Тракия, в непосредствена близост до Цариград, остава под нейна власт.<br /> &bull; Албания е провъзгласена за независима държава, като уреждането на границите и устройството й се поверява на Великите сили.<br /> &bull; Османската империя се отказва от суверенитета си над остров Крит, който е присъединен към Гърция.<br /> &bull; Решението за статута на Егейските острови и полуостров Атон, окупирани от Гърция през войната, е предоставено на Великите сили.<br /> &bull; Назначена е международна комисия, която трябва да реши финансовите въпроси (уреждане на военните дългове и разпределянето на част от османския дълг между държавите, придобили бивши османски територии).<br /> <br /> Този мирен договор не предвижда начин на разпределение на отстъпените от Турция територии между балканските съюзници. Единственото конкретно постановление относно новото териториално устройство на завладените от съюзниците земи се отнася до остров Крит и останалите егейски острови, признати за територии на Гърция.<br /> <br /> Подялбата на ново завладените територии се предвижда да бъде договорена между съюзниците с един отделен договор или с двустранни договори между заинтересованите страни.<br /> <br /> Лондонският мирен договор не урежда дори размяната на военнопленници или дължимите на победителите военни репарации. Постановява се само създаването на специални съюзнически комисии по тези въпроси. Това е предпоставка за избухналите противоречия между съюзниците и съответно за избухване на Втората Балканска война.<br /> <br /> Договорът в Лондон слага край на Балканската война, но не и на конфликта на Балканите. Османската империя отстъпва почти всичките си територии върху европейския континент, но победата струва скъпо на съюзниците. Общите загуби на българската армия надхвърлят 84 000 души, на сръбската &ndash; 22 000, на гръцката &ndash; 11 000, на черногорската &ndash; 8000. Остава да се реши съдбата на освободените земи.<br /> <br /> Амбициите на балканските държави за надмощие довеждат до избухването на нова, още по-ожесточена Междусъюзническа война. Въпреки своите етнически и исторически обосновани искания за Македония и най-голям принос за победата над Османската империя, България ще трябва да плати за грешките на своите управници при дипломатическото оформяне на Балканския съюз.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />