Близо една четвърт от селата в България са с по-малко от 50 жители, а 199 населени места вече са напълно обезлюдени. Това показват данни на Националния статистически институт, представени в репортаж на bTV. На този фон доклад на Европейската комисия отчита, че населението на Европейския съюз продължава да намалява, а България остава сред държавите с траен демографски спад.
Само на около час път от София, в района на община Драгоман, времето сякаш е спряло. Пограничното село Долна Невля е почти безлюдно – мобилният обхват е слаб, телефоните често засичат сръбски оператор, а единствените звуци са песните на птиците.
Изоставените къщи с рухнали покриви, прогнили греди и разрушени стени са свидетелство за постепенното изчезване на живота в района. В селото е останал само един жител, за чието присъствие напомнят поддържаната градина с домати и автомобилът, спрян в двора.
Подобни гледки вече не са рядкост. По данни на НСИ близо 24% от селата у нас са с до 49 жители, а Софийска област е сред регионите с най-силно обезлюдяване.
„Тъжно ми е, защото обезлюдяването наистина е болка и тя не е само за нашата община. Това е нещо, което касае цяла България“, казва заместник-кметът на община Драгоман Лидия Банкова.
Тя припомня, че преди години е участвала в Съвета по демографска политика към Министерския съвет, но според нея реалните резултати са били минимални. По думите ѝ е необходимо да се насърчават многодетните семейства и да се предприемат мерки за увеличаване на раждаемостта.
В общината вече е останало само едно училище. „Училищата пустеят, няма деца. При нас също е отрицателен ръстът. Много по-малко е раждаемостта, отколкото смъртността. Всеки ден, през ден имаме погребения“, разказва Банкова.
Според доклада на Европейската комисия средната възраст на населението в България вече е достигнала 47 години – с пет повече в сравнение с преди десетилетие. Основните причини са ниската раждаемост, застаряването на населението и емиграцията.
Ръководителят на департамент „Демография“ в ИИНЧ към БАН проф. Спас Ташев посочва, че все повече млади хора поставят професионалното развитие пред създаването на семейство. Той отбелязва още, че макар икономическите и здравните фактори да имат значение, дори държави със силни икономики в Западна Европа също се сблъскват с ниска раждаемост.
По думите му за нормално възпроизводство на населението средният брой деца на една жена трябва да бъде 2,1, докато в България този показател е едва 1,63. Според проф. Ташев демографската криза трябва да бъде не само национален, но и общоевропейски приоритет, тъй като тенденцията към застаряване на населението се наблюдава в целия Европейски съюз.
