Повече от два тона суджук изядоха по време на тазгодишния традиционен празник на вкусния месен деликатес в Горна Оряховица. Празникът се провежда за 11-та поредна година и въпреки проливния майски дъжд, събра десетки любители на мръвката.
Още в ранни зори в градската градина се разнасяха апетитни аромати, а върху нажежените скари цвърчаха зачервените подкови, пържоли, кюфтета и кебапчета, съобщава "Монитор". 

Официалният старт бе даден от кмета на общината инж. Добромир Добрев. "Само за няколко години Празникът на горнооряховския суджук доби национално значение и широка разпознаваемост. Това ни дава повод за гордост и удовлетворение от осъществяването на нашата първоначална идея - да съхраним и продължим традицията, завещана ни от горнооряховските суджукари и да я предадем на бъдещите поколения", каза в словото си инж. Добромир Добрев. На откриването на празника присъства цялото ръководство на местната община, както и народният представител инж. Клавдия Григорова - Ганчева, зам. министърът на труда и социалната полиитка Росица Димитрова, председателят на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов, кметове и председатели на общински съвети от областта. Въпреки лошото време под чадърите и шатрите бързо се насъбраха хора, които се наслаждаваха на музикалните изпълнения, с халба бира в едната ръка и забоден на вилица пресен ароматен суджук на скара, в другата.



Суджукът от векове е запазена марка на Горна Оряховица. Първите сведения за производството му са отпреди 500 години. На път за Цариград Рустем паша се отбил да пренощува в Горна Оряховица и бил нагостен с месния деликатес. Пашата толкова го харесал, че занесъл от него и на султана да го опита. През 18-ти век суджукът е бил познат под две наименования “Сара” и “Смарлама”. Първият се приготвял само от най-вкусното месо, а във втория към него се прибавяли лой и изрезки. Горнооряховският суджук постепенно започва да се изнася и извън българските земи, а през 1861 г. печели отличие на стопанското изложение в Торино.

През 19-и век освен традиционния суджук, имало и такъв с канела, с лук, с бял и черен пипер. Цената му била три гроша оката. От търговските тефтери от онова време се вижда още, че в Горна Оряховица се произвеждали около 50 т. суджук годишно. Преди няколко години трите фирми от града, успяха да регистрират пред Европейската комисия марката „горнооряховски суджук” като „запазено географско название” и вече единствено те имат правото да произвеждат деликатес с такова наименование.

Горнооряховският суджус се посреща изключително добре в Европа и вече е превзел пазарите на Испания, Германия, Гърция и Холандия. Освен това фирмите производителки правят опити за износ на продукта си и на азиатските и арабските пазари.