20 години по-млади! И ние, и вестникът! Какви сме били, какви сте били вие, нашите читатели? Какво се е случвало в България?... Не, няма сега да правим изчерпателна равносметка! Просто е любопитно да надникнем назад във времето. “Над 55” ви дава уникалната възможност за това.

Държа в ръцете си бр.1 на вестника с дата 11 ноември 2003 г. Още тогава той е поел мисията да бъде “Библия за хората от третата възраст”, за да стигне до днес като “Трибуна на мъдрите и достойните”. На вас, българите със сребро в косите и житейски опит, който да дарявате на по-младите.

Любопитно ми беше да пробягам с очи по заглавията в първите броеве: “Иде страшна зима! Кой има право на социални помощи”, “Хлябът поскъпва, мелниците са празни”, “Ще има ли 13-а пенсия?”, “Кога се пости?”, “Внимание, грип!”... 

Звучат толкова актуално, нали?

Точно като въпросите, които са задавали читателите ни: Имам ли право на личен асистент?; Не ми достигат точките; В кои случаи се получава повече от една пенсия?...

Ако се питате защо цитирам всичко това, ще ви отговоря - от първия брой до днес ние живеем заедно - с вашите вълнения, с вашите проблеми, с въпросите, които понякога ви карат нощем дълго да не можете да заспите.

И сме ви безкрайно благодарни, че вече 20 години ни се доверявате. Точно така, както и ние на вас! Това ми дава надежда, че може би не са прави онези, които прогнозират - вестниците скоро ще изчезнат, ще ги погълнат виртуалните медии. Кой знае, може пък да поживеем заедно още години? Нали и за книгите казваха, че “мишката ще изяде книжката”, но те се оказаха от непреходните човешки ценности. 

Има обаче още нещо, което ми се иска да споделя с вас. Пак провокирано от заглавия като: “Възрастен мъж харизва къщата си”, “Гадатели и екстрасенси осакатяват душите ни”, “Не дръжте парите си вкъщи, крадците знаят къде са”... И се питам - защо? Защо, след като уж ние, възрастните, сме натрупали опит и мъдрост, така лесно се поддаваме на манипулации и измами? Вярно е, че нашето поколение носи в себе си повече доверие към хората, но защо то преминава в наивна доверчивост и дава възможност някои да бъдат мамени? Не се ли научихме, че в този свят редом до доброто вирее и злото? И да, често именно то побеждава!

От сърце ви моля - пазете себе си!

Все пак се радвам, че още от онова време, преди 20 години, четем вдъхновяващи заглавия като: “Ние сме богоизбран народ”, “Поезията и виното дават вкус на живота” (Казал го е поетът Евтим Евтимов на своята 70-годишнина.), “Независимите хора са чума за диктаторите”, “Столетник препуска на магарешко сафари”... 

Има и споделен опит на велики хора: “Политиката е мръсна работа” (Прозрял е покойният Ламбо, макар че сам се забърка в нея.), “Българинът става социалист, като гледа двореца на царя” (Явно така е от години, щом не друг, а самият Атанас Буров е видял тази несправедливост. И като си помислиш колко много са “царете” днес!)

Болно ми стана и от заглавието “Най-изнасилваните в света са българските баби”, което прочетох в бр. 6 на вестника. Жестока статистика! Не знам дали все още държим това мрачно първенство, но е факт, че продължават издевателствата над възрастните хора - бити, ограбвани, насилвани. И пак се питам - защо властите в нашата страна не успяват да спрат този ужас?! Не си ли дават сметка, че на мястото на жертвите може да са техните баби и дядовци?

И не само този проблем сякаш е безкраен

Чета още: “След 50 години българите ще изчезнат” (Боже! Та вече са минали 20!), “Здравната реформа довърши България”, “През ноември рекордна инфлация, 7 на сто от доходите сме харчили само за хляб”, “Най-замърсените почви и подпочвени води в България”, “Автобусите идват рядко, билетите поскъпват”... 

“Живеем като осъдени на смърт” - казала го е още преди 20 години покойната актриса Пепа Николова.

Спирам дотук! В ушите ми обаче не спира да ехти: Докога?! Няма ли край това потъване надолу? Къде е бленуваната светлина в тунела? И има ли я изобщо или трябва да тръгнем на голямото пътуване към отвъдното, за да я видим?

Не ми се сърдете за мрачните мисли. Поводът за тези редове все пак е празничен! Юбилеят ни предстои съвсем скоро!

Утехата ми е, че да - ние сме трибуна, от която хората могат да споделят не само болките и тревогите си, но и радостите си! 

Дай Боже те да са повече! Пожелавам ви го от душа и сърце, така, както го пожелавам и на себе си! И вярвам, че ще продължим да вървим ЗАЕДНО. Радвам се, че при тази жестока инфлация успяхме да ви предложим едногодишен абонамент на старата цена - само за 65 лева през цялата идваща 2024 г.! И тъй като често ни пишете или звъните, че не го намирате по будките за вестници (те стават все по-малко!), това е възможността да бъдем заедно - хем по-евтино, хем по-сигурно.

Благодарим ви и за прекрасните истории, свързани с вестника, които споделихте с нас! И честно да ви кажа, яд ме е, че големите награди - телевизори, са само 3. Все пак скоро отново ще можем да ви зарадваме с томболата за абонатите. И от сърце ви пожелавам много, много късмет!

Накрая ще ви призная нещо много лично. Да, 20-годишният юбилей е голям празник за всички нас. Аз обаче празнувам всяка седмица - когато получаваме писмата и имейлите ви с искрени и топли думи, когато чуя, че и този брой ви е харесал, и дори когато ни критикувате! Това означава, че очаквате повече от нас и ни вярвате, че можем да ви го дадем.

Благодарим ви и до нови срещи! Всеки понеделник!

От името на целия екип

Ваша Валентина ИВАНОВА, 

гл. редактор на в. “Над 55”

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук