На 21 март 1871 г. в Крайова, Румъния, е намерен удушен авторът на първия български буквар д-р Петър Берон - български лекар, стопански и просветен деец, дарител, учен енциклопедист, педагог, философ и естественик.
Петър Берон е роден през 1795 г. в Котел под името Петър Хаджи Берович в семейството на заможен абаджия. Учи в родния си град &ndash; в килийно и в елино-българско училище. Известно време чиракува, тъй като баща му е разорен по време на Руско-турската война (1806&ndash;1812.<br /> <br /> С припечелените пари през 1817 г. отива в Букурещ и постъпва в прочутото училище на гръцкия педагог К. Вардалах. За да се издържа, преподава частни уроци в български и гръцки семейства.<br /> <br /> През 1821 г. напуска Букурещ и се заселва в Брашов, където става учител в семейството на Антон Иванов &ndash; заможен и просветен българин. Именно Иванов го насърчава към книжовна дейност и през 1824 г. му помага, за да отпечата първия български &bdquo;Буквар с различни поучения&ldquo;, или т.нар. &bdquo;Рибен буквар&ldquo;. Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин (всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби).<br /> <br /> По-късно именно Антон Иванов изпраща даровития младеж да следва в Германия. Петър Берон най-напред се записва във Философския факултет в Хайделберг, но след година и половина се прехвърля в Медицинския факултет в Мюнхен. Там през 1831 г. блестящо защитава докторска дисертация и по-късно се завръща в Румъния. До 1839 г. работи като окръжен лекар в Крайова.<br /> <br /> Междувременно д-р Берон организира и търговско дружество, което носи значителни печалби. Станал вече финансово независим, той се отдава на научни занимания. Във връзка с научните си изследвания живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага.<br /> <br /> Ученият владее 9 езика, а интересите му са насочени почти към всички клонове на знанието: философия, физика, астрономия, математика, химия, естествени науки. Написва повече от 20 големи научни труда, изгражда своя оригинална система за обяснение на света, изложена в най-голямото му съчинение, излязло в 8 тома под общото заглавие &quot;Панепистемия&quot; (1861-1867). Философските си възгледи Берон представя в труда &bdquo;Славянска философия&rdquo;, отпечатан през 1855 г. на немски език в Прага.<br /> <br /> Французите му предлагат да приеме френско гражданство под името &quot;Пиер Барон&quot;. Той отказва да приеме гражданство, оставайки си поданик на султана. Но приема да се нарече Петър Берон.<br /> <br /> Освен като изтъкнат учен-изследовател Петър Берон е известен и като един от най-крупните родни меценати. Приживе той прави значителни дарения на българските училища. За девическите училища в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 г. насетне по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862 г. определя и големи приходи за целите на българското образование.<br /> <br /> Именно той разпорежда за недвижимите си имоти в Румъния - две мушии (чифлици) с гори, лозя и ливади, както и за къщата в Крайова следното: &ldquo;От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област&hellip; От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром.&rdquo;<br /> <br /> В началото на 1871 г. Берон посещава за последен път в Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка със своя имот в Крайова. Именно тогава е убит. Убийците не са разкрити и смъртта му остава загадка.<br /> <br /> Цялата сума от имотите на Петър Берон през 1890 г. възлиза на близо 400 000 стари франка. От нея е въздигната одринската гимназия &ldquo;Д-р Петър Берон&rdquo;, която след това се издържа само от лихвите на капитала, до прехвърлянето им по-късно на гимназията в Котел, родния град на дарителя.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />