Идеята се ражда в кулоарите на Народното събрание, в депутатското кафене в разговор между трима приятели - артистът Мариус Донкин, журналистът Георги Таков и народният представител Арлин Антонов - бивш шеф на баретите и контраразузнаването, който разказва: 

“По тяхна молба беше. Казаха: “Ти имаш право на законодателна инициатива като депутат. Дай да го внесем, че тази година стават 90 години от обявяването на независимостта”. Реших да го внеса, но се замислих. А ще мине ли? Това е все пак нещо, което е свързано с нашата национална история, но тук са намесени и външни сили - една Република Турция, ако каже “не е времето българите сега да си празнувате това нещо”, спомня си бившият депутат.

Той решава да потърси подкрепа от партиите, но най-първо в лицето на ДПС. “И реших да се обадя на Ахмед Доган, лично. Той беше вкъщи. Казах му: “Г-н Доган, имам желанието да бъда подкрепен от ДПС. Ще внеса предложение за официален празник - 22 септември, че това е празникът, в който ние получаваме пълната си политическа независимост след Освобождението от Руско-турската война. Какво ще каже ДПС? Ще ме подкрепи ли?”.  Трябва да подчертая, че Доган не мисли повече от 7-8 секунди. Каза ми: “Как ти дойде на акъла? От година си депутат, а ние толкова време тук и не сме се сетили. Естествено, ще подкрепим!”, разказва Антонов. 

Той събира нужните подписи и внася предложението през май 1998 г. Следва мълчание, до септември, когато се разбира, че депутатите от СДС внасят същото предложение, но с леки корекции. “И така на 9 септември, тъй като е промяна в националните празници на България, през Кодекса на труда стана национален празник 22 септември”, допълва той. 

И днес, когато отново се чуват гласове за промяна на националния ни празник, бившият депутат напомня, че не трябва да има противопоставяне между историческите дати. “Ако не беше 3 март, другите празници ги няма. Така че аз мисля, че трябва да си остане решението на българските граждани сега да помислят и един референдум да каже кой да бъде официалният, а другите да останат празници”. 

За внеслия първи предложението 22 септември остава специална дата и е официален празник. “Това е пълното освобождение след петвековното робство, политическо и икономическо, и социално, излизаш на картата на света след тази война”, подчертава Антонов.

Вече 26 години България празнува с почести Деня на независимостта. Преди година отново се чуха призиви 22 септември да се превърне в национален празник, те дойдоха от СДС. Всъщност партията е един от вносителите на проект за отбелязване на днешния ден като официален. 

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест към българския народ на 22 септември 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. Независимото българско царство е признато от Великите сили през април 1909 г.

Предшестващите факти, в резюме, са следните:

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя. След постигане на Съединението на Източна Румелия с Княжество България българският политически и културен елит започва борба за постигане и обявяване на независимост.

През септември 1908 г. в Истанбул младотурците извършват преврат, вследствие на което избухва стачка по жп линията Одрин - Белово. В нощта на 22 септември на яхтата “Хан Крум” край Русе министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд. Оттам целият политически кабинет поема към Търново, като царският влак спира за почивка на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста, под който се разписват княз Фердинанд и министрите.

След провъзгласяване на независимостта започват поредица от заплахи с война от страна на Османската империя, на които България отвръща с мобилизация и готовност за мирно уреждане на конфликта. С помощта на Русия е постигнато споразумение и през 1909 г. са подписани руско-турски, българо-турски и руско-български протоколи. Според протоколите, съответно, Русия опрощава военните задължения на Турция от войната през 1877-1878 г.; Турция се отказва от всички финансови претенции към България; България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 000 000 франка. 

Резултатът от Независимостта е: България става царство, страната ни придобива право за активно участие в международните отношения, създадени са предпоставки за освобождаване на останалите под османска власт наши земи в Македония и Тракия.

Датата 22 септември 1908 г. завинаги остава в родната историография като един от моментите, в които българският политически елит показва завидни умения и възползвайки се от благоприятната международна обстановка, успява да извлече максимума за държавата.

Ето какво казват историците

Проф. Андрей Пантев:

“Независимостта има реални проекции като национално и държавно постижение. България вече можеше да сключва договори направо, премахнаха се всички финансови обременения върху нея, тя вече можеше да участва във всички междудържавни конференции на равна нога, национализирани бяха Източните железници. И по този начин беше окончателно свален духовният фес от лицето и главите на всички българи.

Независимост, разбира се, можеше да се прояви и преди това събитие и тук се срещаме с парадоксалния факт, че преди 1908 г. България като че ли беше по-самостоятелна и решителна в своите действия, отколкото по-късно, когато започна да участва в коалиции, в съюзнически комбинации и в различни договорености с европейските и балканските държави. В този смисъл можем да кажем, че Независимостта е празник, но той не е възпят нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение. Тя обаче беше необходима стъпка по пътя на окончателното откъсване на държава като България от нейното минало на поробена страна.

България е била в независимост от Великите сили дотолкова, доколкото е могла да избира между зависимости. Неслучайно казвам, че до 1908 г. тя е била по-самостоятелна в решенията си. Имаме едно тягостно впечатление, че винаги когато сме вземали самостоятелни решения след 1908 г., обикновено сме грешали.”

Акад. Георги Марков:

“Това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски дари на Централния държавен архив, има снимки от първата годишнина - с царя, със семейството му, с правителството. 22 септември се чества по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Затова след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален. Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е обикновен почивен ден. Повечето българи не могат да разберат значението му. Не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен - султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила на наша територия и т.н. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход - стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима.”

Подготви Валентина НЕНОВА