24.12.1979 г.: Започва съветската инвазия в Афганистан

Тъй като това става по настояване на афганистанското правителство и в съответствие с междудържавен договор, те не срещат съпротива. Дори президентът Хафизула Амин изразява благодарност към съветското ръководство и дава разпореждане на Генералният щаб да се оказва пълно съдействие на настъпващите войски.<br /> <br /> Според популярен анекдот от онова време попитали радио Ереван защо Съветският съюз окупирал Афганистан. А то отговорило, че Москва подхванала съседите си по азбучен ред.<br /> <br /> Нещата, разбира се, са далеч по-сложни. Дотогава съветското държавно ръководство съзнателно подкрепя буферен статус на Афганистан с цел напълно да изолира мюсюлманските общности в своите азиатски републики от надигащия се ислямизъм на юг. Съществуващото статукво е благоприятно за СССР, то му гарантира геополитическо доминиране в региона и спокойни граници. Афганистан трябва да се остави да спи, неговата историческа изостаналост е изгодна.<br /> <br /> Ситуацията в Афганистан коренно се променя с Априлската революция от 1978 г., когато промарксистката НДПА (Народнодемократична партия на Афганистан) идва на власт чрез преврат. Революцията не е резултат изцяло на заговор и в определена степен започва спонтанно. След убийството на видния партиен функционер Мир Акбар Хайбер 20 хиляди души излизат на протест. Заплашеният Дауд решава да изпревари събитията. С типично източно коварство той насрочва в президентския дворец голям концерт с популярни артисти и отбрана публика. Но още преди обед кабулската танкова бригада потегля към двореца. Към тях се присъединява още една армейска бригада и заедно разбиват охраната от гвардейци и командоси. По стародавна източна традиция Дауд е убит.<br /> <br /> Новото ръководство на НДПА заявява програмни намерения за пълна модернизация на патриархалното афганистанско общество - промишленост, армия, образование, здравеопазване. Ако се изпълнят, Афганистан може да претендира за самостоятелна роля в региона - за Съветския съюз е поучителен споменът за Сирия и Египет, които след оказаната им помощ придобиха значителна самостоятелност и излязоха от контрол. А да се правят социални експерименти в съседни държави е неоправдан риск.<br /> <br /> Ако обаче Москва откаже подкрепа на НДПА, естествено е Кабул да потърси алтернативни източници на ресурси. В условията на глобално междублоково противопоставяне и Студена война това могат да са преди всичко САЩ, но чрез ислямски държави със западна ориентация, например Саудитска Арабия.<br /> <br /> След година, на 15 март 1979 г., избухва антиправителствено въстание в западния град Херат, който е само на 100 километра от Съветския съюз и на 120 километра от Иран. Гарнизонът от 17-а дивизия начело с командира си Исмаил Хан преминава на страната на въстаниците. Особено важна е близостта до Иран, чието културно и икономическо влияние в този район е изключително силно, а само месец преди това (9-11 февруари) в Техеран е извършена &quot;ислямска революция&quot;. Възраждането на исляма заплашва Афганистан, а оттам Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан.<br /> <br /> Още на следващия ден, 16 март, президентът Нур Мохамед Тараки се обръща към Москва с молба да въведе свои войски в Афганистан. Писмото е обсъдено по време на тридневно заседание на ЦК на КПСС, висшия орган за управление на Съветския съюз. Отчетена е прогресивно намаляващата способност на афганистанския режим да осигури стабилност в страната и да се справи с вътрешните източници на напрежение. Решението на ЦК на КПСС от 19 март допуска възможността за пряко вмешателство в Афганистан предвид изключителната важност на тази страна за сигурността на Съветския съюз.<br /> <br /> На 14 септември 1979 г. е извършен поредният държавен преврат, при който е убит президентът Тараки. Дестабилизацията в Афганистан се увеличава лавинообразно.<br /> <br /> На 5 декември двете страни сключват договор, като Хафизула Амин отново отправя покана в Афганистан да навлязат съветски войски с превантивна цел.<br /> <br /> Окончателното решение за изпращане на военен контингент в Афганистан е взето на 12 декември 1979 г. от Политбюро на ЦК на КПСС и е оформено със секретно постановление № 176/125.<br /> <br /> Дотук намесата на СССР във вътрешните дела на Афганистан не е груба и е в пълно съответствие с нормите на международното право. Авантюрата на държавно равнище започва три дни по късно.<br /> <br /> На 27 декември съветското правителство дава ход на секретната операция &bdquo;Щорм-333&rdquo; за държавен преврат в Афганистан. Тя започва с щурм на отряд от Група &bdquo;А&ldquo; (повече известна като спецчаст &bdquo;Алфа&ldquo;) на КГБ срещу президентския дворец &bdquo;Тадж Бек&rdquo; в югозападните покрайнини на Кабул.<br /> <br /> Решението за щурма е взето от ръководителя на КГБ Юрий Андропов (съгласувано с военния министър Дмитрий Устинов) далеч преди навлизането на съветските войски в Афганистан. Формален предлог е недоказаното обвинение, че Хафизула Амин е агент на ЦРУ, въпреки че именно той настоява за идването на съветските войски.<br /> <br /> Още в средата на ноември на летището в Баграм е дислоциран 154-и ооСпн (Отделен отряд със специално назначение) на майор Х. Халбаев в състав от 520 души, по-известен като &bdquo;мюсюлмански батальон&rdquo;. Той е комплектован от срочнослужещи поне с 1,5 г. служба от узбекски, таджикски и туркменски етнос. На 13 декември този батальон официално образува среден пръстен в охраната около президентския дворец.<br /> <br /> Конкретният план за щурма е изработен от военните, но ръководството на атаката се осъществява от полковника от КГБ Григорий Бояринов, участник и във Втората световна война. Челните участниците в щурма от спецназ са разделени на 2 групи: &bdquo;Гръм&ldquo; (24 души) и &bdquo;Зенит&ldquo; (30 офицери от специалния резерв на КГБ).<br /> <br /> В &bdquo;Щурм&rdquo; участва и отделна парашутна рота от 80 души.<br /> <br /> Нападателите са облечени в униформи на афганистанската армия, без военни отличителни знаци, но с бяла превръзка на ръкава. На тези 650 души е възложено да се справят с охрана от 2500 афганистански войници, включително зенитен полк, вкопани танкове и лично предани гвардейци на Амин.<br /> <br /> По едно едва ли случайно съвпадение по обед на същия ден, 27 декември, нищо не подозиращият президент Х. Амин дава прием по случай годежа на една от трите си дъщери, на който присъстват най-близките му лица: съратници, министри и членове на Политбюро със своите семейства. Той няма търпение да покаже на приятелите си своя нов дворец: неговите разкошни покои и лични апартаменти. По ислямска традиция мъжете и жените са в отделни зали.<br /> <br /> Неочаквано в самия разгар на пиршеството около 14 часа Амин и мнозина гости се почувстват зле. Те губят ориентация като пияни, наляга ги непреодолима сънливост. Почти едновременно хората започват да губят съзнание и да падат. Амин също става неконтактен. Началникът на охраната веднага разбира, че става дума за отравяне, арестува готвачите и изпраща продуктите за експертиза. И двамата готвачи са съветски граждани, като един от тях на име Мамоджон, узбек по националност, изпълнява задача от КГБ да сложи в супата отровни билки.<br /> <br /> Веднага известяват Централната военна болница и поликлиниката на съветското посолство, за да извикат съветски лекари, тъй като не се доверяват на своите. Лекарите не са уведомени за спецоперацията и веднага добросъвестно се заемат с Хафизула Амин &ndash; инжекции, промиване на стомаха, капки.<br /> <br /> С натровените гости се занимават афганистански лекари. След оказване на първа медицинска помощ те са изведени от двореца и изпратени в болници или вкъщи. Към 18 ч. организаторите на операция &bdquo;Щурм&rdquo; научават, че Амин е жив, но много отпаднал и не съвсем адекватен. Тези събития предизвикват безпокойство в охраната.<br /> <br /> Наближава времето за атаката в 19:30 ч. местно време. Афганистанците обаче вече предусещат приготовленията на своите &bdquo;съюзници&rdquo;, строяват на плаца войниците си и започват да им раздават оръжие и патрони. Боят е неизбежен &ndash; с две картечници и автомати десетина бойци от &bdquo;мюсюлманския батальон&rdquo; покосяват над 200 &bdquo;братя по оръжие&rdquo;.<br /> <br /> След стрелбата цялата охрана на двореца е вдигната по тревога и операция &bdquo;Щурм&rdquo; започва четвърт час по-рано. Огнева поддръжка осъществяват 2 самоходни зенитни установки ЗСУ-23-4 &bdquo;Шилка&ldquo;, но тя не е ефективна. Групата &bdquo;Зенит&rdquo; се придвижва по тесен и стръмен път на 10 армейски БТР-а към разположения на висока могила дворец. Челната машина обаче е ударена от охраната на Х. Амин. Втората под дъжд от куршуми успява да я избута встрани от пътя. Подразделенията от &bdquo;мюсюлманския батальон&rdquo; осигуряват външния периметър. Нахлулите в двореца командоси прочистват зданието етаж по етаж, хвърляйки в помещенията гранати и пускайки по ред изстрели от автоматите.<br /> <br /> В хода на щурма на &bdquo;Тадж Бек&ldquo;, продължил около 40 минути, загиват Хафизула Амин (ранен от граната и доубит с автомат), двама от синове му на 5 и 11 г., както и внуче-пеленаче от дъщеря му. Над 1700 души са взети в плен. Отделни огнища в района се съпротивляват и през следващия ден, като накрая афганистанците се измъкват в околните планини.<br /> <br /> Спецчастите губят 9 души, загубите на &bdquo;мюсюлманския батальон&rdquo; са 5 души, а на парашутистите &ndash; 9 души. Убит е ръководителят на групите спецназ полковник Г. И. Бояринов (посмъртно Герой на Съветския съюз), който пръв достига двореца и хвърля първите гранати във фоайето му. От огъня на своите загива и намиращия се в двореца съветски военен лекар полковник В. Кузнеченков (посмъртно награден с орден &bdquo;Червено знаме&rdquo;).<br /> <br /> Почти всички участници в щурма на двореца са ранени. От групата &bdquo;Зенит&rdquo; оцелява без рани едва една четвърт от състава. Хирурзите вадят от телата им 20 кг метал.<br /> <br /> Със секретен указ са наградени 400 души, като петима стават Герои на Съветския съюз. Историята засега по-скоро сочи, че жертвите и усилията са отишли напразно.<br /> <br /> Убитите афганистанци, сред които са и двамата сина на Амин, са погребани в общ гроб недалеч от двореца. Амин също е погребан там, но отделно от другите. Не е поставен никакъв знак над гроба. Загива и съпругата на афганистанския външен министър.<br /> <br /> Едновременно с щурма на двореца &bdquo;Тадж Бек&rdquo;, групи от спецназа на КГБ унищожават комуникационния възел на Кабул, а с поддръжката на десантчици-парашутисти овладяват сградите на Генералния щаб, на контраразузнаването и на МВР.<br /> <br /> Въпреки че във военен план операция &bdquo;Щурм-333&rdquo; е проведена блестящо, самият факт на извършения държавен преврат и убийството на държавния глава на Афганистан се приемат от международната общественост като свидетелство за съветска окупация на Афганистан, а следващите ръководители на страната Бабрак Кармал и Мухамед Наджибула са считани за марионетни лидери.<br /> <br /> Бедата е, че Москва попада в клопката на &quot;колониалното мислене&quot;, като допуска, че с военни средства може да реши чужд национален политически проблем. И забравя вековния горчив опит на британците, че тук никой нашественик не се е застоял продължително. В книгата си &quot;Дипломацията&quot; бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър описва многовековната трагедия на руската външна политика: цивилизована Русия имала лошия шанс да е заобиколена от диви племена на юг; за да успокои границите си, тя ги покорявала и включвала в империята, но така границата се изтегляла до още по-диви племена и проблемите само се задълбочавали.<br /> <br /> Съветската армия напуска Афганистан на 15 февруари 1989 г., като дотогава дава над 16 хиляди убити. По моста над Аму Даря срещу узбекския град Термез последен преминава командващият 40-а армия генерал Борис Громов, който обявява: <em>&ldquo;Зад мен няма нито един съветски войник!&rdquo;</em><br /> <br /> Неуспешната инвазия в Афганистан допълнително увеличава напрежението в Съветския съюз и става една от причините за разпадането му.<br /> <br /> <strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> <br />