На 27 юли 1924 г. на гръцка територия в Драмско, близо до границата с България, става така нареченият „Търлиски инцидент”, при който са застреляни 17 арестувани български селяни за предполагаеми връзки с ВМРО.
Инцидентът засята три почти изцяло български села северно от малката планина Черна хора, които съгласно договора от Букурещ (1913 г.) остават на гръцка територия - Търлис (сега Ватитопос), Ловча (сега Акрино) и Каракьой (Катафито). При общо население от около 800 човека, само 50 души от тях са гръцки бежанци, наскоро преселени от Турция.
В Гърция само три дена по-рано, на 24 юли, идва на власт правителството на Темистоклис Софулис и въвежда военно положение.
Официалните гръцки заключения твърдят, че в съботната вечер на 26 юли жители на Търлис са били струпани на селския площад, за да дискутират изхода от репатрирането между Гърция и България съгласно Ньойския мирен договор, който осигурява доброволна обмяна на население между двете страни. Крайният срок за приемането на преместването свършва пет дни по-късно на 31 юли 1924 г.
Изведнъж се чуват изстрели и бомбени експлозии от близката клисура, но без да има пострадали. Майор Калабаликис, командир на 8-ма погранична дружина, заповядва да бъде арестувана група от около 70 български селяни от трите села като заподозрени за изстрелите.
На следващия ден, 27 юли, Калабаликис заповядва на помощника си лейтенант Доксакис, да премести 27 от задържани селяни и да му ги доведе в Сяр за разпити, като пресече напряко планината Черна гора и да мине през село Горно Броди (Ано Вронду).
Доксакис начело с 10 гръцки войника води пленените през трудния планински път, заобикаляйки оживения източен път между Търлис и Горно Броди. Той се връща пет часа по-късно и докладва, че неговият отряд е атакуван от български комити. Част от задържаните се опитали да избягат, той се принудил да ги спре с изстрели и така 17 от тях били убити.
Запазен е обаче разказът на оцелелия от касапницата Костадин Хаджиянакиев, записан от сина му Иван и публикуван вестник "Македония" на 7 октомври 1998 г. Предаваме с незначителни съкращения, като обръщаме внимание, че има разлики с изложените дотук обстоятелства:
"На 26 юли 1924 г. в 23 часа в с. Каракьой пристигна група гръцки войници и милиция, придружени от кмета на с. Търлис. По предварителен списък на кмета от нашето село арестуваха 13 души (...) До сутринта на 27 юли ни държаха в селото.
В 8 часа под силен конвой от войници и милиция ни закараха в с. Търлис, където ни затвориха в Хасанчовия хан. Там заварихме и другите арестувани от с. Търлис...(7 души).
Арестуваните от с. Ловча бяха (4 души). Арестуваните бяхме 27 души. На двама от тях не мога да си спомня имената им и от кои села бяха.
Към 9 часа сутринта влезе един от офицерите при арестуваните и ни каза: Не бойте се, ще ви откараме в с. Горно Броди, там ще ви разпитат и ако се установи, че има виновни, само тях ще задържим и подведем под съдебна отговорност.”
Доколкото можах да схвана, ставаше дума за водена от нас българска пропаганда и връзката на някои от задържаните с ВМРО.
Същият офицер, който ни успокояваше, веднага даде нареждане на войниците и на милиционерите-гърци да ни вържат с въже по двама и след това всички двойки да се вържат с общо въже, за да не могат да се отделят при опит за бягство. След щателна проверка на вързаните от ръководството на наказателната група войници и милиционери-гърци, изведоха групата задържани извън с. Търлис по посока на с. Горно Броди, но не по установения редовен и най-пряк път, а по странична пътека към местността Черна гора.
Конвоят беше от двама души войници, един офицер и четири души цивилни гърци, въоръжени с пушки. След едночасово мъчително пътуване на групата ни спряха при едно хубаво планинско изворче за почивка.
Поканиха ни да пием вода от извора, обаче никой не пожела да пие, тъй като всички бяхме разтревожени от неизвестността и от силните болки от притегнатото въже, което се впиваше във вързаните ни ръце и пречеше на правилното кръвообращение. Някои вече чувстваха своя край и плачеха. Началникът на конвоя, гръцки офицер, ни заповяда да се преместим на 100-150 крачки от изворчето, за да продължим почивката.
Преместихме се на посоченото от него място и седнахме да почиваме, часът беше 11. Още със сядането от всички страни започнаха да стрелят по групата. Настъпиха суматоха, охкания и плачове.
Някои паднаха убити на място. Тези, които не бяха засегнати от изстрелите, почнаха да бягат в различни посоки, влачейки убитите си другари, с които бяха вързани с въжетата. Настъпи суматоха и при убийците, но въпреки това продължаваха да стрелят по бягащите.
Убиха на място 17 души, успяха да избягат 10 души. От избягалите тежко ранени трима души, от които Ангел Кочанов от с. Каракьой на другия ден, заварен на лобното място в тежко състояние от власи, които го предават на военните власти, които пък го доубиват в покрайнините на селото, а тялото му не предават на близките му да го погребат.
Група от пет души от избягалит (.....), след като помогнахме, доколкото можахме на ранените, се скрихме в гората до смрачаване. Иван Шуманов, тежко ранен, отказа да дойде с нас и остана в с. Ловча и на другия ден минал в българска територия.
Групата от четиримата взехме решение да преминем границата в посока с. Голешово. С голяма мъка преодоляхме каменистия терен на местността Царев път боси и гладни. След пет- шестчасово пътуване пристигнахме на българския пост на българо-гръцката граница - местността Ливада, Голешовско землище. Предадохме се на българските граничари, които ни приеха много радушно, като братя. Нахраниха ни, починахме си доволни вече, че сме стигнали в нашата мила България, без да бъдем открити от преследвачите ни-убийци. Придружаваше ни един войник до заставата в с. Петрово. Там ни разпитаха за всичко, което се е случило в Черна гора, нахраниха ни, дадоха ни обуща, превързаха раните на ранените и ни изпратиха с придружител в Петрич. Там ни настаниха в една стая в околийското полицейско управление. Храна получавахме безплатно от военното поделение на града.
На 1 август 1924 г. пристигна комисия от Обществото на народите - четирима души, от които двама от ОН, един представител на българското правителство и един представител на гръцкото правителство. Разпитаха ни един по един. Дадохме подробни показания за случилото се от деня на арестуването ни, разстрела и минаването на гръцко-българската граница. От разпита разбрахме, че гръцкият представител обвинява българите от пограничните села Търлис, Каракьой и Ловча в членство във ВМРО и улесняване минаване на чети в Егейска Македония. Обвинява също тези 27 души българи в участието им в "атентата", извършен в с. Търлис. Атентатът е извършен от самата гръцка власт, за ликвидиране на набелязани будни българи, неподдаващи се на асимилация.
След като ни разпитаха, здравите освободиха, а ранените изпратиха на лечение в болницата на Дупница.
Международната комисия, която ни разследва, замина за Гърция в селата Търлис, Каракьой и Ловча - Драмско, за разпит на тамошни жители, между които и един от избягалите, който се е крил през цялото време от датата на разстрела до идването на комисията, която му осигури освобождаване и преминаване в България.
Злодеянието, извършено от гръцката власт в Черна гора, подплаши местното население до такава степен, че то беше готово всеки момент да изостави всичките си движими и недвижими имоти и да се пресели в България, както и направи.
Международната комисия на ОН, след като констатира безусловно, че гръцките власти са извършили безпричинно такова тежко злодеяние, реши: Семействата на всички избити в м. Черна гора и избягалите от разстрела в България да се приберат в България, без каквито и да е формалности."
Непосредствено след инцидента в Петрич е съставен граждански комитет, в който влизат Атанас Калибацев, Христо Медникаров, Георги Чапразов, Васил Попстоянов и д-р Илия Николчев, които апелират пред международната общественост за намеса срещу гръцките зверства. Това масово убийство предизвиква протест на България на 12 януари 1925 г. пред Обществото на народите. От там е назначена комисия за проверка по случая.
В доклада на проверяващите Марсем де Роовер и А. Ц. Корф, който е представен на 2 март 1925 г. в Обществото на народите, се подчертава, че през последните години в района не е имало никакви „комитаджийски“ актове. Не са намерени и никакви доказателства, че атентатът от 26 юли е българско дело.
„Търлиският инцидент” поставя проблема за наличието на българско малцинство в Гърция. Той води до международен натиск от страна на ОН върху гръцката страна и подписването на българо-гръцката конвенция за покровителство на националните малцинства Калфов - Политис.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
