След края на Първата световна война на 28 юни 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец (край Париж) Антантата и Германия подписват договор, определящ санкциите за немската държава, загубила войната.
Финалите условия са определени след продължителни засекретени съвещания от лидерите на „Големите три“ държави: британския премиер Дейвид Лойд Джордж, френския премиер Жорж Клемансо и американския президент Удроу Уилсън. Дори и за тази малка група е трудно да вземе решение за обща позиция, защото техните цели са в противоречие. Резултатът е наречен „нещастен компромис“.
Договорът встъпва в сила на 10 януари 1920 г., след ратификацията му от Германия и четирите главни съюзни държави - Великобритания, Франция, Италия и Япония. От подписалите Версайския мирен договор държави, САЩ, Хиджаз (Саудитска Арабия) и Еквадор отказват да го ратифицират.
Американският Сенат не ратифицира договора, заради нежеланието на САЩ да се свързват с участие в Лигата на Нациите (където преобладава влиянието на Великобритания и Франция), чиито устав е съставна част от Версайския договор. В замяна на това САЩ сключват с Германия специален договор през август 1921 г., почти идентичен с този от Версай, но не съдържащ алинеите за Лигата на Нациите.
Версайският мирен договор има за цел да затвърди границите в полза на държавите-победителки. Германия не е допусната до преговорите, поради което договорът се счита за диктат, срещу който германците започват да се съпротивляват.
Договорът урежда не само положението на Германия в следвоенния свят, но задава и принципите, по които по-късно се изготвят договорите с останалите победени страни (виж Версайска система от договори).
Все пак най-тежките клаузи на договора са VII и VIII: първата обявява германския император Вилхелм II за пряко отговорен за войната, поради което би трябвало да бъде съден (в действителност той избягва процеса, като отива в Холандия); втората постановява, че Германия е виновна за войната. Именно това дава на съюзниците моралното право да наказват Германия и тя е принудена да изплаща тежки репарации.
Германия губи една седма от територията си и една десета от населението. Елзас и Лотарингия на запад минават в ръцете на Франция. На изток Позен и Западна Прусия са дадени на Полша. Малко земи на югоизток се предават на Чехословакия, областта Мемел минава под контрола на Съюзниците. Данциг е обявен за свободен град под покровителството на Обществото на народите и към митническата система на полската държава.
В различни погранични райони на Германия се провеждат допитвания до населението за това към коя държава да се зачисли съответната област. В резултат на плебисцит от 1920 г. Ойген-Малмеди преминава към Белгия, Северен Шлезвиг се поделя между Германия и Дания. В южната част на Източна Прусия и Западна Прусия се гласува за оставане в немския Райх. А в областта Саар избори за държавна принадлежност се предвижда да бъдат проведени след 15 години, като дотогава територията ще е под контрола на Обществото на народите, а мините й ще се експлоатират от Франция. Освен това Германия губи всички свои колонии.
Немската армия се намалява до 100 000 професионални бойци с 15 000 моряци. Тежките оръжия са забранени, както и изграждането на военновъздушни сили. На цивилното въздухоплаване също са наложени сериозни ограничения.
За да се следи разоръжаването на страната, Съюзниците съставят Международна военна контролна комисия. За 15 години е окупирано лявото поречие на Рейн и цялата Рейнска област се демилитаризира. Забранява се сливането на Германия с Австрия.
На 22 юни 1919 г. с 237 гласа срещу 138 договорът е одобрен в райхстага. Шест дни по-късно той е подписан от новия външен министър Херман Мюлер и министъра на транспорта Йоханес Бел във Версай.
Договорът влиза в сила на 10 януари 1920 г. Заедно с легендата за нож в гърба (много от десните радикали, твърдят, че Германия е загубила войната заради забития й нож в гърба, имайки пред вид революцията в страната) Версайският договор е едно от основните средства за агитация срещу Ваймарската република и другите страни.
Скъсването на "веригите на Версай" се превръща в един от главните пунктове на външната политика на Ваймарската република през следващите години и е една от причините за идването на Хитлер на власт.
/По материали в интернет/
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
