На 28 септември 1987 г. в центъра на Русе пред Партийния дом се събират десетки граждани, протестиращи срещу продължаващите седма година тежки обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево. Това събитие далеч предхожда 10 ноември и символизира началото на края на тоталитарния режим.
Тъй като този румънски завод е военен и е включен във военнопромишления комплекс на Варшавския договор, работата му не може да бъде спряна. Същевременно не се прави необходимото да бъдат спрени емисиите от отровни газове. Българското правителство не поставя пред румънците достатъчно остро проблема и той не се решава.<br /> <br /> Русенци вдишват отровните изпарения, децата страдат от тежки форми на астма и алергии, тъй като хлорът дразни очите, белите дробове и кожата. Проблемът обаче е табу за българското общество. В ден с особено интензивно обгазяване, на централния площад в града са изкарани 10-годишни ученици за тържеството им приемане в пионерската организация. Веднага след церемонията децата махат вратовръзките и ги слагат пред устата и носа в напразен опит да се предпазят от хлора.<br /> <br /> На първия спонтанен митинг има само няколко десетки души. Но тяхното несанкционирано събиране е безпрецедентно &ndash; по онова време нищо не можеше да се случи, ако властите не са го разрешили. Първият протест е плах и е забелязан само от партийните органи и Държавна сигурност.<br /> <br /> На втория митинг обаче се събират няколко хиляди души и той остава в историята като &bdquo;Протеста на майките с количките&rdquo;. Точно по това време в града е членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората.<br /> <br /> Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Режисьорът документалист Юри Жиров обаче снима за студия &quot;Екран&quot; филма &quot;Дишай&quot;, който изиграва ролята на катализатор в последвалите събития.<br /> <br /> Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова решава да организира на 8 март 1988 г. прожекция на &quot;Дишай&quot; в Дома на киното. Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти и хора с антитоталитарни нагласи, сред които има и много агенти на Държавна сигурност. Филмът обаче оказва такова силно въздействие на зрителите, че след прожекцията започва масово записване в спонтанно възникналия &bdquo;Комитет за Русе&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;Обществен комитет за екологична защита на Русе&rdquo; е учреден на 8 март, като за председател е избран писателят Георги Мишев. Историческото значение на този Комитет винаги е омаловажавано. Причините са две: Първо, повечето от видните ни демократи придобиха смелост да се обозначат като противници на тоталитарния режим и да заявят участие в политическите събития едва след свалянето от власт на Тодор Живков на 10.11.1989 г. Второ, от 33 души в ръководството на Комитета 20 са членове на БКП, сред които дори има активни борци против фашизма (Венета Цветанова), деца на активни борци (Виолет Цеков, Христо Смоленов), членове на ЦК на БКП (Светлин Русев) и народни представители (Нешка Робева).<br /> <br /> Комитетът не успява да осъществи никаква дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност принуждават учредителите му да се откажат от действия. Държавна сигурност веднага привиква на разпити много участници в протестите.<br /> <br /> Едва после се появяват Независимото дружество за защита правата на човека, Независимият синдикат &bdquo;Подкрепа&rdquo;, &bdquo;Екогласност&rdquo; на актьора Петър Слабаков...<br /> <br /> После всичко става според максимата &bdquo;От Марсово поле до Триумфалната арка войските на победителите винаги нарастват многократно&rdquo;.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br />