На 19 февруари/3 март 1878 г. в Сан Стефано край Цариград е сключен мирен договор между Русия и Турция, който слага край на Освободителната война. Договорът е прелиминарен (предварителен), което означава, че подлежи на процедура по утвърждаване след преразглеждане, което после е направено на Берлинския конгрес.
Датата е подбрана специално: На 19 февруари 1855 г. император Александър II се възкачва на престола, пак на 19 февруари 1861 г. той подписва манифеста за освобождаването на крепостните селяни, за което е наречен Цар Освободител.
 
Договорът съдържа 29 члена. С чл. 1-5 се дава независимост на Черна гора, Сърбия (която получава Нишката област) и Румъния (която получава Северна Добруджа като компенсация за южната част на Бесарабия, която се присъединява към Русия).
 
Чл. 6–11 се отнасят за новосъздаденото Княжество България: то е признато за автономно, трибутарно (зависимо от сюзерен) княжество с християнско правителство и народна милиция.
 
В границите му се включват териториите от Мизия, Тракия и Македония, заселени с компактно българско население. Границите на княжеството с известни изключения са идентични с тези на Българската екзархия, създадена през 1870 г., и с проекта, изработен от великите сили на Цариградската конференция от 1876 г.
 
Князът на България се избира от нейното население и се одобрява от султана със съгласието на великите сили. Препоръчва се събрание от български първенци да изработи Органически устав (конституция) на княжеството.
 
Новото управление се въвежда за срок от 2 години под надзора на руски комисар. За същия период от време в княжеството остават руски войски за поддържане на реда.
 
България трябва да плаща годишен данък на Османската империя, която няма право да държи войски на територията на княжеството, но може да прекарва войски и бойни материали по определени пътища. Всички османски крепости в княжеството подлежат на разрушаване.
 
Мюсюлманските изселници запазват недвижимите си имоти.
 
Договорът обхваща и проблеми извън България, например урежда корабоплаването по Дунав, необходимите реформи Босна, Херцеговина остров Крит.
 
Урежда се обезщетението, което Османската империя трябва да изплати на Русия. От общата сума 1410 млн. рубли се приспадат 1100 млн. рубли за териториите, които империята отстъпва на Русия: Северна Добруджа, част от Североизточна Мала Азия, Карс, Батуми и Баязид.
 
Останалите членове уреждат въпроси, свързани с правата на руските граждански и духовни лица в Османската империя, с военнопленниците, с преминаването на неутралните плавателни съдове през Проливите, с изтеглянето на руските войски.
 
Санстефанският договор е опит от страна на руската дипломация да засили позициите на Русия на Балканите и по Източния въпрос преди началото на Берлинския конгрес, да пропагандира каузата на Русия като загрижена за разрешаването на националните проблеми на българския народ.
 
Срещу договора се обявяват останалите велики сили, най-вече Англия и Австро-Унгария, както и християнските балкански държави, които възразяват срещу създаването на голяма българска държава, нарушаваща баланса на силите на Балканите. Румъния е недоволна и от замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа.
 
Санстефанският договор е посрещнат с въодушевление и възторг единствено от българите, тъй като той възстановява независимата българска държава в максимално възможните етнически граници. В интерес на истината повечето българи не знаят, че ще има Берлински конгрес, и изобщо не подозират какви несправедливи решения ще вземе той.
 
Редакция БЛИЦ