5.9.1566 г.: Умира османският султан Сюлейман Великолепни

<br /> <strong><!--[if gte mso 9]><xml> <w:WordDocument> <w:View>Normal</w:View> <w:Zoom>0</w:Zoom> <w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone> <w:PunctuationKerning /> <w:ValidateAgainstSchemas /> <w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid> <w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent> <w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText> <w:Compatibility> <w:BreakWrappedTables /> <w:SnapToGridInCell /> <w:WrapTextWithPunct /> <w:UseAsianBreakRules /> <w:DontGrowAutofit /> </w:Compatibility> <w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel> </w:WordDocument> </xml><![endif]--></strong>Когато Сюлейман умира, част от Османската империя вече са най-важните мюсюлмански градове (Мека, Медина, Йерусалим, Дамаск и Багдад), много балкански области до днешна Австрия, както и голяма част от Северна Африка.<br /> <br /> Въпреки че империята продължава да разширява своите владения и след смъртта му, управлението на Сюлейман е последвано от дълги години на упадък.<br /> <br /> <strong>Ранни години<br /> </strong><br /> Сюлейман е роден в град Трапезунд, на югоизточния бряг на Черно море, най-вероятно на 6 ноември 1494 г. Той е син на султан Селим I и Айше хафса.<br /> <br /> На седемгодишна възраст Сюлейман е изпратен да учи природни науки, история, литература, теология и военно дело в училищата на главния константинополски дворец Топкапъ сарай. В края на живота си говори пет езика: османски турски, арабски, чагатай (диалект на тюркските езици, свързан с уйгурския), персийски и сръбски.<br /> <br /> Като младеж се сприятелява с Ибрахим, султански роб от албански произход, който ще стане неговият първи велик везир в продължение на 13 г. и един от най-доверените му съветници.<br /> <br /> Седемнадесетгодишен Сюлейман е назначен за управител на Кафа, за кратко на Одрин, а след това на Сарухан.<br /> <br /> След смъртта на баща си през 1520 г. Сюлейман се връща в Константинопол и заема трона. Няколко седмици след идването му на власт венецианският пратеник Бартоломео Контарини описва новия владетел така: &bdquo;<em>Той е на възраст двадесет и пет години, висок, но жилав, и с деликатен цвят на кожата. Вратът му е малко дълъг, лицето му е тясно, а носът му е орлов. Има сянка от мустак и малка брада. Все пак има приятна външност, макар че кожата му бледнее. Казват, че е мъдър господар, привързан към учението и всички се надяват на добро при неговото управление. Чалмата му също е извънредно голяма.&ldquo;<br /> </em><br /> Според някои историци в младостта си Сюлейман се възхищава от Александър Македонски и идеята му да създаде империя, обхващаща Изтока и Запада, която по-късно мотивира военните му кампании в Азия и Европа.<br /> <br /> <strong>Първи войни в Европа</strong><br /> <br /> Малко след възкачването си на престола Сюлейман започва редица завоевателни походи, след като първо потушава бунта на управителя на Дамаск през 1521 година.<br /> <br /> На 29 август същата година той превзема Белград, стратегически важна крепост на южния бряг на река Дунав, контролирана дотогава от Унгария. Падането на Белград предизвиква широк отзвук в Европа, а посланикът на Свещената Римска империя в Константинопол по-късно пише: <em>&bdquo;Превземането на Белград беше началото на драматичните събития, които погълнаха Унгария. То доведе до смъртта на крал Лайош, до превземането на Буда, до завладяването на Трансилвания, до съсипването на едно процъфтяващо кралство и до страх сред съседните държави, че и те ще бъдат сполетени от същата съдба.&ldquo;<br /> </em><br /> След успеха в Белград Сюлейман не започва настъпление в Централна Европа, а насочва вниманието си към Средиземноморието. През лятото на 1522 г. обсажда остров Родос, основната база на ордена на хоспиталиерите, които извършват пиратски набези по крайбрежието на Мала Азия и Леванта. За тази цел там е прехвърлен голям османски флот от около 400 кораба. Сюлейман лично оглавява стохилядна войска, която се разполага на брега на Мала Азия срещу Родос. На 24 декември 1522 г. островът се предава, но хоспиталиерите се споразумяват със султана, който ги оставя да се изтеглят и впоследствие изграждат база в Малта.<br /> <br /> През следващите години отношенията с Унгария продължават да се изострят и Сюлейман подновява военните действия в Централна Европа. На 29 август 1526 г. той разгромява в битката при Мохач крал Лайош II, който е убит в боя. С това той сломява съпротивата на унгарците и превръща Османската империя в доминираща сила в региона.<br /> <br /> След смъртта на Лайош II Хабсбургите предявяват претенции към короната на Унгария. Австрийският ерцхерцог Фердинанд, с подкрепата на брат си император Карл V, завзема част от страната с град Буда, измествайки поддържания от османците нов крал Янош Заполяй.<br /> <br /> В отговор през 1529 г. Сюлейман започва нов поход към Унгария, връща си Буда и през есента обсажда Виена. Този поход се превръща в кулминация на османския военен натиск към Запада. С подсиления шестнадесетхиляден гарнизон защитниците на Виена нанасят първото поражение на Сюлейман, което поставя началото на османско-хабсбургския конфликт, продължил до края на двете империи през ХХ век.<br /> <br /> Новият османски поход към Виена през 1532 г.също се проваля. И при двата похода османците са засегнати от лошото време и затрудненото снабдяване на отдалечената от базите си армия.<br /> <br /> <strong>Войни на Изток и в Средиземно море<br /> </strong><br /> След като стабилизира позициите си в Югоизточна Европа, Сюлейман насочва вниманието си на изток, където шиитската династия на Сефевидите в Персия (днешен Иран) е трайна заплаха за османското надмощие в Близкия Изток.<br /> <br /> В продължение на 20 г.(1533-1553 г.) той организира три похода срещу шах Тахмапс, но той не приема решителни битки. През 1554 г. двете страни сключват споразумение, което слага край на войната. Османците отстъпват Тебриз, но запазват Багдад, долната част на Месопотамия с устията на Ефрат и Тигър, както и част от крайбрежието на Персийския залив.<br /> <br /> От 1532 г. Сюлейман започва войни с Хабсбургите, като бойните действия обхващат Средиземноморието. За целта той сключва френско-османски съюз, насочен срещу Хабсбургите.<br /> <br /> През 1538 г. турският флот нанася поражение на испанците в битката при Превеза, което осигурява османското надмощие в източното Средиземноморие за няколко десетилетия напред. Към империята са присъединени обширни територии в Северна Африка - т.нар. Варварски бряг, включващ Триполитания, Тунис и Алжир. Те се превръщат в база за нападенията на берберските пирати, нанасящи значителни поражения на хабсбургските владения в западното Средиземноморие.<br /> <br /> През 1542 година изпратените 100 галери опустошават крайбрежието на Сицилия и Неаполското кралство, след което френското пристанище Тулон е превърнато в турска база. Година по-късно е обсадена и превзета Ница.<br /> <br /> Идва ред на Индийския океан. Османските кораби плават из него от 1518 г. От края на 30-те години Сюлейман прави няколко опита да ограничи засилващото се влияние на Португалия в Индийския океан, за да подсигури търговските пътища към Индия. През 1538 г. е превзет град Аден в Йемен, който се превръща в база за нападения срещу португалските владения в Индия. През следващите години османците навлизат и във вътрешността на Йемен, завземайки Сана.<br /> <br /> През 1564 г. при Сюлейман пристига пратеничество от Ачех, мюсюлманска държава на остров Суматра, която моли за помощта му срещу португалците. В резултат на това е организирана османска експедиция до Ачех, която оказва значителна помощ на ачехците.<br /> <br /> През 1565 г. Сюлейман прави опит да завземе Малта, владение на хоспиталиери, които използват стратегическото положение на острова, за да възпрепятстват движението на османски кораби в Средиземно море. Обсадата на Малта продължава от май до септември, но османците са отблъснати от пристигналите испански подкрепления, давайки около 30 хиляди жертви.<br /> <br /> Сюлейман умира на 5 септември 1566 г. преди началото на победната битка при Сигетвар в Унгария. Погребан е в специално построено тюрбе край Сюлейман джамия. Там е погребана и съпругата му Хюрем султан.<br /> <br /> <strong>Администраторът Сюлейман</strong><br /> <br /> Докато за останалия свят Сюлейман изглежда заплаха, вътре в империята той има слава на справедлив владетел, който се бори с корупцията. За своите отомански поданици той винаги е бил Кануни или &bdquo;Законодател&ldquo;. Както отбелязва историкът лорд Кинрос: &bdquo;Той не само е велик военачалник, човек на меча, каквито са били баща му и прадядо му преди него. Той се различава от тях по това, че е и човек на перото. Той е велик законодател, стоящ в очите на народа си като възвишен суверен и великодушен изразител на правосъдието.&ldquo;<br /> <br /> Императивното право на империята е шариата (или &bdquo;свещен закон&ldquo;), който като божествен закон на исляма е извън правомощията на султана за промяна. И все пак отделните закони, известни като Кануни (канонично законодателство) зависят от Сюлеймановата воля. Те обхващат области като наказателното право, ползването на земята и данъчното облагане.<br /> <br /> Сюлейман събира всички съдебни решения, които са издадени от деветте османски султани преди него. След отстраняване на повтарящите се и избор между противоречащите си твърдения, той издава юридически кодекс, като внимава да не нарушава основните закони на исляма. Именно в тази рамка Сюлейман реформира законодателството, за да го адаптира към бързо променящата се империя. Когато законите постигат окончателната си форма, кодексът става известен като kanuni Osmani, или &bdquo;османските закони&ldquo;. Правният кодекс на Сюлейман просъществува повече от триста години.<br /> <br /> Сюлейман отделя специално внимание на тежкото положение на раята - християнските поданици, които обработват земите на спахиите. Неговият Kanune Raya, или &bdquo;закон за раята&ldquo;, реформира закона за налозите и данъците, които трябва да бъдат платени от раята, повишава техния статут над крепостничеството до степен, в която християнските крепостници могат да мигрират в турските земи.<br /> <br /> Султанът също така играе роля в защитата на еврейските поданици на империята си за векове напред. Османците имат благосклонно отношение към евреите, като приемат хиляди еврейски бежанци, изгонени от испанския крал Фердинанд II през 1492 г.<br /> <br /> Сюлейман въвежда нов наказателен закон, в който се предписва набор от глоби за определени престъпления, както и се намаляват случаите, в които се осъжда на смърт или осакатяване. В областта на данъчното облагане, данъци се налагат на различни стоки и продукти, включително животни, залежи, търговски печалби и има вносно-износни мита. В допълнение към данъците, земята и собствеността на длъжностни лица, които са придобили лоша репутация, може да бъде конфискувана от султана.<br /> <br /> Образованието е друга важна област за Сюлейман. Училищата към джамиите, финансирани от религиозни общества, осигуряват до голяма степен безплатно образование на мюсюлманските момчета, за разлика от християнските държави по това време.<br /> <br /> Сюлейман увеличава в столицата броя на мактабите (начални училища) до четиринадесет, като в тях се преподава четене и писане, както и принципите на исляма. Младежите, които желаят по-нататъшно образование, могат да продължат в едно от осемте медресета (колежи), в които се изучава граматика, метафизика, философия, астрономия и астрология. По-висшите медресета осигуряват образование на университетско ниво и завършилите ги могат да станат имами или учители.<br /> <br /> <strong>Културни постижения<br /> </strong><br /> Сюлейман е завършен поет, пише на персийски и турски под псевдонима Muhibbi. Някои негови стихове са се превърнали в турски поговорки.<br /> <br /> Под неговия патронаж Османската империя навлиза в златния век на културното си развитие. Стотици имперски художествени общества (наричани &bdquo;Общност на талантливите&ldquo;) имат за седалище двореца Топкапъ.<br /> <br /> Най-ранният документ, датиран от 1526 г. изброява 40 дружества с над 600 члена. В тях са привличани най-талантливите майстори на империята, както от ислямския свят, така и от наскоро завладените територии в Европа, в резултат на което се смесват по безпрецедентен начин ислямската, турската и европейската култура. Занаятчиите на служба в двора включват художници, книговезци, кожухари, бижутери и златари.<br /> <br /> Сюлейман също е известен с подпомагането на монументалната архитектура в рамките на империята. Много градове в съвременна Турция и бившите османски провинции все още са украсени с архитектурни произведения от епохата на владетеля. Султанът се стреми да превърне Константинопол в център на ислямската цивилизация и започва серия от проекти, включително мостове, джамии, дворци и различни благотворителни и социални заведения.<br /> <br /> По заповед на Сюлейман са възстановени Куполът на Скалата в Йерусалим и градските му стени (които са настоящите стени на стария град на Ерусалим), възстановява Кааба в Мека и изгражда комплекс в Дамаск.<br /> <br /> Барелеф на Сюлейман сега украсява интериора на Камарата на представителите в САЩ, като един от 23-та най-известни законотворци в световната история.<br /> <br /> <strong>Личен живот</strong><br /> <br /> Скъсвайки с традициите, Сюлейман се жени за момиче от харема, бившата украинска робиня Роксолана (Анастася Лисовска), която става известна като Хюрем султан. Те имат трима здрави сина - Мехмед, Селим и Баязид.<br /> <br /> В очакване на смъртта на Сюлейман, която по водещия обичай на братоубийството би довела до смъртта на Селим или Баязид, братята вече започват да водят битки за наследството, които карат Сюлейман да нареди Баязид да бъде убит на 25 септември 1561 г. Това се случва след като Баязид, избягал в Иран, е върнат на империята от персийския шах Тахмапс чрез измама. По този начин Селим наследява Сюлейман, въпреки че проявява малък интерес към властта. В историята той остава като Селим II Пияницата - алкохолик и женкар. Именно от него започва упадъкът на Османската империя.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />