65 лета закръгля Мая Нешкова - изпълнителката на “Честит рожден ден”
Легендата на българската популярна музика посреща троен празник на 1 май - рожден и имен ден и годишнина от сватбата
Мая израства в София, или по-точно, както се шегува, в ЦДНА - там ходи на музикални школи и на репетициите на татко си със Софийския духов оркестър. Печели “Тромбата на Вили” още като ученичка в девети клас. Първите й изяви са в Трио “Обектив”. Завършва консерватория през 1978 г. в класа на легендата Ирина Чмихова. В началото на 80-те години на миналия век започва да работи като солистка на оркестър “Благоевград” с ръководител Кирил Икономов.
Композиторът става неин верен спътник в живота и на сцената. Преди да се оженят, са гаджета 7 години. Познават се още от Консерваторията.
“Аз бях лична там - забелязваха ме. Била съм първи курс, а той - втори. След Трио “Обектив” кандидатствах за солист в оркестъра на радиото и въпреки че спечелих конкурса, измислиха, че пак трябва да се явя на нещо като изпит. Явно някому не се харесваше да отида на работа там. И като не ме назначиха, реших да замина за Благоевград”, разказва Мая. Както си ходят години наред с Кирил, така спонтанно решават и да се оженят. Това става през 1985-а в село до Бобов дол.
Сватбата е в селски ресторант, а гостите са поканени уж за рождения ден на Мая - 1 май
На място става ясно, че ще се празнува и женитба.
Още с първите песни, които създават заедно, Мая и Кирил бързо стават популярни у нас и скоро напускат пределите на родината. Зареждат се турнета в Западна Европа, Русия, Сърбия и др. В онзи период Нешкова е единственият български изпълнител, който дръзва да прави концертите си на стадиони. А една голяма част от успеха се крие в нейната широко скроена душа.
“Аз мога да кажа, че съм добър психолог и като видя в някой човек нещо, което го е развълнувало, отваря една вратичка и в душата ми, опитвам се да преживея и неговото. По този начин пиша и текстовете, в последно време почти всички са мои. А на Кирил му е много свише това, което прави. Музиката му е божествена. Аз съм над 40 години с него и виждам по какъв начин създава творчеството си, просто идва при него, споделя тайната на успеха Мая Нешкова.
Знам ли... Всеки човек гледа с различни очи. Така че аз и да кажа моята тайна, едва ли друг ще го усети по същия начин. То си е до нашата настройка.
Ние се обичаме като че ли вчера сме се събрали
Господ ни е дарил с това спокойствие, с тази широта на чувствата. Може би и това, че сме много близо в професията, ни дава предимство, защото никой не се чувства ощетен по никакъв начин. Напротив - той си твори, аз си творя, заедно творим, отгледахме децата си с любов. Но мисля, че първо си е искрата, след това да я запазиш...
Като се връщам назад в живота си, виждам, че всичко се е случило не случайно. Всичко е градирано. Просто сме такива хора - искаме човек да се чувства важен, да се самоуважава, да е горд - не като порок, а като ценност. И “Рожден ден” така дойде, споделя певицата. С желанието всеки да разбере колко е ценен. Когато се е родил, това е един изключителен момент в неговия живот и трябва да е съзидателен.
А едно меланхолично “Хепи бърдей” просто беше обидно
Защото българинът е много-много по-стойностен от това. Дори няма музика, нито емоция. Поръчахме си на поета Богомил Гудев точно какво искаме, доста неща поправяхме в текста му, докато стане. Аз съм щастлива и доволна, защото се е получило...”
Макар че Мая Нешкова не може да бъде видяна без лъчезарната си усмивка, тя споделя, че
в миналото е била жертва на завист и дори магия
Странна болест я връхлита и жизнерадостната певица започва да линее и вехне без причина. “Беше ми много зле, беше ми нервно. Трябваше да пътуваме в чужбина, но насред пътя се върнах - нямах никакви сили”, спомня си Мая.
Лекарите се оказват безпомощни да й помогнат, тъй като всички изследвания са наред. Дори самите те й предлагат да потърси алтернативна помощ. И тогава се случва една необяснимо странна история. Докато лежи безпомощна вкъщи, приятелка на Мая съветва съпруга й все пак да опрат и до услугите на врачка - помакиня. Отчаян от безсилието на лекарите, музикантът довежда въпросната пророчица в дома им.
Тя веднага започва да оглежда дома и казва на Мая: “Щом изследванията на докторите не показват нищо обезпокоително, значи лоша магия има край къщата ви”. Врачката нарежда Кирил да копае до две дървета пред дома им и да й носи пръстта. Помирисва всяка буца земя, докато от една от тях пада парче сапун, от което вади конци, косми, кости от животни, листче от тефтерче.
“Никога не съм вярвала в тези работи, но тя извади оттам и мои кичури коса. След това помакинята нареди мъжът ми да ги изхвърли в течаща вода, а тя взе седем дребни мои неща, за да разтури магията. От този ден се оправих, сякаш се върнах от друг свят”, връща се назад в годините певицата.
Тогава със съпруга си решават да построят параклиса “Успение Богородично” край Благоевград на пътя към планинските курорти.
След това идва и чудото - на бял свят идват двете им рожби, близначките Весела и Йоана, които вече са големи момичета и често пеят като беквокали с именитите си родители.
Днес Мая Нешкова е изградила стабилна защита не само на себе си, но и на цялото си семейство, благодарение на лечебната техника от Тибет рейки.
От над 10 години не се страхува от зли очи, черни магии, енергийни вампири...
Открих защита от това в рейки - духовна практика, разработена и описана от японски будист през 1922 г. Чрез теменната чакра приемам енергия от Космоса. Енергийните потоци, които преминават през ръцете ми, са най-мощното средство за лечение и защита, обяснява Мая.
Това не й пречи на вярата в Бог и християнските ценности. Вечно усмихнатата Мая често отскача до храма “Св. Димитър” в Пещера. Твърди, че местният отец Димитър я зарежда с чисти помисли и оптимизъм, винаги се връща оттам като пречистена.
Точно заради вярата Мая Нешкова и Кирил Икономов изпратиха преди година отворено писмо до Светия синод с молба за общ молебен с изнасяне на чудотворни икони при продължителен камбанен звън в цялата страна. Мая Нешкова и съпругът й вярват, че когато камбаните зазвънят заедно в цялата страна, ще се случи чудо, защото истинският тон “Ла” зазвучава именно от църковните камбани и неслучайно е смятан за божествения тон.
Подготви Поли БОЯНОВА
Последвайте ни
0 Коментара: