7 юли: Преди 30 г. американската ученичка Саманта Смит посещава СССР по покана на Юрий Андропов

София, България 07 Юли 2013, 17:47 15253 прочита 0 коментара

На 7 юли 1983 г. американската ученичка Саманта Смит заминава на двуседмично посещение в СССР по лична покана от съветския лидер Юрий Андропов.

Страховете на Саманта Саманта Смит е родена в Холтън, щат Мейн, където живее с родителите си, Артър и Джейн. Тя харесва хокей на трева, каране на кънки, четене, науките и играе в училищния отбор по софтбол. На 5-годишна възраст тя пише писмо до Кралица Елизабет II, за да ѝ каже, че я харесва. През 1980 г., когато Смит завършва втори клас, семейството ѝ се премества в Манчестър. Баща ѝ преподава литература в Университета на Мейн в Аугуста, а майка ѝ работи като социален работник в Департамента по Социални грижи в Аугуста. След като Юлий Андропов става съветски лидер, големите американски вестници и списания поставят портрета му на кориците си, големи статии го описват в доста негативна светлина как завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света. По същото време в Европа и Северна Америка започват масови  антиядрени протести , очаква се телевизионното предаване на ABC за ядрена война със заглавие &bdquo;Денят след утре“, който се очаква да бъде излъчен през ноември. Роналд Рейгън изоставя концепцията за &bdquo;Разведряване на международните отношения“ и предприема разгръщане на ракетите &bdquo;Круз” и &bdquo;Пършинг II” в Европа. Съветският съюз от три години е въвлечен във войната в Афганистан, което също допринася за обтягане на международното напрежение. Статия с голяма снимка на Андропов в списание &bdquo;Тайм” от ноември 1982 г. попада пред погледа на Смит. &bdquo;Ако хората толкова се страхуват  от него - пита тя майка си, -защо някой не му напише писмо, за да го попита дали и той иска война?“ &bdquo;Защо не му напишеш ти?“ – пита в отговор майката Джейн. Писмата През ноември 1982 г., когато Саманта Смит е в 5 клас, тя пише на съветския лидер Юрий Андропов, опитвайки се да разбере защо отношенията между Съветския съюз и САЩ са толкова напрегнати: Скъпи г-н Андропов, Името ми е Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления за новата ви работа. Загрижена съм за Русия и Съединените Щати да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не? Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте, но бих искала да знам, защо искате да завладеете целият свят или поне нашата страна. Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме. Искрено Ваша, Саманта Смит Тя дълго чака отговор, но той все не идва. Тогава тя пише второ писмо до посланика на СССР във Вашингтон Добринин, в което пита все пак ще получи ли отговор или не. След месец, на 25 април 1983 г., Саманта неочаквано е извикана при директора на училището, който разтреперан й казва: &bdquo;Иди си у дома. Имаш писмо от мистър Андропов.” Писмото ѝ вече е публикувано в съветския вестник &bdquo;Правда”, а в отговора си Андропов пише: Скъпа Саманта, Получих писмото ти, както и много други, които пристигат тези дни от твоята страна и от други страни. Струва ми се - като съдя по писмото ти,- че ти си смело и честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна знаят и обичат много тази книга. Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим на войната да избухне. Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно. Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава Владимир Ленин. Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е войната. Преди 42 години нацистка Германия, която се стремеше към господство над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши градове и села, изби милиони съветски мъже, жени и деца. В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище. И днес ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички свои съседи на земното кълбо - и с далечните и с близките. И разбира се, с такава велика страна като Съединените американски щати. И Америка, и ние имаме ядрено оръжие - страшно оръжие, което може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че никога, никога! - няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята. Мисля, че това е достатъчен отговор. На втория ти въпрос: &bdquo;Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?“ ние не искаме нищо такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна - нито работниците и селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете на правителството - не иска нито голяма, нито &bdquo;малка“ война. Ние искаме мир - ние имаме какво да правим: да отглеждаме жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса. Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта. Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата страна на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се срещнеш със свои връстници, ще посетиш международния детски лагер &bdquo;Артек“ край морето. И сама да се убедиш: всеки в Съветския съюз е за мир и дружба сред хората. Благодаря ти за писмата. Желая ти всичко най-добро през младия ти живот. Ю. Андропов Посещението Последвалите събития започват с интервю на Смит, водено от Тед Копъл и Джони Карсън, и с многото други предавания на големите новинарски мрежи в Америка. На 7 юли 1983 г. Саманта Смит отлита за Москва заедно с родителите си и прекарва две седмици като гостенка на Андропов. По време на визитата си тя посещава Москва и Ленинград, прекарва известно време в Артек, най-големия съветски пионерски лагер, разположен до град Гурзуф на Кримския полуостров. Андропов вече е сериозно болен и не се среща лично с нея, но успяват да разговарят по телефона. Саманта Смит пише в книгата си, че в Ленинград тя и родителите ѝ са били изумени от гостоприемството на хората и с вниманието, с което ги удостояват. Говорейки на пресконференцията в Москва, Смит заявява, че руснаците били &bdquo;също като нас“. В Артек тя избира да остане със съветските деца, вместо да се възползва от предложената й отделна стая. За улеснение в общуването учителите и децата, които говорят английски, са събрани да живеят в сградата, в която тя е отседнала. Настанена в стая с още девет момичета, Саманта прекарва времето си в плуване, разговори, учене на руски песни и танци. Тя намира много приятели там, включително и Наташа Каширина от Ленинград, която говори свободно английски. Медиите следват всяка стъпка — снимки и статии за нея са публикувани във водещи руски вестници и списания, за пътуването ѝ и след това. Смит става широко известна сред съветските хора. Когато на 22 юли 1983 г. Саманта се завръща в САЩ, пристигането ѝ е отпразнувано от хората в щата Мейн. Популярността ѝ продължава да расте. Тя се превръща в политически и миротворчески активист, заради нея се появява терминът &bdquo;детска дипломация”. През 1984 г. Саманта води специално детско предаване на компания Дисни, посветено на политиците, където интервюира няколко кандидата за президентските избори през 1984 г. Тя заминава за Япония с майка си, където се среща с министър-председателя Ясухиро Накасоне и участва в Детския международен симпозиум в Кобе. В речта си на този симпозиум тя предлага Съветските и американски лидери да разменят внучките си за по две седмици годишно, аргументирайки се, че никой президент &bdquo;няма да иска да бомбардира страната, в която се намира внучката му“. Пътуването ѝ вдъхновява и други размени на посланици на добра воля, включително визитата на съветското момиче Катя Лъчева в САЩ. По-късно Саманта Смит написва книга, озаглавена &bdquo;Пътешествие в Съветския съюз“ и получава роля в британския телевизионен сериал на Робърт Вагнер, наречен &bdquo;Лайм Стрийт”. Ранна смърт След снимките на &bdquo;Лайм Стрийт“ през лятото на 1985 г. Саманта се завръща с международни авиолинии, а след това се прехвърля на регионален самолет &bdquo;Бийчкрафт 99”. Екипажът обаче не успява в тъмната дъждовна вечер да кацне на пистата на регионалното летище Люистън в Оубърн, щата Мейн, и се разбива на около един километър от пистата. Загиват всички на борда - шестима пътници и двамата летци, включително Саманта и баща ѝ. В доклада за разследване на произшествието е отбелязано, че пилотите не притежават необходимата квалификация, а по случайност летищният радар не е работил поради повреда. На погребението на Саманта Смит в Аугуста присъстват над 1000 души. Съветският посланик във Вашингтон Владимир Кулагин прочита личното съболезнователно обръщение на Михаил Горбачов. Президентът Рейгън изпраща съболезнованията си на майката на Саманта Смит, където казва: &bdquo;Можете да бъдете уверена в това, че милиони американци, милиони хора, споделят бремето на вашата скръб. Те също така ще тачат и помнят Саманта, усмивката ѝ, идеализма ѝ и незасегната ѝ духовна красота.“ Посвещения В Съветския съюз е издена мемориална пощенска марка с нейния образ. Диамант, култивирано лале и далия, морски плавателен съд, и планина са кръстени в чест на Саманта. Неин паметник е издигнат в Москва. &bdquo;Алея Саманта Смит“ в Артек е кръстена на нея през 1986 г. Когато съветският астроном Л. И. Черняк открива астероид 3147, му дава името 3147 Саманта. Майката на Саманта Смит основава &bdquo;Фондация Саманта Смит“ през октомври 1985 г., която насърчава обмена на студенти между Съединените щати и Съветския съюз до 1995 г., когато дейността ѝ е прекратена. Със закон в щата Мейн всяка година всеки първи понеделник на юни е обявен за ден на Саманта Смит. Издигната е статуя на Саманта Смит в близост до Щатски музей Мейн в Аугуста, която изобразява Смит, освобождаваща гълъб, докато едно мече се е свило в краката ѝ. Мечето символизира Мейн и Съветския съюз. Начално училище в щата Вашингтон, е кръстено на Смит. В университета в Мейн едно от общежитията носи нейното име. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. интересът руските медии спрямо Саманта Смит спада значително. През 2003 г. нейният паметник в Москва е отмъкнат от крадци на метали. В началото на 2000 г. няколко интервюта с майката Джейн Смит са публикувани в руските вестници. През 2003 г. Валентин Ваулин, пенсионер от Воронеж, построява паметник посветен на Саманта, без каквато и да е подкрепа на правителството. През 1985 г. датският композитор Пер Нюргард пише концерт за виола на име &bdquo;Помним Детето” в памет на Саманта Смит. /По материали в интернет/