9.7.1972 г.: Ядрен взрив разбива украинско село

София, България 09 Юли 2014, 07:07 13572 прочита 0 коментара

На 9 юли 1972 г. с цел затваряне на изригнал газ от сондаж е извършен първият в Украйна подземен ядрен взрив с еквивалентна мощност от 3,8 килотона. Това става на около 100 км югозападно от Харков.

Предистория През 1970 г. недалеч от село Крестище е открито петото по големина в Европа газово находище, чиито запаси се определят на 300 млрд кубометра природен газ. Още през 1971 г. там действат 17 сондажа. През юли 1971 г. при пробиване на нов сондаж още преди да се достигне планираната дълбочина оттам изригва ненормално силна газова струя под налягане 400 атмосфери. От най-горната площадка на сондажната кула двама инженери са изхвърлени на земята, които падайки от височина 30 м. веднага загиват. Цяло денонощие не се удава спирането на изхвърления газ и за предотвратяване на взрив и пожар от насъбрал се газ в околността е взето решение сондажът да бъде запален. Факелът се издига на десетки метри и нощем наоколо е светло като ден, като цяла година пламъкът не е загасен. Целият сондажен комплекс постепенно е погълнат от образувала се огромна котловина. Отчитайки положителния резултат в използване на ядрен взрив при гасене на газов факел, горял три години на находището Урта Булак в Узбекистан (1966), специалистите предлагат авариралият сондаж да бъде ликвидиран с помощта на ядрен взрив. Подготовка за взрива Постановлението за използване на промишлен ядрен взрив за спиране на газовия факел е подписано лично от държавния ръководител Леонид Брежнев и от премиера Алексей Косигин. Изпълнението на взрива е възложено на Министерството на средното машиностроене. Нито една войнска част не е привлечена за изпълнение на специалната задача. Охраната на района е възложена на войски на КГБ и подразделения на МВР от Москва. Всички участници в експеримента подписват декларация за неразгласяване на информация в продължение на 15 г. Подготовката за взрива отнема почти 4 месеца и преминава в обстановка на най-дълбока секретност. Към средата на лятото на 1972 г. подготвителните работи са привършени. Отстрани на авариралия сондаж е пробит отвор с дължина 2483 м. и в него е разположен специалният заряд – ядрено взривно устройство. Прилежащата към факела територия е разделена на три кръгови зони с радиус с 3, 5 и 8 км. Вътрешният кръг с радиус 400 м. от епицентъра на бъдещия взрив е ограден като особено опасен и е засипан със слой речен пясък с дебелина 20 см. На границата на всяка зона са разположени опитни животни – кокошки, кози и кошери с пчели. На разстояние 400-500 м. от сондажа започва село Першотравневое, където живеят около 400 души. Час преди взрива всички негови жители временно са евакуирани на 2 км в село Крестище. Спряна е цялата система за водоснабдяване и е изключена електросистемата. На 9 юли 1972 г. точно в 10 часа местно време ядреното устройство е задействано на дълбочина 2483 м. След 20 секунди от кратера на сондажа изригва мощен газов фонтан на височина около 1 км., смесен с твърда порода, а чрез минута се образува характерния гъбообразен облак на ядрения взрив. Последствия Експериментът не се оказва успешен и изхвърлянето на газ продължава. Хората се връщат в селото 30 минути след взрива. Всички опитни животни в специалната зона загиват. В село Першотравневое ударната вълна избива стъклата на прозорците, стените на много къщи се напукват и дори се срутват. Възстановяването на жилищата е за сметка на държавата и продължава над година. Впоследствие всички жители получават отново построени къщи на мястото на разрушените, но съществуващият колхоз постепенно престава да функционира и животът в селото замира. Газовият факел е потушен след няколко месеца със стандартни методи – чрез разкопаване на сондажа. Около него е изрината кръгова кариера с диаметър 400 м. и дълбочина 200 м. Окончателното загасяване на пламъка е постигнато едва през юли 1973 г. Официални данни за влияние на взрива върху здравето на хората няма, тъй като след обръщането на жителите към инстанциите и към правителството никой от тях не е признат за виновен. Справка Мирни ядрени взривове в СССР са извършвани в периода от 1965 до 9.9.1988 г. По официална информация са извършени 124 ядрени взрива в интерес на народното стопанство (от тях 117 са извън границите на ядрените полигони). От тях един в Ивановска област и два в Якутия са придружени от аварии, при които има изтичане на продукти от радиоактивното разпадане. Същевременно академик А.В.Яблоков сочи други цифри: В 169 мирни ядрени взрива са задействани 186 ядрени устройства. А по данни на ЦНИИатоминформ на Минатом към 1994 г. (тоест 20-30 г. след ядрените взривове) в 24 случая от 115 са констатирани &bdquo;локални надфонови замърсявания около сондажите”. По-интересни са следните взривове: • Май 1981 г. В Ненецка автономна област със заряд от 37,6 килотона е гасен нефтен сондаж и това не е единственият подобен случай; • На 40 км от Астрахан през 1980-1984 г. с 15 ядрени взрива до 15 килотона е създаден подземен резервоар за газ; • В Башкирия с два ядрени взрива през 1973 и 1974 г. с мощност по 10 килотона е създадено подземно хранилище за нефтени и содово-циментови промишлени отпадъци. Има почти 10 подобни взрива; • 1969-1980 г. Множество взривове за усилване на добива от нефт и газ; • Повече от 10 взрива за сеизмично сондиране; /По материали в интернет/