В края на 19-и и началото на 20-и век светът на бизнеса е преобладаващо мъжки. Това важи и за България, която в годините след Освобождението от османско владичество полага усилия да изгради собствена индустрия и да модернизира икономиката си. 

Сред малкото дами, които изиграват ролята на пионери в изграждането на новата българска промишленост, е Савка Тошева от град Враца, която създава първата копринена фабрика в града, пише dbr.bg.

Отглеждането на копринени буби има богата история във Враца още от времето на Османската империя. Благодарение на тази традиция, градът успява да се утвърди като център на копринарската промишленост и след Освобождението.

През 1936 г. в цялата страна има общо 11 фабрики за копринени изделия, като пет от тях са именно във Враца. През 1896 г. се открива Демонстративна бубарница в града, а през 1903 г. към нея е създадено и първото училище по копринарство и тъкачница за копринени платове у нас.

Началото 

Савка Тошева е родена във Враца през 1885 г. Тя е дъщеря на Никола Пърпов, от когото по всяка вероятност е наследила усета си към предприемачеството и иновациите.

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

Баща ѝ изработва един от първите български файтони, а по-късно изобретява и т. нар. "врачански долап" - усъвършенстван инструмент за ръчно точене на коприна, който впоследствие започва да се използва масово в цялата страна. 

Савка започва своята професионална кариера в копринарството още като ученичка именно благодарение на изобретенията на Никола Пърпов. Тя изработва различни изделия за бита и през 1903 г. когато е едва на 18 години, поставя началото на първата копринена фабрика във Враца.

С технологичната подкрепа от страна на баща ѝ тя успява значително да повиши производителността и качеството, благодарение на което поръчките за нейните стоки бързо се увеличават. 

Развитието на бизнеса 

По-късно Савка и нейният съпруг Доно Тошев полагат усилия за разширяване на производството, като търсят нови пазари в страната и в чужбина. 

Стопанският климат в България по това време е благоприятен за бизнеса, тъй като текстилната индустрия е подкрепена със Закона за митническите тарифи.

В периода от 1925 до 1929 г. съществува безмитен внос на машини, горива и сурови материали, което е добра възможност за текстилните фабрики да внесат качествено оборудване от чужбина. 

Освен развитието на фабриката, Савка Тошева е отдадена и на четирите си деца - Анани, Мария, Васил и Светослав. По-късно и те се включват в развитието на фабриката, като особени заслуги за нейния разцвет има първородният син на семейството Анани. 

Той е роден през 1911 г., завършва Текстилен техникум в Сливен, а след това заминава за Швейцария, за да учи текстилно инженерство.

Той дори получава предложение за откриване на филиал на врачанската фабрика в Швейцария, но тези планове така и не се осъществяват заради усложняването на политическата ситуация в Европа преди Първата световна война. 

Анани Тошев въвежда много иновации в производството на копринени изделия, с които успява да постигне цялостен цикъл на производството и по-висока конкурентоспособност.

Фабриката била и енергийно независима, тъй като разполагала със собствен резервен двигател, който се включвал при нужда. 

Качеството на произведените копринени тъкани, създавани по дизайн на Анани Тошев, е признато и от търговските партньори на фирмата в Австрия, Германия, Франция и Швейцария. 

По случай 100-годишния юбилей на българската индустрия Цар Борис III награждава Савка Тошева с дамски орден за граждански заслуги II степен, като тя е едва втората жена в България, удостоена с тази чест.

По време на разцвета на копринената фабрика във Враца в нея работят над 120 души, за които има осигурени помещения за хранене и за почивка. 

Национализацията на фабриката и съдбата на семейство Тошеви 

През 1947 г., с установяването на диктатурата на Българската комунистическа партия, копринената фабрика във Враца е национализирана и продължава работа като държавно предприятие. 

Имуществото на Савка Тошева и нейното семейство е отнето, а самата тя е осъдена и прекарва около година в сливенския затвор. Синовете ѝ Анани и Васил са изпратени в концлагера в Белене, като единствено по-малкият им брат Светослав избягва репресиите заради заболяване. 

Основателката на първата копринена фабрика във Враца умира през 1971 г., а нейният син Анани Тошев успява да запази своя занаят дори и по времето на социализма, изработвайки различни изделия от вълна и памук.

Той доживява 93-годишна възраст и става свидетел на демократичните промени в България след 1989 г. Умира във Враца през 2004 г. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук