Ако не беше една храбра монахиня Али Агджа може би щеше да успее да избяга от площад „Свети Петър“ и никой не може да предполага как щяха да се развият в последствие нещата около този неуспешен атентат срещу папа Йоан Павел ІІ“, сподели в Стара Загора, точно 41 – години след опита да бъде убит папа Карол Войтила адвокатът на набедения за „глава на заговора“ българин Сергей Антонов проф. Джузепе Консоло, автор на книгата „Атентатът срещу папата“, пише „Монитор“.
 
Проф. Консоло е категоричен, че Агджа е действал сам. Той бил обладан от идеята , че е натоварен с мисия. След като куршумите му само раняват жертвата прави опит да избяга от местопрестъплението и единствено бързата реакция на намиращата се в близост до него монахиня Летиция, която го хваща за дрехата и започва крещи неистово „Кой си ти, защо стреля?“ му попречва да се укрие в тълпата.
 
Наетият от българската държава година и половина  по-късно за адвокат на Антонов тогава едва 32-годишен италиански юрист признава, че когато получил поканата от тогавашния ни посланик в Рим Венелин Коцев не знаел нищо или почти нищо за България и българите. Но още тогава бил убеден в невинността на бъдещия си клиент. Тази му вътрешна убеденост го накарала да приеме  въпреки опитите на мнозина и то изключително сериозни фактори да  откаже, както и да доведе делото до оневиняването на Антонов и другите двама българи: Тодор Айвазов и Желю Василев.
 
На въпроса дали след толкова години от края на процеса е намерил отговора на въпроса кой е писал сценария за „българската следа“ проф. Джузепе Консоло с усмивка отговоря: „Това е въпрос за милиони договори. Може да го даде само онзи, който е бил вътре в самото дело и познава всички детайли. За мен е сигурно едно: половината го писаха тайните служби в САЩ, а останалото беше от онова, което сега наричат КГБ, а тогава носеше друго наименование. На практика и двете страни нямаха нищо общо с атентата, защото Агджа е действал напълно самостоятелно. Но и от двете страни бяха подведени от блоковото мислене по онова време на т.нар. Студена война. Всяка мислеше, че другият е замесен…“
 
Толкова интелигентен и  умен ли е Мехмет Али Агджа, че успява да „подведе“ най-големите световни разузнавателни служби?
 Да, Агджа е много, много интелигентен човек. Но ще уточня- става въпрос за интелигентност на злото.И разбира се службите са използвали всичко в своя изгода.
 
Можете ли да сравните процеса срещу Антонов с друг такъв в най-новата история? Аз се сещам за „Аферата Драйфус“  /1894-1906 във Франция, когато  по скалъпено обвинение в шпионаж в полза на германците на доживотен затвор е осъден офицерът на френския генерален щаб Алфред Драйфус/.
 Не, не … Това са два съвсем различни процеса. В процеса срещу Антонов бяха замесени толкова много тайни служби , той беше мултинационален. Не случайно получи и определението „Делото на ХХ век“!

 
Проф.Джузепе Консоло смята, че съвремениците на Сергей Антонов продължават да бъдат негови длъжници и настоява истината за случилото се да бъде разказвана и преразказвана. Защото и сега, въпреки оправдателните присъди, произнесени от първоинстанционния наказателен съд в Рим на 29 март 1986 година мнозина живеят с впечатлението, че „все пак в онзи атентат са били замесени българите“.
 
„Не спирайте да говорите, давайте отпор на онази клевета, която хвърли кал не само върху Антонов, който беше един изключително достоен човек, но и върху всички българи!“, посъветва юристът присъствалите на представянето на книгата му старозагорци.
 
На финала той съобщи, че е взел решение хонорарът си за българското издание на книгата  „Атентатът срещу папата“ да дари за нуждите на столичната Алма Матер.На среща пък с председателя на Конституционния съд Борис Велчев Консоло е дал съгласие да предостави свои лекции по конституционно право, които да бъдат преведени и отпечатани за нуждите на българските студенти по право, съобщиха неговите домакини от Българско дипломатическо дружество.
 
Джузепе Консоло изрази надежда, че някой ден ще види на фасадата на летище „София“, където почти до смъртта си през 2007 г. е работил  Сергей Антонов паметна плоча в негова чест.

Предложението за поставянето на барелеф е от две години, то е от Асоциацията на разузнавачите ,от запаса с председател Горан Симеонов ,но и до сега няма решение на столичните общинари.