Агентите не се страхуват от метлата на Бойко

София, България 14 Юли 2009, 06:01 676 прочита 0 коментара

“Бурите поразяват високите дървета”. Така коментира предстоящите рокади в държавата шефът на отдел в дирекция “Контраразузнаване” специален агент В.Т. За редовите агенти опасността не е голяма, защото са много. Но що се касае до “най-високото дърво” в ДАНС - председателя на агенцията Петко Сертов, и той по думите на агента не би трябвало да бъде поразен, защото има мандат за пет години, който изтича през 2012 г.

В.Т. (50) е потомствен контраразузнавач. Дядо му, баща му и брат му са служили във Второ главно управление на Държавна сигурност. Специалният агент е започнал службата си в Шесто управление на Държавна сигурност, направление “Терор”, след две години е прехвърлен в така наречения “Балкански отдел” на контраразузнаването, където стига до звание полковник. “Нашата работа е специфична”, продължи В.Т. “Затова при нас работят хора с определена нагласа, които отговарят на нашите критерии. Човек, който става служител на ДАНС, трябва да е наясно, че работата му ще бъде на първо място. Едва след нея са семейството и домът”.  През годините се е променяла фасадата на тайните служби, но вътре в тях се е запазвало усещането, че “винаги сме били и ще продължим да бъдем нужни на България”. Първо е била тайна полиция, впоследствие държавна сигурност и Комитет за държавна сигурност. При демокрацията се смениха три имена: “Служба за защита на конституцията”, Национална служба “Сигурност” и сега Държавна агенция “Национална сигурност”. Как изглеждат трансформациите при поглед отвътре? Разказва В.Т.: “Задачата на нашата служба винаги е била една и съща - защита на националната сигурност и интересите на България в страната и зад граница. Известно е, че информацията е най-скъпата стока в днешно време, затова тези, които я добиват и запазват, са били ценени по всяко време, независимо дали става дума за тоталитарна или демократична държава. Никой никога не е успял да унищожи българските специални служби. Дори в най-страшното време за България - така нареченият криминален преход - рушителите на българската държавност не стигнаха до основите на нашата служба. В интерес на истината разрушиха доста етажи на “зданието”, наречено тогава Държавна сигурност. Имаше предложения дори за закриването ни, защото вече сме “нямали” врагове. Какво направихме ние тогава? За да запазим съдържанието, жертвахме формата. Хората бяха свикнали да ни виждат с “парадна” или “строева” униформа.. Освен тези две, имахме още бойна, тактическа, както и нощна тактическа униформа. През дългият преход, който продължава и в момента, обличахме според ситуацията различни униформи. Отскоро пак облякохме “строевата” униформа, което предизвика гнева на някои “демократично настроени “ българи. От предстоящите рокади не се притесняваме особенно. Ние не сме толкова високи дървета, че да се притесняваме от гръмотевиците. От друга страна, всеки държавник си дава сметка за значимостта на нашата служба, за да си позволи да прави нововъведения, реорганизации и експерименти. Контраразузнавач се създава за 10 години. Това се знае от всеки, който се интересува малко или много от работата на специалните служби. Не могат да се правят експерименти в стил 90-те години. Тогава за шефове на специални служби се назначаваха “демократи”, които бяха на светлинни години от тази дейност. Слава богу, че този кошмар свърши. Убеден съм, че ще се разберем с Бойко и с всеки следващ, който милее за България”, каза в заключение специалният агент. Попитах за настроенията в ДАНС и главен агент от дирекция “Вътрешна сигурност”. Ще го посоча с инициалите му И.С . Според И.С (39), младите агенти на възраст до 45 години в службата са фенове на ГЕРБ. Омръзнало им е подставени лица от различни фракции на столетницата БСП да се месят в работата им и да използват службата, за да постигат надмощие над конкурентите си. “Някой колеги дотолкова са се вживели в ролята на пиар, че подхвърлят пикантни сведения на близки журналистки . Това си е направо предателство”, смята И.С. Омръзнало им е също да правят услуги на “частните МВР-та”, обслужващи “приятелски кръгове”. “Тези частни разузнавателни агенции са с ограничен ресурс и винаги прибягват до наша помощ или до тази на колегите от МВР Вярно е, че там са бивши наши колеги, но в момента те не работят за държавата, а за “приятелските кръгове”. Събират информация за “оперативно интересните им лица” по всякакъв начин. Това става винаги с наша помощ или с помощта на колегите от МВР. После ние си го отнасяме. Има си хора, които  движат този “бизнес” “Другият проблем, заради който сме обект на непрекъсната критика и нападки, са така наречените “звездни оперативни разработки”. Имам предвид “Лиана”, “Галерия”. Заради тях някои политици периодично надават вой за закриване на нашата дирекция, че дублирала работата на МВР. Макар че нашата дирекция се занимава с осигуряването на вътрешната сигурност на държавата, а МВР се занимава с обществения ред. Наблягаме на превенцията, предотвратяване на престъпленията, както и на събирането на информация за терористи и лица, които представляват обществена опасност. Колегите от Гърция работят по същия начин и са предотвратили доста атентати на местните терористи. Известно е, че такива радикални групички възникват в университетите. Поне две леви радикални групи в нашата съседка са създадени от студенти и преподаватели от Атинската политехника. Нас такова “щастие” все още не ни е споходило. Но не бива да се отпускаме. Известно е, че работим със сътрудници. Не винаги обаче “материалът” е качествен. Нали през 90-те години някои “демократи” почти успяха да разбият създаваната с десетилетия агентура. В края на 90-те години същите издигнаха лозунга: “В специалните служби да влизат младежи и девойки с демократично мислене и необременено идеологическо минало”. Получи се един вид “масов набор”. При него влезнаха много некачествени хора, които въобще не бяха за нас. Поизчистихме ги, но тези, които не успяха да станат наши служители, станаха наши сътрудници. Има огромен брой кариеристи, които работеха и продължават да работят за нас “за престиж”, не толкова за пари. Под “престиж” те разбират привилегии при назначаване на работа , специализация или мисии в чужбина. Имаше дори хора, които се хвалеха, ако не наляво и надясно, то в рамките на техните “клубове по интереси”, че работят за нас. Някои размахваха карти на сътрудници на Национална служба “Сигурност” и пистолети. Имаше един случай във Варна в края на 90-те години. Наша колежка се напила в луксозно заведение и решила да “разследва” съмнителни посетители на съседната маса. За да ги респектира, размахала картата на наш сътрудник и дори стреляла с пистолет във въздуха два пъти. За нейно изумление “съмнителните съседи” щракнали белезниците около китките й. Оказало се, че това били полицаи под прикритие, които работели с месеци за разкриването на наркоканал. “Нашето” момиче беше доведено във варненският филиал на службата за сигурност. Ние съответно се освободихме от услугите й още същата седмица. В момента възнаграждението на един сътрудник на нашата служба не е толкова голямо. В интерес на истината и преди не са получавани космически суми. Нашата работа е специфична и ако не притежаваш поне в минимална доза патриотизъм и чувство за дълг, трудно можеш да работиш за агенцията. Сътрудниците журналисти – фантазията им работи на пълни обороти Нашите сътрудници журналисти са класическият пример че “човек за човека е вълк”. Готови са да си прегризят гърлата, само и само да се докопат да пост, командировка или специализация. Много често журналистки, които работят за нас, но към различни дирекции на агенцията, пишат една срещу друга. Понякога се налага да им отворим очите. Познай какво става, когато предстои някаква международна среща или среща на българските медии. Всички агенти, най-вече жени обсаждат преките си ръководители, като изтъкват всевъзможни аргументи, само и само да заминат да отразяват срещата. Фантазията им работи на пълни обороти. Измислят всевъзможни заговори, опасности заплахи за националната сигурност. Вживяват се в ролята на “асове от контраразузнаването”. Преди години една наша агентка, журналистка в голям столичен вестник, искаше да замине да отразява среща в Брюксел на високо равнище. Мястото обаче беше едно, а кандидатурите две. Нейната и на още една нейна колежка. Тогава “нашето момиче” спретна една оперативна разработка срещу съперничката си. В интерес на истината беше доста убедителна, почти й повярвахме. Ние обаче винаги проверяваме допълнително достоверността на информацията и я спипахме тази наша агентка, че ни заблуждава и я “разжалвахме”. Предполагам как се е стигнало до случая “Галерия”. Имаме няколко агентки, които периодично обвиняват колегите си и началниците си във всички смъртни грехове. Същите агентки най-вероятно са били обидени на някои свои колеги или са се почувствали по някакъв начин застрашени от тях. Ние никога не започваме разработка, ако информацията е само от един източник. Намираме начин да я проверим. В случая обаче имаше информация от няколко наши агентки, че колегите им се занимават с поръчкова журналистика, уронваща престижа на Тройната коалиция и развиват дейност, която представлява заплаха за националната сигурност. Чел съм рапортите на тези агентки и винаги се изумявам. Имам чувството, че чета доклад на наш сътрудник от средата на 80-те години на миналия век. Използват се дежурни фрази, като “заплаха за националната сигурност, обществен ред, национална и културна идентичност”. И най-често тези “красиви” фрази нямат никакво отношение към доклада по поставената задача. Тези момичета постъпиха при нас през 1998 г.. Тогава обаче включваха в докладите си изрази, като “отстояване на демократичните ценности” и т.н. Има и друг момент, същите агентки имаха доста влиятелни познати и намериха начин да притиснат Писанчев, тогава шеф на дирекция “Вътрешна сигурност”, да предприеме нужните действия. После знаете какво стана. След скандала най-после успяхме да се освободим от тези наши “колежки”. Затова съм убеден, че са необходими промени. Политиците просто трябва да разберат, че нашата служба може да направи много за България, ако ни оставят да работим нормално. Нека не забравят, че правителствата идват и си отиват, но България остава”, каза в заключение главният агент от дирекция “Вътрешна сигурност”. Николай Божков, БЛИЦ