Все повече потребители обръщат внимание на състава на храните, които купуват, особено когато става дума за продукти с генно модифицирани организми (ГМО). Според агронома и еколог Кристияна Опрева, най-сигурният начин да избегнем подобни съставки е внимателното четене на етикетите.
Тя съветва да се избират продукти с обозначение „био“ или „органик“, тъй като при съдържание на ГМО под 0,9% производителите не са задължени да го отбелязват изрично.
Особено внимание трябва да се обръща на царевичното нишесте, което често е произведено от генно модифицирана царевица. Затова експертът препоръчва да се предпочитат продукти с български произход.
Генно модифицираните организми представляват растения или други организми, чиято ДНК е променена в лабораторни условия. Целта е да се повиши устойчивостта им към болести, вредители или неблагоприятни климатични условия, както и да се увеличи добивът.
В България отглеждането на ГМО култури е забранено, но такива продукти могат да попаднат на пазара чрез внос. Това налага по-висока информираност и внимание от страна на потребителите.
Според Опрева, външният вид на плодовете и зеленчуците не е надежден показател. Необичайно големите или перфектно изглеждащи продукти не означават задължително, че са генетично модифицирани.
Към момента при масово консумираните зеленчуци като домати, краставици и салати няма широко разпространени ГМО варианти. За разлика от тях, култури като царевица, соя и памук по-често са обект на генетични модификации и присъстват в редица преработени храни.
Темата остава актуална на фона на глобалната търговия и необходимостта потребителите да правят информиран избор за храната си.
В крайна сметка информираността и внимателният избор остават най-сигурният начин да контролираме какво слагаме на трапезата си.
