Мерките не са достатъчно фокусирани, защото тези мерки увеличават паричното предлагане на доходите в най-нискодоходните групи, което означава, че те ще повишат търсенето и ще увеличат инфлацията. Тоест, тава са проинфлационни мерки и имат антиинфлационен ефект. Това заяви Добрин Иванов от Асоциация на индустриалния капитал в България в ефира на Нова телевизия. По думите му те не стимулират икономическия растеж, защото не повишават икономическата активност или производството.

"Напротив, те само дават инструменти за повишаване на потреблението. Така че нямаме антикризисни мерки, а по-скоро тези мерки приличат на предизборни", допълни той.

„Ако се изплащат твърде много помощи това създава допълнителен натиск на инфлацията. Този проблем седи пред всички правителства. За да се спре инфлацията трябва икономическа болка“, каза от своя страна икономистът Стоян Панчев.

Панчев заяви, че някои от мерките могат да помогнат за частичното излекуване на инфлацията. „Една от тези мерки е за повишаване на прага за регистрация по ДДС“, даде пример той.

„Времената са трудни и няма изглед да станат по-добри“, каза Иванов. Икономистът Пенчев смята, че влизането в еврозоната трябва да се забави до 2029 г.