Актьорът Диян (Дидо) Мачев е роден на 4 юли 1955 г. в София. Завършва театралната академия “Кр. Сарафов” в класа на проф. Атанас Михайлов. Точно 18 години от актьорската му кариера преминават в Хасковския театър “Иван Димов”, след което играе в Сатиричния театър. Името му доби популярност, когато стана водещ в телевизионните предавания “Семейни войни” и “Големият въпрос”, а също и след участията в сериалите “Стъклен дом” и “Морска сол”. Дидо Мачев е изпълнил над 70 театрални роли и се е снимал в над 15 филма, сред които “Иван и Александра”, “След края на света”, “Пътуване към Ерусалим”.
Актьорът, известен като българския Дани де Вито, беше много успешен и в здравното риалити “Влез във форма с нас” по БНТ. Дидо Мачев е женен, има дъщеря и две внучета.

- Хей, човече, как си, ходиш по ул. “Раковски” и се усмихваш? А намекваш ли нещо? 
- Аз, както е всеизвестно, хапчета не пия, така че... Просто си спомних, че бях първият водещ на празника на троянската сливовица. Организаторите сложиха казаните с ракия точно в центъра на Троян. И всеки, който иска, идваше с чашка и си наточваше от вълшебното питие. Тогава казах на домакините - дайте да посадим една слива - символ на честванията. Дръвчето и до днес си е живо и здраво, расте, е, казват, че не раждало много, но пък всички, които се женят, отиват да се снимат под сливата, моето дръвченце, което се е превърнало вече в уникален символ на града. Изведнъж ми изникна този спомен.

- В какъв период си сега, че го удряш на спомени?
- Много съм си добре. В период малко на хаос, както обичам, защото благодарение на Господ играя в четири представления, като се почне от моноспектакъла ми - “Речта на селския крал”, така го кръсти Елин Рахнев. Сигурно знаеш, че започнахме една програма, такава - просто да отидем в най-малките села и паланки с това представление. Ходихме вече в село Руня, не си го чувала, нали? То е с 35 жители, намира се в Дряновския балкан. Събраха се обаче много хора и от други места. И какво се оказва, че в тези, малките наши родни селца много от живеещите там не са виждали жив професионален актьор. Нямаш представа какво е - с ококорени очи те гледат, как така жив актьор им е кацнал там и играе за тях... Страхотно е. Щастлив съм, че мога да го правя това нещо, не заради самолюбието си, а да им дам нещо, което не им се е случвало. Аз знам какво е празното място, какъв е животът на село сега. Другото, което продължава да е интересно, е представлението “Маршрутката”, което го въртим от 2007 година, няма празно. Където сме отишли, успехът е наличен. Ето, последно играхме в Царево, върви жестоко този спектакъл. Имахме представление в Добрич и там пък Веско Маринов имаше концерт, при нас пълно и при него пълно. И 15 минути поклони. Знаеш, това е злободневна сатира и забавлението е неописуемо. Общо. Леле! Чисто, истинско! Много хубаво! А пък с “Да убием хлапето” се изявявам в “Сълза и смях”, и тук е добре. И пиесата “Невъзможна любов” предстои, ама ще бъде в Габровския театър. И там ще ме има.

- Защо не се прикрепиш към някой театър?
- Иска ми се, да. 

- Ваканцията как си я организирал?
- Преди всичко ще мине в подготовка на нещо, което няма да кажа, защото съм суеверен. Такъв съм си, зодия Рак.

- Имаш участие в прекрасни филми, очертава ли се нова роля в киното?
- С режисьора Иван Ничев, когото визираш, имам 4 филма. Уникални са и филмите на Рангел Вълчанов, в които се появява и моя милост. Във филма “Фатална нежност” той написа ролята специално за мен. Не знам дали зрителите си го спомнят. Имам много участия в чужди ленти, над 14 са в италианските само. Ама да не ги изреждам. Но рекламата на “Кока-кола” няма да я пропусна. Добре ми дойде. Имам и много други.

- Ти си комедиен актьор, а казват, че си много притеснителен. Вярно ли е и пречи ли ти това?
- Притеснителен съм от малък. Даже се срамувам от това. Нали всички казват, че съм копие на Дани де Вито. Но като изляза на сцената, се забравям. Хвърлям се изцяло. И това ме спасява. Ама почнат ли пък след спектакъла да ме поздравяват, пак се сковавам. Чувствам се неудобно.

- А си роден в софийския квартал, който навремето се казваше “Коньовица” и имаше доста лоша слава, нали?
- Ха-ха! Кварталът на бандитите, ама аз не съм от тях, како Сийке! Никога не съм се бил с децата, пък и не съм ял бой, макар че около мене бяха разбойник до разбойник. Имах навремето едно гадже волейболистка, с 20 сантиметра по-висока от мен и биеше всички, които ми посягаха, нали съм дребен, само 155 см. С нея се запознах през 1979 г., що народ е набила, щом ми кажеха “дребен”, и им се случваше случка. 



- Знам, че обичаш високите жени, а твоята съпруга Надежда колко е висока?
- Доста по-стройна е от мен и забрави да ходи на токчета. Чувства се добре. Тя е била администратор цял живот. Става. Виж, дъщеря ми, моята гордост, завърши в Мюнхен социология, психология и педагогика, един вид 3 в 1. Ама тук имаше проблеми с признаването на дипломата. А сега се занимава с проекти в Европейския съюз. Владее 5 езика. Доволна е. И забележи - живее в Хасково, там се роди и там си остана. 

- Подсещаш ме, че и ти работеше в Хасковския театър “Иван Димов”?
- Да, да. Цели 18 години. Много играх в този театър. Изиграх на 33 години Клавдий в пиесата “Хамлет”. Жестоко! Режисьорът Иван Добчев дойде там и ме извади от детските спектакли, в които бях “затънал”, нали съм ситен, много ситен. Какво да се прави. Първата роля, която ми даде, беше на Мунчо Лудия, с една-единствена реплика, но ме запомниха. Искам да припомня, че този театър е изграден със средства на гражданите на Хасково още през 1922 г. Прекрасен е. Австрийци са го строили, реставриран е и през него са минали най-големите артисти на България. Нека се знае. 

- Свързан си с Хасково, посещаваш често този наш град. Следиш ли изявите на най-добрия ни тенисист Григор Димитров?
- Не познавам лично Гришо, за мене той е гордост за България, прекланям се пред него и родителите му, които са продали каквото може, само и само синът им да играе на световно ниво. Това да се чува, добър пример.

- Какво мислиш за сегашното издание на “Семейни войни” като бивш негов водещ?
- Срещна ме един непознат мъж и ми каза: Ей, твоят син много добре води “Семейни войни“... Само че настоящият водещ Цецо, който не ми е син, естествено, е висок 154 см и аз го превъзхождам - с цял един сантиметър, аз съм 155 см! Много е важно! Това е то! Предаването е позитивно и това е линията, която според мен трябва да се поддържа - без чалга. Аз се запознавах предварително със семействата, с които работех, важното за мен беше те да са спокойни и да знаят, че аз поемам инициативата и отговорността. Аз бях удовлетворен навремето, хората го гледаха и твърдяха, че се справям. Предполагам, че и сега е така.

- А за другите ти участия в реклами?
- Много са. То е “Ариана”, “Каменица”, не ги помня, а ме съветват приятели да си записвам, ама нямам този навик. Питат ме редовно и за парите, които съм спечелил, и аз съм откровен. Оцелявам. Хубавото е, че ще имам и нови участия в реклами. Минах два кастинга, май бяха успешни, но не издавам. 

- В кухнята обаче чувам, че няма тайни за тебе. Любими рецепти?
- О-хо! Много рецепти мога да ти предложа. Готвя у дома не всеки ден, но често все пак. Измислям си. Аз съм си кулинар по принцип, идва от баба ми Цана, беше велика готвачка и е готвила едва ли не на половин Европа. Имам една страхотна рецепта, която май никой не я изпълнява. За телешки пържоли в херметическа тенджера. Ядеш и плачеш. Аз обаче си умирам за сарми и бяло вино. Простичък вкус. А най мразя грис-халвата.

- Хайде към края да те върна към сцената. Говорих с Георги Мамалев и той ми сподели, че най му се иска да изиграе Големанов, а ти за коя роля си мечтаеш от години?
- За Швейк. Всъщност те са две - Швейк, което едва ли ще се случи, и крал Лир. Възрастта ми напредва и не знам дали ще имам това огромно щастие, но пък какво ми пречи да си бленувам ей така, на чаша бяло винце, нали? Мисля си, че мога да изиграя болката на крал Лир в цялата й дълбочина. В позиция съм. 

- Имаш внуци - момче на 14 и момиче на 10 г. Как са те?
- Ще бъда винаги до тях, даже и да ритна камбаната, макар че майка ми бе дълголетница, почина на 95 г. Така им казвам. Ще им бъда опора - всякаква. Аз сега съм на 63, но мозъкът ми е на 20. Важното е дух да имаш. Казвам си, че ако ти блокираш на тема възраст, си загубен, бе. Какво значи смърт и какво се усеща? Нищо, видиш ли? От какво се страхуваме тогава. Аз не се страхувам и искам да играя, да играя, все едно къде и как! И да си гледам кактусите. Моят апартамент в Павлово май позволява само това. Красиви са. Вълнуват ме, но не живеят дълго, какво им става?

Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55"/